Защо служителите в Европа предпочитат да работят все по-малко
Часовете полаган труд на седмица намаляват в повечето западни държави докато в Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго
&format=webp)
Работните часове на служителите в Европа намаляват все повече, показва статистиката.
През последните 10 години средното време, прекарано в работа на седмица, е намаляло с един час в ЕС. В почти половината от 34-те европейски държави спадът е дори по-голям - с повече от един час между 2014 и 2024 г.
Седмичното работно време също се различава значително в различните части на континента, допълва Euronews.
По данни на Евростат през 2024 г. действителното седмично работно време на заетите на пълно и непълно работно време на възраст от 20 до 64 години варира от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за членство в ЕС, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата стойност е в Турция, където средното седмично работно време надхвърля 43 часа.
Географски тенденции
В страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като особено високи са стойностите в страните кандидатки за членство в ЕС.
След Турция, която е начело с 43,1 часа, се нареждат Сърбия (41,3 часа) и Босна и Херцеговина (41,1 часа). Черна гора не е представила данни за 2024 г., въпреки че през 2020 г. работното ѝ време е достигнало 42,8 часа.
Следващите държави в класацията също принадлежат към този регион: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която разполага с данни, обхващащи само периода до 2020 г., също регистрира общ седмичен работен ден от 39 часа.
Като цяло в тези държави има по-ниски заплати, по-висока неформална заетост и по-малко работа на непълно работно време.
Държавите от Западна и Северна Европа имат по-кратка работна седмица.
Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) отчитат значително по-малко седмични работни часове. Тези региони се характеризират със силна защита на труда, по-висока производителност и широко използване на непълно работно време и гъвкави схеми на работа.
Сред най-големите европейски икономики Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) отчитат най-високо средно работно време, като всички са над средното за ЕС.
Данните за Обединеното кралство обаче датират от 2019 г., така че действителната стойност може да е по-ниска днес, като се има предвид общата тенденция за намаляване на работното време.
Как се е променило работното време през последните 10 години
При сравняване на седмичното работно време през 2014 г. и 2024 г. само в четири от 34-те държави се наблюдава увеличение. В три увеличението е минимално: Литва и Кипър (и в двата случая с 12 минути) и Малта (6 минути). Изключение прави Сърбия със значително увеличение от 1,7 часа - 1 час и 42 минути.
Седмичното работно време е непроменено във Франция, докато намалението е с по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.
В 16 от 34 държави седмичното работно време е намаляло с повече от един час – в някои случаи над два часа.
Начело на класацията е Исландия (3,5 часа), следвана от Турция (3,8 часа). Белгия и Люксембург също отбелязват значителни намаления с по 2,5 часа седмично.
В други седем държави седмичното работно време намалява с 1,5 часа или повече. Сред тях са Дания и Австрия (и двете по 1,9), Германия (1,8), Естония (1,7), Чехия (1,6) и Португалия и Хърватия (1,5).
На какво се дължи тенденцията
В документ, наскоро публикуван от Европейската комисия, се анализират тенденциите в работното време в шест държави от ЕС в периода 1992-2022 г.
Авторът на анализа Серхио Торехон Перес и колегите му установяват, че:
• Намаляването на работното време е свързано преди всичко с все по-широкото разпространение на нестандартните форми на работа, най-вече на непълно работно време.
• Работата на непълно работно време се е увеличила най-вече поради факта, че работят повече жени и повечето работни места са в сферата на услугите.
• Заетите на пълно работно време работят повече или по-малко същото количество часове, както през 80-те години.
• Самостоятелно заетите лица работят по-малко с течение на времето, защото все повече са на непълно време. Въпреки това продължават да работят средно най-дълго.
Факторът на женската работна сила
В документ, публикуван от Европейската централна банка, е анализирано работното време в еврозоната от 1995 г. до 2020 г.
Васко Ботелхо и колегите му подчертават, че намаляването на часовете е дългосрочна тенденция.
Една от причините е, че технологичният напредък през последните 150 години е променил естеството на труда. Други ключови фактори са нарастващият дял на заетостта на непълно работно време и увеличаването на участието на жените в работната сила, което също е тясно свързано с нарастването на работата на непълно работно време.
Според доклада на ЕЦБ намаляването на работното време се дължи както на фактори, свързани с търсенето, така и с предлагането.
Повечето служители на непълно време доброволно избират режима, като предпочитат да работят по-малко. В общата извадка около 10% съобщават, че биха предпочели да работят повече часове, отколкото в момента.
Друг работен документ на МВФ установява, че намаляването на действителните работни часове съвпада с намаляването на желаните работни часове в Европа.
„Увеличаването на доходите и богатството вероятно е основната сила, която стои зад намаляването на желаните и реално отработените часове“. С други думи, изследователите предполагат, че хората изпитват по-малко финансово влечение да полагат повече работни часове.