Най-високите мита от близо век насам не водят до рязък скок на инфлацията в САЩ. Това явление озадачава икономистите, някои от които подозират, че засега компаниите просто се въздържат да прехвърлят допълнителните разходи върху клиентите си.

Но набира популярност и друго обяснение за ограниченото въздействие: митата, които реално плащат вносителите, са по-ниски от обявените.

В ново изследване икономисти от Barclays анализират данни от Бюрото за преброяване на САЩ, за да установят какви мита вносителите действително са платили през май.

Те установяват, че претеглената средна митническа ставка е била около 9%. Това е значително под 12%-ния налог, който те преди това бяха изчислили спрямо съобщения на Белия дом, и далеч по-ниско от някои други оценки.

Причината, според проучването на Barclays, е че над половината от вноса на САЩ е бил безмитен и че много американски компании и потребители са купували по-малко от държави с високи налози, особено от Китай.

„Истинската изненада в устойчивостта на американската икономика не е в реакцията ѝ към митата, а в това, че повишението на ефективната митническа ставка е по-скромно, отколкото обикновено се смята“, пише в доклада, цитиран от The Wall Street Journal.

Това заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт визирайки срещата на върха Тръмп-Путин

„Ако нещата не се развият добре“… Индия може да получи още по-високи мита

Икономисти от JPMorgan твърдят, че реалните мита през юни са били по-ниски от средните стойности по заглавията, защото вносителите са преминали към страни с по-ниски налози или към вътрешно производство.

Тези по-ниски ефективни ставки може да обяснят защо цените за потребителите не са се повишили толкова бързо, колкото някои анализатори се опасяваха.

Темата за ефекта на митата е политически натоварена. Тази седмица Тръмп заяви, че тарифите не са причинили инфлация, и призова Goldman Sachs да смени икономиста, който бе прогнозирал поскъпване.

Президентът се разгневи от прогнозите на банката, че американските потребители ще усещат все повече болката от тарифната политика

Тръмп към Дейвид Соломон от Goldman Sachs: Или да смени икономиста си, или „просто да бъде диджей“

Новите мита са донесли 58,5 млрд. долара приходи между януари и юни, според Penn Wharton Budget. През последните месеци инфлацията леко се е повишила, като цените на вносни стоки като мебели са тръгнали нагоре.

Последните данни за инфлацията остават далеч над целевото ниво на Федералния резерв от 2% на годишна база. През юли цените на едро са нараснали с най-високия месечен темп за последните три години и значително над прогнозите на икономистите.

Въпреки това, цялостната инфлационна картина през първите шест месеца на годината не се оказва толкова мрачна, колкото мнозина се опасяваха след търговските маневри на Тръмп.

Изследването на Barclays предполага, че инфлацията не се е ускорила толкова именно защото САЩ все още не събират мита върху много стоки. През юни само 48% от вноса е бил реално обложен, благодарение на множеството изключения, сочи анализът на банката.

Стоки като фармацевтични продукти, определена електроника и полупроводници, както и много вносове от Канада и Мексико, са били освободени от т.нар. реципрочни мита на Тръмп.

Има и частични изключения за стоки с поне 20% американски компоненти.

Няколко инвестиционни банки, сред които Goldman Sachs, ревизираха прогнозите си и очакват, че ЕЦБ е приключила настоящия цикъл на облекчаване

„По-високи за по-дълго“ – инвеститорите очакват ЕЦБ да се върне към изпитана тактика

В крайна сметка, обаче, реалните ставки, които плащат вносителите, вероятно ще се повишат през следващите месеци, прогнозира екипът на Barclays.

Много от съществуващите вратички може да бъдат затворени. Тръмп е заплашил с мита от 250% върху фармацевтични продукти и 100% върху полупроводници. Белият дом също така заяви, че по-късно този месец ще премахне освобождаването по т.нар. de minimis правило, което позволява безмитни пратки на стойност до 800 долара.

Barclays очаква претеглената средна митническа ставка в крайна сметка да достигне около 15%, спрямо настоящите 10% и 2,5% миналата година. Други икономисти изчисляват дори по-високи нива. Това означава, че голяма част от удара вероятно предстои.

Общата сума на платените мита също е по-ниска от официалните проценти, тъй като много американски компании внасят по-малко стоки с високи налози, особено от Китай.

Част от това обаче може да е временно. Американските компании са внесли повече в началото на годината, за да изпреварят митата, което е довело до по-нисък внос в следващите месеци. С намаляването на запасите вносът вероятно отново ще се увеличи.

„Не е ясно дали можеш да се отделиш от Китай толкова рязко и толкова бързо“, казва Марк Къс, икономист в Barclays.

Междувременно все повече компании твърдят, че е все по-вероятно да прехвърлят митата върху клиентите си в идните месеци.

Много предприятия са били бавни в повишаването на цените, изчаквайки да видят къде ще се установят ставките. Сега, когато окончателните нива стават по-ясни, икономистите очакват постоянен поток от компании, които ще искат клиентите им да плащат повече.

„Компаниите действат стратегически в покачването на цените“, казва Адитя Баве, икономист в Bank of America, пред WSJ.