Европейската централна банка запази основния си лихвен процент на 2% за пето поредно заседание, след като последните данни показаха, че икономическият растеж в еврозоната е по-устойчив от предварителните прогнози.

Решението, взето в четвъртък, е в пълно съответствие с очакванията - около 85% от икономистите, анкетирани от Reuters през януари, очакваха централната банка да запази лихвите без промяна през цялата 2026 г.

То идва, след като базисната инфлация - която изключва волатилните цени на енергията и храните - се понижи през януари до най-ниското си ниво от края на 2021 г.

Икономиката на еврозоната отчете ръст на брутния вътрешен продукт от 0,3% през четвъртото тримесечие - малко над прогнозите на анализаторите.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард нееднократно е изтъквала „устойчивостта“ на икономиката на еврозоната въпреки американските търговски мита и геополитическото напрежение.

Предишните понижения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, започнали през юни 2024 г., свалиха разходите по заемите до най-ниските им нива от декември 2022 г. Много анализатори очакват централната банка да запази лихвите без промяна и през тази година.

Очаква се ЕЦБ да запази лихвените проценти без промяна на заседанието си в четвъртък

Инфлацията в еврозоната се е понижила до 1,7% през януари

От ЕЦБ коментират, че динамиката на инфлацията и по-широките икономически условия не налагат промяна на лихвите на това заседание. Предупреждават, че перспективите остават трудно предвидими.

„Очаква се инфлацията да се стабилизира около целевото равнище от 2% в средносрочен план. Икономиката остава устойчива в предизвикателна глобална среда. Ниската безработица, стабилните баланси на частния сектор, постепенното разгръщане на публичните разходи за отбрана и инфраструктура, както и подкрепящият ефект от предишните понижения на лихвените проценти, подкрепят растежа“, се казва в изявлението на централната банка.

„В същото време перспективите остават несигурни, най-вече заради продължаващата несигурност около глобалната търговска политика и геополитическото напрежение“, допълва ЕЦБ. След решението, което беше широко очаквано от пазарите, еврото остана без съществена промяна спрямо долара, около 1,179 долара.

На пръв поглед решението изглежда рутинно. Икономистите обаче не са на това мнение.

„Би било погрешно да се казва, че февруарското заседание е без значение. Средата се характеризира с висока несигурност и двупосочни рискове“, написаха икономисти от Deutsche Bank в анализ преди решението на ЕЦБ.

„Разбирането на начина, по който Европейската централна банка оценява рисковете, е ключово за преценката на бъдещата траектория на паричната политика“, допълват те, като обръщат внимание на значението на поскъпващото евро за политиката на централната банка в момент, когато инфлацията в еврозоната вече е под целта от 2%.

„При равни други условия, скорошното поскъпване [на еврото] има дезинфлационен ефект и засилва очакванията за инфлация под целта. Но мащабът на този ефект зависи от конкретните обстоятелства“, пише в анализа на Deutsche Bank, цитиран от CNBC.

Поскъпването на валутата обикновено води до дезинфлация, тъй като прави вноса на стоки, суровини и енергия по-евтин, което понижава производствените разходи и крайните цени за потребителите.

Макар това да е положително за бизнеса и домакинствата в краткосрочен план, централните банки са предпазливи по отношение на дезинфлацията – и особено на евентуална дефлация – в по-дългосрочен хоризонт, тъй като тя може да доведе до икономическа стагнация. В такава среда потребителите отлагат покупки с очакването цените да продължат да падат, а компаниите се сблъскват с по-ниски приходи и нарастваща реална тежест на дълга.

Управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер смята, че ЕЦБ може да бъде притисната да реагира при допълнително поскъпване на еврото

Защо силните валути се превръщат в главоболие за Европа и Швейцария

През последния месец еврото е поскъпнало с около 0,75% спрямо долара и с близо 14% за последните 12 месеца, на фона на нарастващи опасения относно непредсказуемостта на икономическата политика на САЩ. Някои представители на ЕЦБ вече изразиха тревога от поскъпването на единната валута и потенциалния му натиск надолу върху инфлацията спрямо целта от 2%.

„Следим отблизо това поскъпване на еврото и възможните му последици за по-ниска инфлация“, коментира миналата седмица управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Галоа.

Въпреки тези сигнали, Грег Фузеси, икономист за еврозоната в J.P. Morgan, отбелязва, че не е ясно дали валутните движения до момента са особено тревожни.

„ЕЦБ отчита както равнището на валутата, така и скоростта на движението ѝ и дали промените са устойчиви. Към момента нищо от това не изглежда прекалено обезпокоително в контекста на икономика, която напоследък показва устойчивост на различни видове натиск“, коментира той пред CNBC.

„Разбира се, това може да се промени, ако индикаторите за растеж се влошат и/или ако валутата поскъпне значително повече. Но засега не сме в такава ситуация“, допълва Фузеси.

По думите му ЕЦБ вероятно ще сигнализира готовност да реагира при необходимост. „Има множество фактори, които централната банка следи в двете посоки, а несигурността остава висока, особено по геополитическата линия“, отбелязва той.

„В крайна сметка различните типове несигурност действат и в двете посоки и не е ясно дали движението на валутата само по себе си е наклонило баланса съществено надолу“, заключва Фузеси.

Базовият сценарий на Deutsche Bank предвижда лихвите да останат на ниво от 2% до 2026 г., като следващата промяна да бъде повишение - вероятно в средата на 2027 г. Според анализа това би било „движено от фискално облекчаване, стегнат пазар на труда и бъдещи инфлационни рискове, които да надхвърлят целта“.

През настоящата година обаче рисковете са по-скоро насочени към допълнително облекчаване на политиката.

„В крайна сметка смятаме, че вътрешната инфлация ще надделее над външните дезинфлационни фактори – виждаме признаци, че фискалното облекчаване започва да стимулира активността, но същевременно външните рискове се увеличават. Сблъсъкът между вътрешните и външните условия е ключовият фронт, който трябва да се следи“, заключават икономистите от Deutsche Bank.