Работният ден в Германия като „увеселителен парк“:

За да съживи отслабващата икономика на Германия, новият канцлер Фридрих Мерц трябва да се справи с един парадоксален феномен: заетостта е на рекордно високо ниво, но индивидуално германците никога не са работили по-малко.

До 2035 г. 4,8 млн. по-възрастни германски работници – 9% от работната сила – ще могат да се пенсионират, а коалицията на Мерц трябва да убеди по-младите поколения да жертват повече от свободното си време, за да подкрепят най-голямата икономика в Европа.

През следващите години Германия ще бъде сред първите и най-важни тестове за това колко бързо застаряващите западни икономики могат да се справят с пенсионната криза.

Икономистите предупреждават, че централният елемент от стратегията за растеж на Мерц, план за разходи в размер на 1 трилион евро, финансиран с дълг, може да направи решаването на дилемата с работното време още по-належащо.

„Самите пари не строят пътища и мостове – за това са ни необходими допълнителни работници“, казва Клеменс Фуест, директор на икономическия мозъчен тръст Ifo, пред Financial Times.

Един ден, в който вместо да мълчим за труда, си припомняме, че всичко истинско в историята започва с хора, които отказват да се навеждат.

Бунтът на мравките: Защо никога не трябва да забравяме 1-ви май

Динамиката на пазара на труда в Германия е уникална в развитите страни, но страната далеч не е нация от мързеливци, настоява Бернд Фитценбергер, директор на икономическия мозъчен тръст IAB.

Броят на заетите лица и на отработените часове в германската икономика достигат нов рекорд през 2024 г., отчасти благодарение на имиграцията, като чуждестранните работници през последното десетилетие почти са се удвоили до 6,3 млн.

Четирима от всеки пет души в трудоспособна възраст имат работа – един от най-високите равнища на заетост сред богатите страни.

„Като цяло германците работят повече от всякога“, добавя Фитценбергер.

Въпреки това средният брой работни часове на служител е спаднал до рекордно ниско ниво миналата година, ако не се включва 2020 г., когато е разгара на пандемията. Според данни на ОИСР Германия има най-краткия средно работен ден сред богатите икономики.

С напускането на поколението на бейби бумърите от пазара на труда през следващото десетилетие, късите работни седмици заплашват да влошат недостига на работна ръка, който вече засяга някои сектори като здравеопазването, образованието и части от машиностроенето.

„Дългосрочните перспективи са доста мрачни“, предупреждава Мартин Вердинг, член на Съвета на икономическите експерти на германското правителство, който прогнозира, че забавеното предлагане на работна ръка в страната през следващите десетилетия може да унищожи до 0,6% от и без това слабия ѝ потенциал за годишен растеж.

На 69 години Мерц е вторият най-възрастен канцлер на Германия в началото на мандата си след Конрад Аденауер, който беше на 73 години, когато е избран за първи път през 1949 г. Макар че той може да бъде пример за по-дълго и по-усилено работене, няма да е лесно да убеди останалата част от страната да последва примера му.

Новият канцлер е скептичен, че забраната на партията ще ограничи нейната привлекателност

Най-големият политически тест за Мерц - съдбата на AfD

Следвоенните трудови отношения в Германия са оформени от дълга кампания на профсъюзите за петдневна работна седмица през 50-те и 60-те години, като се използва известен емоционален плакат, на който е изобразено дете, което казва: „Samstags gehört Vati mir“ („В събота татко е мой“).

През 80-те години профсъюзите организират една от най-дългите стачки в историята, с която се опитват да съкратят работната седмица от 40 на 35 часа за пълноработните служители. Днес безбройните колективни трудови договори в страната предвиждат средна продължителност на работната седмица от 37,8 часа.

През 1993 г. тогавашният канцлер Хелмут Кол предизвиква бурна реакция, казвайки, че Германия започва да прилича на „колективен увеселителен парк“ поради късата работна седмица и широко разпространеното ранно пенсиониране – оттогава средното работно време на служителите е спаднало с 13,5%.

Решението на правителството на Ангела Меркел от 2007 г. да увеличи пенсионната възраст с две години до 67 години остава изключително непопулярно сред германските избиратели и все още преследва социалдемократите, които го подкрепиха, пише FT.

Коалицията между центристката Християндемократическа партия на Мерц и социалдемократите се ангажира в договора си, който определя политическата програма до следващите избори, да въведе стимули, които да убедят германците да увеличат работното си време и да отложат пенсионирането.

Икономистите приветстват факта, че новото правителство признава нарастващия проблем с намаляващото предлагане на работна ръка в Германия. Но „идеите все още са твърде неясни и дяволът се крие в детайлите“, казва Андреас Пайл, професор по икономика в Мюнхенския университет и старши икономист в Ifo.

Новите стимули вероятно ще бъдат „неефективни, много скъпи или бюрократичен кошмар“, добавя той.

Берлин е дал знак на Париж, че вече няма да блокира френските усилия да се гарантира, че ядрената енергия ще бъде третирана наравно с възобновяемата в законодателството на ЕС

Ядрено сближаване: Темата за атомната енергия вече не разделя Германия и Франция

Един от най-големите източници за увеличаване на предлагането на работна ръка е огромната армия от частично заети работници в Германия. Според статистическата служба на страната, делът на частично заетите служители се е удвоил до 30% от работната сила от началото на 90-те години на миналия век, като основно това се дължи на жените.

Себастиан Дулиен, директор на икономическия мозъчен тръст IMK, подчертава, че бумът на непълното работно време изкривява статистиката за отработените часове на един работник. Хората, които сега работят на непълно работно време, „в миналото изобщо не са били част от работната сила“ и затова понижават средната стойност.

С 40,2 часа на седмица, пълноработните служители в Германия днес работят средно само с един час по-малко на седмица, отколкото през 1991 г. Но когато се включи огромното увеличение на непълноработните служители, които не са били наети в миналото, средният брой отработени часове на служител е малко над 34 часа на седмица – с 7% под средния за ЕС и с 16% по-малко отколкото в Гърция.

Проучвания показват, че много от служителите на непълно работно време в Германия биха искали да увеличат труда си, но се сблъскват с множество проблеми, сред които най-сериозен е нередовното осигуряване на грижи за децата. Особено в големите градове грижите за деца на пълно работно време са недостатъчни, ненадеждни и скъпи.

Стефани Поггемолер, основателка на базираната в Мюнхен група за коучинг „Работа и семейство“, казва, че липсата на добра грижа за децата е „един от най-често срещаните проблеми“, които пречат на майките да се върнат на пълно работно време, и „жените често са оставени на собствените си сили“.

Коалицията на Мерц може да използва и други лостове, но нито един от тях не би бил популярен.

Дори проста идея като премахването на един официален празник не получи особена подкрепа. Според оценка на Ifo, такава мярка би могла да генерира допълнителни 8 млрд. евро БВП годишно.

По-нататъшно увеличаване на законната пенсионна възраст и по-високи пенсионни отчисления за ранно пенсионираните също би било „много ефективно“, посочва Вердинг от Съвета на икономическите експерти.

„Но всички такива идеи са политическо минно поле.“