Томас Оденвалд, германски технологичен предприемач, напуска Силициевата долина в началото на миналата година, за да се присъедини към Aleph Alpha – стартъп в Хайделберг, Германия, който си е поставил амбицията да се конкурира с лидера в изкуствения интелект OpenAI.

След близо 30 години работа в Калифорния, Оденвалд се надявал да помогне за изграждането на европейски технологичен гигант. Реалността обаче го шокирала: колегите му не притежавали нужните инженерни умения, никой от екипа не разполагал с акции, което намалявало мотивацията за успех. Всичко се случвало изключително бавно, разказва той пред The Wall Street Journal.

Само след два месеца той напуска и се връща в Калифорния. „Темпото в Силициевата долина е толкова високо, че не мисля, че Европа може да го догони“, коментира той.

Междувременно Aleph Alpha обявява, че ще се откаже от разработването на мащабен AI модел и ще се съсредоточи върху договорна работа за правителството и бизнеса. Компанията съобщава, че над 90% от служителите вече участват в програма за акции.

Технологичната индустрия е огромна – а делът на Европа в нея е много малък

Европа няма собствени алтернативи на гиганти като Google, Amazon или Meta. Пазарната стойност на Apple е по-голяма от тази на целия германски фондов пазар. Неспособността на континента да създава големи технологични компании се смята за едно от най-големите му предизвикателства и е основна причина за икономическата стагнация. Проблемът става още по-належащ на фона на заплахата от по-високи мита, които могат допълнително да възпрепятстват растежа.

Инвеститори и предприемачи посочват дълбоко вкоренени пречки пред технологичното развитие: предпазлива бизнес култура, строги трудови закони, задушаващи регулации, ограничени възможности за рисково финансиране и слабо икономическо и демографско развитие.

САЩ и Китай инвестират масово в AI и други технологии, стимулирани от рисков капитал и държавна подкрепа. В Европа инвестициите в рисков капитал в сектора са едва една пета от тези в САЩ.

Технологии, иновации, финанси: Икономическият апокалипсис в Европа

Американският инвеститор Марк Андрийсън публикува забавен колаж в X, на който големите играчи в AI – OpenAI и китайският DeepSeek – се борят за надмощие, а под фигура с европейското знаме стои пластмасова капачка, прикрепена към бутилка – закачка с новата регулация в ЕС. Посланието: Европа води грешните битки.

„Това е екзистенциално предизвикателство“, написа бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги в доклад от септември миналата година. Подчертавайки, че липсата на силен технологичен сектор е основна причина за икономическото изоставане на континента, Драги посочи: „ЕС е слаб в нововъзникващите технологии, които ще определят бъдещия растеж.“

Марио Драги: Забравете за САЩ - Европа сама си наложи мита

От 50-те водещи технологични компании в света, само четири са европейски, въпреки че континентът има по-голямо население и сравнимо образование със САЩ, както и 21% от световния икономически продукт. В топ 10 на инвеститорите в квантови изчисления няма нито една европейска компания.

Технологични компании с оценка над 1 млрд. долара:

Източник: CB Insights (към 7 януари)

През последните 50 години САЩ са създали от нулата 241 компании с пазарна стойност над 10 милиарда долара. Европа – едва 14, според изчисления на Андрю МакАфи, главен изследовател в Училището по мениджмънт Слоун към MIT и съосновател на стартъпа за изкуствен интелект Workhelix.

Европа е доминирана от индустрии от старата школа като автомобилостроенето и банковия сектор, чиито възможности за повишаване на ефективността отдавна са изчерпани. Типичната компания в топ 10 на публично търгуваните американски корпорации е основана през 1985 г., докато в Европа това е през 1911 г., според Международния валутен фонд.

Докато през 90-те години на миналия век производителността на един средностатистически работник в ЕС е била 95% от тази на американския, днес тя е под 80%.

Икономиката на ЕС сега е с една трета по-малка от тази на САЩ и е заседнала на ниска скорост, като расте с една трета от темпото на САЩ през последните две години.

Сблъсък на преходи: Ще разбие ли AI мечтите на ЕС за зелена икономика

Европа разполага със световно признати изследователски университети и огромен брой инженери и учени, много от които намират реализация във водещи американски технологични компании.

Успешни примери от региона все пак са Spotify, както и финтех играчите Revolut и Klarna, отбелязва WSJ.

Венчър капиталът пристигна сравнително късно, но през последното десетилетие водещи американски фондове като Sequoia Capital, Lightspeed, Iconiq и NEA откриха офиси в Европа, „която е много по-малък пазар, но това не означава, че няма страхотни възможности“, казва Лучиана Ликсандру, партньор в Sequoia Capital, базирана в Лондон.

Ще се превърне ли Европа в открит музей за богати американци и китайци

Европа имаше обещаващ старт. През 90-те години, когато започна дигиталната революция, регионът можеше да се похвали с водещи компании в сектора на полупроводниците (ASML от Нидерландия, ARM от Великобритания), софтуерен гигант (SAP от Германия), както и доминираща компания в мобилните телефони – Nokia от Финландия. World Wide Web е изобретена от британеца Тим Бърнърс-Лий.

Липсата на бързина сега е основната причина Европа да изостава. Предприемачите се оплакват, че всичко се случва по-бавно: набирането на капитал, съобразяването с местните регулации, дори наемането и освобождаването на служители.

Германия работи повече, но по-малко: Парадоксите на една трудова криза

„В Германия хората просто са прекалено предпазливи“, казва пред WSJ Карлхайнц Бранденбург, германският инженер, участвал в създаването на MP3 формата. Германските компании за потребителска електроника не осъзнали значението на изобретението и не инвестирали достатъчно. Apple обаче го използва, за да продаде почти половин милиард iPod плейъри в началото на новото хилядолетие, казва Бранденбург, който в момента търси финансиране от €5 милиона за стартъп за слушалки от ново поколение.

Фабрицио Капобианко, италиански технологичен предприемач, живял десетилетия в Силициевата долина, добавя по темата: „Американците вземат решения много бързо. Европейците трябва да говорят с всички – отнема месеци.“

Капобианко се завръща в Италия преди три години и създава стартъп „фабрика“ в италианските Алпи, която търси обещаващи технологични компании от Европа. Наградата за най-добрите: еднопосочен билет до Силициевата долина.

„Не мисля, че можеш да възпроизведеш Силициевата долина в Европа“, казва още Капобианко. Той съветва европейските предприемачи да последват неговия пример – да се установят в американския технологичен хъб и да ръководят екипи от инженери в Европа, където заплатите и разходите за живот са по-ниски. Това обаче означава, че работните места с най-висока стойност ще бъдат в САЩ.

Наука или бизнес? Силициевата долина загърбва сигурността на AI, за да бълва продукти

Повечето европейски стартъпи не успяват да се разраснат толкова бързо, колкото американските. Често те се преместват в САЩ, биват придобити от американски компании или сключват партньорства с тях. Една от най-големите британски стартъп компании – доставчикът Deliveroo – наскоро се съгласи да продаде бизнеса си на базираната в САЩ DoorDash за $3.9 милиарда.

Дори водещите европейски AI фирми предпочитат да се свържат с американски гиганти, вместо да се конкурират с тях. Лондонската DeepMind беше купена от Alphabet (Google) още през 2014 г. Парижката Mistral AI, която е събрала над $1 милиард, е подписала споразумения с Microsoft, Google и Amazon.

„В Европа има много разпокъсани, малки източници на капитал и от другата страна – големи, бавни, бюрократични, полудържавни агенции. А това, което липсва, е динамичният, частен капитал, който виждаме в САЩ“, казва Хюсеин Канджи, американски инвеститор и съосновател на Hoxton Ventures в Лондон.

Европейските стартъпи подкрепят Драги: Бюрокрацията убива технологичните печалби

Сложна регулация

Бързото разрастване в Европа е трудно. САЩ представляват единен и голям пазар, докато Европа е разделена на десетки страни с различен език, законодателство и данъци. От американска гледна точка трудовото право ограничава мобилността на работната сила. До скоро повечето държави облагаха акциите на служителите като доход, още преди те да бъдат реализирани, отбелязва WSJ.

Данъците са по-високи, а регулациите, създадени с цел контрол на големите корпорации, се превръщат в скъпо и тромаво бреме за стартъпите.

„По-лесно е големите AI компании от САЩ или Китай да влязат в Европа, отколкото да се развиваш оттук и да трябва още от началото да инвестираш в изпълнение на сложни регулаторни изисквания“, казва Себастиан Щайнхойзер, главен стратег и оперативен директор в германската SAP.

Любовта на Европа към регулацията е и причината Хан Сяо да започне да обмисля преместването на своя берлински AI стартъп в САЩ. Той и двама негови колеги основават Jina AI преди пет години.

„Когато германците говорят за изкуствен интелект, първата тема е етиката и регулацията, докато в САЩ и Китай инвеститорите се фокусират върху иновациите“, казва Сяо пред WSJ.

Освен това инженери в Берлин се намират трудно, а опитите му да уволни слабо представящи се служители са довели до съдебни спорове. Служителите са се опитали да създадат синдикат.

Първоначално Сяо събира около $7 милиона от американски и китайски фондове. Последният му рунд за $30 милиона е воден от Canaan Partners от Силициевата долина. Според него, европейският пазар за AI технологии е много малък, а клиентите възприемат новите технологии бавно. След престой в Пало Алто в края на миналата година, Сяо решава да се премести в САЩ.

Лидерът на SAP предупреждава ЕС да не прекалява с регулирането на изкуствения интелект

Според проучване на Amazon, европейските компании харчат 40% от своите IT бюджети, за да се съобразяват с регулациите. Две трети от тях дори не разбират напълно задълженията си съгласно новия закон за изкуствен интелект на ЕС, влязъл в сила миналото лято.

Meta отложи старта на най-новия си AI модел в Европа с почти година заради регулаторни изисквания. През март компанията пусна само ограничена версия – без генериране или редакция на изображения. Apple също забави представянето на своите нови AI функции за iPhone на европейския пазар.

Bird, една от най-успешните софтуерни компании в Нидерландия, наскоро обяви, че ще премести основната си дейност извън Европа – в САЩ, Дубай и други страни, заради ограничителните AI регулации.

„Спрете с регулациите, Европа. Може да сме първите, но няма да сме последните (които си тръгват)“, написа основателят Робърт Вис в LinkedIn.

Колкото до докладът на Драги, той свърши чудесна работа в диагностицирането на изоставащия технологичен сектор в Европа, отбелязва МакАфи от MIT. След това обаче призова правителствата да харчат повече публични средства за стимулиране на сектора, пропускайки момента, че липсват частни средства – най-вероятно поради регулации и други проблеми.

По този повод МакАфи казва: „Ето тогава спрях да кимам в съгласие и просто ударих глава в масата.“