Една среща. Това е достатъчно, за да реши д-р Лиан тен Бринке, че трябва да се занимава с нещо друго. Но срещата не е с кого да е, а с психопат. В онзи момент тя е на двайсет и няколко, учи криминална психология и работи като доброволец в пробационна служба в канадския град Халифакс. В тази служба се провеждат ежеседмични срещи с осъдени за сексуални престъпления. Те са мъже и по-голямата част от тях се разкайват за извършеното. Има обаче един, който сякаш гледа на всичко като на игра. Веднъж се вторачва в Бринке и ѝ заявява, че е „негов тип“ и много му напомня на жената, която е изнасилил.

„Явно се опитваше да ме уплаши. И успя“, спомня си тя.

След тази случка тя се отказва от работата с криминално проявени, но не губи интерес към „тъмната страна“ на личността, както сама нарича тези отклонения в човешкото поведение. И продължава да се занимава със състояния като нарцисизъм и макиавелизъм – термин, използван за хората, които са много добри в манипулирането на други. 

Днес, няколко десетилетия по-късно, Бринке прави следното обобщение – егоистични, безчувствени, импулсивни и манипулативни хора има навсякъде и те често изглеждат общителни и чаровни.

„Започнах да си давам сметка, че тези черти не са ограничени само в престъпния свят. Те се появяват във всички аспекти на живота ни“, казва тя пред The Guardian.

Експертите съветват да не разглеждаме този въпрос като възвишена мисия. Всеки ден може да стане по-смислен чрез съвсем достъпни и лесни промени

С малки стъпки и без излишни очаквания – как да открием смисъла на живота?

Бринке е доцент по психология и преподавател в университета на Британска Колумбия. Специалист с дългогодишен опит, тя споделя, че такива хора може да срещнеш навсякъде – на работа, сред приятелския си кръг, дори в семейството. Те могат да са онлайн троловете, които пишат злобни коментари, но могат да са и президенти и премиери, които ръководят държави.

Днес науката смята, че 1% от световното население има клинични прояви на психопатия. Делът на хората в риск да демонстрират подобни отклонения обаче е значително по-висок – около 18%, отбелязва Бринке в новата си книга Poisonous People: How to Resist Them and Improve Your Life.

Сред затворниците случаите на психопатия достигат и до 20%. Тези „тъмни личности“, както ги нарича Бринке, съвсем не са за подценяване. Те са много добри в манипулирането и убеждаването и често пъти успяват да си издействат предсрочно освобождаване като демонстрират, че са се поправили.

Добрата новина е, че мнозинството от хора не са психопати. Но затова пък страдат от действията на онези с такива отклонения.  Според Бринке научните изследвания доказват, че семейната среда и възпитанието имат решаващо значение. Това означава, че дори при наличие на определени заложби, те могат да бъдат успешно моделирани чрез подходящи средства.

След като се отказва от работата с осъдени, Бринке се насочва към бизнес средите. Оказва се, че и там има много „материал“ за изследване, защото често пъти хората на ръководни позиции са с отклонения.

„Шансът шефът ви да е психопат е малък, но съвсем реален“, обяснява психоложката.

И допълва:

„Те изглеждат харизматични и изключително уверени, а ние сме склонни да бъркаме увереността с компетентност.“

Докато мюзикълът по прословутия със своята бруталност роман се завръща на сцена, неговият разказ за нихилизма на кариеристите от 80-те изглежда по-актуален от всякога в ерата на Андрю Тейт, Тръмп и технологичните елити

Зловещата сянка, която „Американски психар“ хвърля върху съвременната мъжественост

В консултантската си работа тя помага на финансови компании да преценят на кои мениджъри на хедж фондове да доверят парите си.

„На една инвестиционна конференция наблюдавах с интерес как един изпълнителен директор унижаваше и колегите си, и потенциални клиенти. Всичко трябваше да се върти около него, никой друг не можеше да получи комплимент. Интересното е, че публиката харесваше това”, отбелязва Бринке.

Сходна е ситуацията и в политиката. „Силният лидер“ обикновено се смята за точно такъв и държи всички да го знаят. По правило такива политици се търсят във времена на криза, когато обществата искат да се чувстват сигурни.

„Склонни сме да им вярваме поради нашата предразположеност към истината – вярваме на това, което ни се казва, освен ако нямаме конкретна причина за подозрение. Веднъж взел властта, такъв човек може да създаде още повече хаос, което пък да ни накара отново да гласуваме за някой със същия профил“, обяснява Бринке.

Тя се въздържа от „диагноза“ за Доналд Тръмп, но посочва, че излъчва типичните симптоми – често лъже и у него отсъстват съчувствието и емпатията.

Как се разпознава психопатът?

Разпознаването на подобно поведение е сложен процес, но съществуват определени индикатори, които служат за ориентир. Характерен белег е склонността към често прекъсване на събеседника, съчетана с проява на раздразнение, когато самото лице бъде прекъснато. Наблюдават се също опити за навлизане в личното пространство чрез неуместни въпроси или нежелана намеса в професионалната сфера на другите.

В контекста на интимните отношения е необходимо повишено внимание към феномена „любовно бомбардиране“ (love bombing). Той се изразява в прекомерно внимание, комплименти и обещания в самото начало на връзката, с цел бързо изграждане на образа на единствен и незаменим партньор. Липсата на емпатия или, в по-крайни случаи, изпитването на удоволствие от чуждото страдание, са сред най-сериозните предупредителни сигнали.

Според експерти с известна доза усилия човек може да повлияе на характера си

Колко гъвкава е личността и можем ли съзнателно да я променим?

Как се оцелява в компанията на психопат?

Избягването на подобни личности невинаги е реалистично, тъй като в различни житейски ситуации сблъсъкът с тях е почти неизбежен. Поради тази причина в общуването е необходимо поставянето на ясни граници – писмени или устно заявени. Изследванията показват, че хората с такива отклонения често реагират позитивно на стимули под формата на награди, докато наказанията остават неефективни. Мотивацията им се влияе от похвали или повишение на заплащането, но критиката обикновено не постига резултат.

Препоръчително е да не се допускат до ръководни позиции, тъй като често проявяват склонност към тормоз над подчинените. Писмената форма на комуникация се счита за по-сигурна, тъй като при преки срещи съществува по-висок риск от манипулация на събеседника.

Въпреки тези предизвикателства, Бринке посочва, че съществува потенциал за положителна промяна: „Никоя личност не е изсечена от камък. Изследванията показват, че чрез активна работа с такива хора, тяхната „тъмна страна“ може да изчезне.“