Бедността в третата възраст ще бъде норма за голяма част от населението на Европа, освен ако настоящите пенсионни политики не претърпят дълбока реформа. За това предупреждава пенсионният регулаторен орган на ЕС.

„Един на всеки пет европейци вече е изложен на риск от бедност в напреднала възраст“, казва пред POLITICO Петра Хиелкема, директор на Европейската застрахователна и професионална пенсионна агенция (EIOPA), базирана във Франкфурт. „Честно казано, това е абсурдно висок процент. А ако погледнем жените, рискът за тях е с 30% по-висок“.

И ситуацията се влошава: населението на Европа застарява бързо и в рамките на 40 години ще има само 1,5 работници на всеки пенсионер. Това е половината от сегашното съотношение.

„Някои страни вече са в това състояние. И то е неустойчиво“, добавя Хиелкема. „Европа има проблем с пенсиите и страните, които нямат силни допълнителни пенсионни системи, са наистина изложени на риск“.

Десетилетия наред стандартният европейски модел е да се разчита на държавната пенсионна система, която да се грижи за гражданите в напреднала възраст. Но тъй като хората живеят по-дълго и раждаемостта спада, разходите за финансиране на тези системи се увеличават. Като се добавят към това и разходите, свързани със застаряването на населението, като здравеопазване и грижи за възрастни хора, сметката за данъкоплатците става зашеметяваща.

Пенсионирането е „мираж“ в Дания, къде са другите в Европа и къде сме ние

Едно от решенията е да се създадат допълнителни частни или професионални пенсионни системи, за да се гарантира, че хората имат лични пенсионни спестявания, от които да се възползват при пенсиониране, пише още изданието и дава пример със скандинавските страни.

Те са най-добре подготвени да се справят с предстоящата криза, защото разполагат с различни източници за финансиране на хората в пенсионна възраст: пенсионна система на принципа „плащаш, колкото получаваш“, професионални пенсионни фондове – което означава, че когато работиш, спестяваш и за пенсията си – и допълнителни инвестиции в пенсионни продукти.

Но много страни, особено в Източна и Южна Европа, разчитат главно на държавни пенсии и имат значително по-малки пенсионни плащания в сравнение със заплатите.

В много случаи гражданите в тези региони не са наистина наясно с положението си, защото публичните власти и работодателите не им предоставят пълна информация за пенсионните им права. Брюксел не може да направи много повече от това да дава предложения, защото решенията се взимат на национално ниво, се казва още в анализа на POLITICO.

Все пак, Хиелкема, която ръководи органа за професионално пенсионно осигуряване от 2021 г., е убедена, че има „импулс“ за огромна промяна, която ще даде по-голяма роля на неговата организация.

„Първо, виждаме, че проблемът се задълбочава, и националните правителства също го виждат. И второ, да бъдем честни, защо пенсиите са на дневен ред? Защото се нуждаем от повече инвестиции, а един от начините да генерираме повече инвестиции е да прехвърлим спестяванията от банковите сметки в инвестиционни продукти“, казва тя.

Имаме план

През следващите няколко месеца Европейската комисия ще издаде препоръки относно спестовните сметки и пенсиите, за да отговори на демографските и финансовите предизвикателства пред ЕС. До края на годината тя ще предложи на правителствата да създадат цифрови сметки за спестяванията и инвестициите, достъпни за всеки гражданин; системи за проследяване на пенсиите; табла за информиране за пенсионните обезщетения; данъчни стимули, които да направят пенсионните спестявания по-привлекателни. Тя също така ще преразгледа правилата на ЕС за пенсионните фондове и пенсионните инвестиционни продукти.

Ключовата мярка в пакета е система за автоматично записване на хората в професионални пенсионни фондове, подобна на тази, която вече съществува в Обединеното кралство, Полша и Италия.

Кои са най-добрите страни за комфортно пенсиониране и къде е България?

„Ако работите, автоматично ще бъдете включени в пенсионните фондове. Ако не желаете това, трябва съзнателно да се откажете“, обяснява Хиелкема. Понастоящем, според нея, хората могат да се включат в пенсионен фонд на работното място, но малцина го правят.

„Предполага се, че инерцията ще действа и в обратната посока“, казва шефката на EIOPA, което означава, че малко хора ще се откажат. По думите ѝ там, където е въведен, механизмът работи и води до това повече хора да спестяват за пенсионирането си.

Идеята е да има „нещо, което е достъпно и за самонаетите лица или за работниците на временни договори, за да се гарантира, че и те могат да спестяват за по-късно“, добавя тя.

В крайна сметка националните правителства трябва да предприемат подобни реформи, а темата за пенсиите е политически взривоопасна.

Френското правителство на Франсоа Байру загуби подкрепата на социалистите, когато работниците и работодателите не успяха да постигнат споразумение за пенсионните реформи. Това лято германският канцлер Фридрих Мерц предложи младите хора да спестяват за пенсията си чрез инвестиции, което предизвика остра реакция от страна на профсъюзите в защита на държавната пенсионна система.

Колко е заложено на карта? В Германия пенсионните фондове възлизат на 267 милиарда евро, докато в Швеция – страна с една осма от населението на Германия, но където почти всеки има пенсионен фонд – пенсионните спестявания възлизат на 516 милиарда евро, или 92% от БВП.