„Просто не искам повече такъв живот“ – защо все повече шефове на компании напускат работа?
Да управляваш компания вече не е толкова примамливо в условията на нестабилна икономика – а и все по-малко хора искат да заемат ръководни постове
&format=webp)
Главни изпълнителни директори напускат с безпрецедентно темпо тази година, сочат данни на Challenger, Gray & Christmas - компания, която следи движението на ръководните кадри. През миналата година 373 изпълнителни директори на публични компании са се оттеглили – с 24% повече спрямо 2023 г. В САЩ, при компании с поне 25 служители, броят на напускащите главни директори е достигнал 2221 – рекорд в статистиката, която се води от 2002 г.
Точно когато мениджърите си помислиха, че бурите след пандемията са отминали, дойде нова вълна предизвикателства: изкуствен интелект, мита, заплахи от рецесия и засилен обществен натиск върху политиките за разнообразие и равенство. Някои, които не успяха да се адаптират, бяха освободени. За други – почивка или пенсиониране звучи съвсем разумно.
Но не бива да съжаляваме твърде много тези изтощени ръководители. Средното възнаграждение за CEO в индекса S&P 500 достига рекордните 16,4 милиона долара през миналата година. Въпреки това, честата смяна на върха засяга всички ни, пише The Wall Street Journal.
Новите ръководители често реорганизират екипите и слагат свой отпечатък върху структурата. Дори когато компанията е в добро състояние – което невинаги е така при напускане на CEO – промените могат да доведат до съкращения.
Цялата икономика става все по-зависима от хора, които тепърва встъпват в ролята си. А не е сигурно дали тези, които са склонни да поемат отговорността, наистина са най-добрите кадри на пазара.
HR експерти и обучители по лидерство отбелязват, че проблемът не е само на най-високо ниво – „тръбопроводът“ от бъдещи ръководители започва да пресъхва.
Докато компаниите съкращават средния мениджърски слой в името на ефективността, младите кадри са натоварени с повече отговорности. Някои се отказват отрано или просто не желаят да се изкачват по управленската стълбица.
Щастливи извън прожекторите на властта
WSJ дава пример с Дейвид Дараг, който през януари завършва шестгодишния си мандат като директор на Федералния резерв в Атланта. През това време е CEO на Reily Foods в Ню Орлиънс и по-късно – временен изпълнителен директор на Pod Pack International, производител на единични кафе капсули. (Подобно съчетание на отговорности във Фед с частни позиции е напълно възможно в САЩ, особено за регионалните клонове на Федералния резерв).
Но на 60 години Дараг не бърза да се върне в огъня.
„Съпругата ми и аз сме с „празно гнездо“, искаме да пътуваме и да правим неща, за които все не оставаше време“, казва пред WSJ Дараг, който в момента е управляващ директор на фондация Team Gleason, подкрепяща хора с болестта на Лу Гериг (Амиотрофична латерална склероза).
Той не изключва възможността да поеме отново ръководна роля – наскоро е получил оферта от частна инвестиционна компания – но може да си позволи да бъде внимателен в избора си.
Специалисти по подбор на кадри обясняват, че опитни мениджъри обикновено приемат временни задачи в компании, собственост на частен капитал. Но в сегашния пазар, опитите да се изведе компания на борсата или да се подготви за продажба често водят до разочарование. Така висшите мениджъри се оказват в капан на осма или девета година в приключване на сделка, която е трябвало да продължи пет. Това ги изтощава.
„Трудно е да водиш в такова време“
Технологичните компании, търсещи опитен ръководител, не бива да си губят времето с Блейк Ървинг – бивш изпълнителен директор на GoDaddy, с когото репортери на WSJ се свързват, докато е в Мексико. Там той прекарва три четвърти от времето си, включвайки се в Zoom срещи за бордовете на три публични компании.
„Много трудно е да си лидер сега“, казва той. „При всички икономически сътресения и политическа несигурност е почти невъзможно дори най-добрите лидери да се ориентират.“
Съзнателен отказ от корпоративния ритъм
За Ървинг, който е на 65 години, оттеглянето е естествена стъпка.
Но за 49-годишния Раян Байър – решението да спре да се катери по кариерната стълбица и да се премести с цялото семейство в Пуерто Рико – е съзнателен отказ от корпоративния ритъм.
Бивш партньор в компания за управление на богатство, той приема доброволен пакет през 2023 г. и сега консултира семейни офиси с висока нетна стойност. Печели по-малко, но присъства на повече бейзболни мачове на синовете си.
„Гледам какво се иска, и виждам само стрес и дълги часове“, казва той. „Всеки следващ долар идва с все по-висока цена – и тя е време, прекарано далеч от семейството.“
Новите таланти не бързат към върха
Преди беше сигурно, че перспективните служители ще се стремят към ръководни позиции. Сега?
„Много компании се тревожат дали кадрите с най-висок потенциал изобщо искат да бъдат лидери“, казва пред WSJ Елисика Фернандес от консултантската компания McLean & Co.
В скорошно проучване сред над 200 000 служители в 236 компании McLean установява, че мениджърите са 1.7 пъти по-склонни да изпитват високи нива на стрес в сравнение с редовите служители. Все повече компании се питат как да направят висшите позиции по-привлекателни – като намалят натоварването, например.
Личният живот като приоритет
Парсън Хикс напуска поста си като финансов директор в здравния сектор миналата година и сега е независим консултант. На 43 години не изключва връщане в корпоративния свят, но вече не се стреми към върха.
„Не ядях, не спях добре, и осъзнах, че мога да живея комфортно и с по-малко от половината от предишната си заплата“, казва тя. След напускането е намалила броя на масажите и вечерите навън, но казва, че тези жертви си струват за по-пълноценен личен живот.
След смъртта на леля си прекарва две седмици с опечален братовчед. Гледа племенника си как получава награда по математика на дипломирането си в осми клас.
„Всичко сега изглежда толкова нестабилно“, казва Хикс. „Аз съм човек, който се справя в кризи, но в един момент това се отразява на здравето. Просто не искам повече такъв живот.“