Измина една година откакто Марио Драги, бивш италиански премиер и управител на Европейската централна банка, представи своя доклад за конкурентоспособността на Европа – ключов опит за очертаване на път към растеж.

Посланието му тогава беше ясно: без смели реформи Европа рискува „бавна агония“ на относителен упадък.

Година по-късно усещането за спешност само се е засилило – затова Драги продължава да бие тревога.

Сред многобройните препоръки, изложени от Драги, завършването на единния пазар – проектът за гарантиране на свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора в Европа – остава най-важното. Това е ключът към отключване на следващата фаза на растеж на континента.

Усилията за завършване на единния пазар трябва да вървят ръка за ръка и със съживяване на конкурентоспособността, отбелязва в анализ за The Economist Кириакос Пиеракaкис, министър на икономиката и финасите на Гърция.

Европейската комисия правилно се насочва към трайните бариери, които фрагментират икономиките на континента. Но макар регулаторната хармонизация да е необходима, тя далеч не е достатъчна, пише Пиеракaкис.

Значението на завършването на единния пазар се подчертава от стряскащи данни: вътрешните бариери в ЕС действат като де факто тарифа от средно 44% върху стоките – три пъти по-висока от търговските бариери между американските щати – и още по-рязка, 110%, върху услугите, според МВФ. Намаляването на тези бариери трябва да бъде приоритет, смята Пиеракaкис.

Според гръцкия финансов министър новият тласък на европейския растеж ще изисква още два критично важни завоя

Първо, ЕС трябва да има по-ясна стратегия относно това къде обединява ресурсите си – сектор по сектор. Пиеракaкис дава за пример телекомуникациите - капиталово-интензивна индустрия с намаляващи маржове, но жизненоважна за цифровата конкурентоспособност. „В Европа днес телекомуникационните оператори са изправени пред 27 различни регулаторни режима и трябва да се справят с 27 отделни търгове за 5G спектър. Тази мозайка увеличава разходите, забавя внедряването и затруднява постигането на мащаб“, пише гръцкият финансов и икономически министър.

За сравнение, в Америка има един регулатор – Федералната комисия по комуникации – и единен процес за разпределяне на спектъра. Междувременно Китай стига още по-далеч, като разпределя спектъра административно на операторите, вместо да го търгува на търг, признавайки, че стойността на 5G е не в приходите от търговете, а в приложенията и услугите, които позволява.

Позицията на Европа в този по-широк геополитически контекст е парадоксална, посочва Пиеракaкис. През последните години глобалната конкуренция за цифрова инфраструктура се превърна в пълноценна стратегическа надпревара. Докато ЕС нямаше единен отговор, европейските компании често бяха в центъра на най-важните събития – като водещи доставчици на 5G инфраструктура, стандарти и иновации. С други думи, Европа разполагаше с инструментите, но ѝ липсваше обща политика, за да ги превърне в дългосрочна индустриална сила, посочва Пиеракaкис.

„В Гърция се опитахме да отговорим на това предизвикателство на национално ниво. Запазихме 25% от приходите от търга за 5G, за да създадем специален фонд за инвестиции в компании, разработващи приложения, базирани на 5G. Това отразява разбирането, че в цифровата ера самата инфраструктура не е достатъчна. Иновациите върху тази инфраструктура са тези, които движат растежа“, пише още гръцкият финансов министър.

По думите му, ако Европа беше приела координиран или дори единен регулаторен подход, единна рамка за търговете и общ механизъм за финансиране на стратегически инвестиции в 5G приложения, тя можеше да се позиционира много по-убедително като глобален лидер в иновациите, свързани с 5G. Пиеракaкис добавя:

Цената на фрагментацията се измерва не само в пропусната ефективност, но и в загубена конкурентоспособност.

Вторият необходим завой според финансовия и икономически министър на Гърция е ЕС да приведе регулациите в съответствие с приоритетите за растеж на бъдещето, а не на миналото.

За пример той ползва обществените поръчки, които в Европа се управляват от Директивата за обществените поръчки. Тук, по думите на Пиеракaкис, традиционните строителни проекти напредват много по-бързо от цифровите или иновационно ориентираните проекти. „Тази разлика не е просто процедурна – тя отразява приоритетите на епоха, в която физическата инфраструктура доминираше стратегическото мислене“, отбелязва Пиеракaкис.

Днес жизненият цикъл на дигиталните проекти често се измерва в месеци. В Европа обаче сроковете за възлагане и реализиране се измерват в години. Ако е нужно повече време за внедряване на система за дигитална идентичност или електронна здравна платформа, отколкото за реновиране на магистрала, институционалната рамка очевидно потиска амбициите, посочва гръцкият министър на икономиката и финансите, според когото това не е просто въпрос на опростяване. Това е въпрос на посока, казва Пиеракaкис и добавя:

Въпросът, който трябва да си зададем, не е „Как да направим обществените поръчки по-лесни?“, а „Какво искаме да постигнем чрез тях?“ Отговорът трябва да бъде растеж и иновации, казва Пиеракaкис.

Това, според него, означава пренаписване на правилата така, че да отговарят на нуждите на гъвкавото развитие, публично-частните технологични партньорства и бързото внедряване в области като изкуствен интелект, киберсигурност, енергиен преход и авангардно производство.

Пиеракaкис продължава:

„Нека, разбира се, премахнем невидимите тарифи, които фрагментират вътрешния пазар на Европа. Но нека си зададем и въпроса: какъв тип икономика изграждаме, след като тези бариери изчезнат?

Отговорът не може да бъде „още от същото“. Той трябва да бъде икономика, която иновира, конкурира се и расте – с институционална архитектура, проектирана не само да управлява рисковете, а да отключи потенциала на Европа.“