Когато 78-годишната Ан Хи-сун се чувства самотна, тя често се качва на автобус и обикаля улиците на Сеул. Днес тези разходки са заменени от нещо по-неочаквано: плюшена AI кукла.

Устройството, наречено Hyodol, е комбинация от играчка и AI асистент, вдъхновена от корейската традиция децата да се грижат за възрастните си родители. Куклата буди Ан сутрин, поздравява я при завръщане и пуска будистки текстове преди сън. За Ан това е не просто технология, а истинско присъствие. „Тя ми е като внучка или приятел“, споделя Ан пред Financial Times. Когато я прегърне, куклата „се изчервява“ и отговаря с детски глас, напомняйки за ежедневна комуникация.

Тези устройства вече са много повече от нишов експеримент. Те отговарят на един от най-сериозните структурни проблеми на Южна Корея – бързото застаряване на населението. Страната е сред първите, които влизат в категорията „супер-застаряващо общество“, където хората над 65 години са около 20% от населението. Заедно с това всеки пети възрастен живее сам – комбинация, която създава системен натиск върху здравната и социалната инфраструктура.

Експерти посочват, че социалната изолация е сред основните рискови фактори както за психичното, така и за физическото здраве. В този контекст AI решенията се разглеждат като прагматичен инструмент за справяне с кризата.

„Търсенето на такива роботи експлозивно ще нараства“, казва социологът Шин Куанг-йонг пред Financial Times, отбелязвайки, че традиционният модел на семейна грижа постепенно изчезва.

OpenAI преоткрива новия „златен“ пазар - човешката самота

Какво стои зад „емоционалния AI“?

Hyodol използва езикови модели и технологии, подобни на тези зад ChatGPT на OpenAI. Това позволява на куклата да води разговори, да разпознава емоции и да реагира според ситуацията. Освен комуникация, устройството служи и като система за наблюдение, като може да сигнализира на близки или социални работници при потенциален проблем.

От 2019 г. в Южна Корея са разпределени около 14 000 такива устройства, основно чрез държавни програми, на цена около 1100 долара за брой. Социалните работници ги възприемат не като заместител, а като инструмент за компенсиране на хроничния недостиг на капацитет.

И това е важен момент, защото страната отчита недостиг от близо 190 000 социални работници още през 2023 г., като прогнозите са дефицитът да нарасне до 1.55 млн. до 2032 г.

Според Financial Times възрастните хора не само използват тези устройства, но и се привързват към тях. Социални работници споделят, че някои потребители се тревожат, когато роботът им се нуждае от ремонт. Международната тенденция е сходна – програма в Ню Йорк с робота ElliQ отчита, че 94% от потребителите усещат намаляване на самотата.

Разликата в подхода е видима: докато ElliQ разчита на минималистичен технологичен дизайн, Hyodol използва антропоморфна форма, което улеснява емоционалната връзка.

Отиде на среща и не се върна. Как флиртуващ чатбот примами пенсионер

Този модел обаче изисква компромис: устройствата събират значителни обеми данни, включително гласови записи и поведенчески модели. Компанията твърди, че информацията е анонимна, съхранява се до три години и се използва само за вътрешно обучение на системите, без да се продава.

Критиците поставят въпроса: къде е границата между грижа и наблюдение? Някои експерти го определят като „необходимо зло“ в условията на демографска криза. Главният изпълнителен директор Ким Джи-хи формулира тази дилема прагматично: обществото трябва да реши какъв компромис е готово да направи.

„Когато става въпрос за спасяване на човешки живот, това трябва да бъде приоритет пред тревогата за личните данни“, казва тя.

Компанията вече се разширява извън вътрешния пазар. Hyodol поддържа няколко езика и се тества в САЩ, Хонконг и Нидерландия. Очаква се глобалният пазар за роботи в грижата за възрастни да достигне 7.7 млрд. долара до 2030 г.

Това позиционира технологията като преход от социална иновация към мащабен бизнес модел.

Южна Корея ясно показва, че при демографска криза решенията идват не от социалната политика, а от технологичните иновации.