На Земята се приемат за даденост редица неща, които в открития космос се завръщат в сериозно предизвикателства. Усещането за вкус се притъпява, използването на тоалетна изисква сложни вакуумни системи, а сънят е затруднен заради липсата на гравитация и изгрева на слънцето на всеки 90 минути.

Една тема обаче остава слабо проучена от науката до момента, разказва Fast Company –

дали хората могат да се възпроизвеждат извън пределите на нашата планета.

Това е на път да се промени.

Китай провежда мащабен експеримент на своята космическа станция, който цели да очертае рисковете, свързани със зачеването в среда с ниска или нулева гравитация. Очаква се данните да предоставят важна информация на фона на напредъка на публичните и частните програми за колонизация на Луната и Марс.

Разбира се, физическият акт не е част от китайските експерименти и страната не изпраща астронавти на 400 километра над Земята с тази цел. Вместо това на борда на станцията са изпратени структури, наподобяващи ембриони (които нямат способността да се развиват отвъд началния ембрионален стадий), създадени от човешки стволови клетки.

Те ще прекарат пет дни в ниска околоземна орбита. Това е критичният период след оплождането, в който протича ранното развитие и започват да се оформят повечето органи. Аномалиите на този етап могат да повлияят

Аномалиите на този етап могат да повлияят на цялостното развитие, поради което учените се интересуват от това какво въздействие ще окаже микрогравитацията върху ембрионите и дали тя би увеличила риска от вродени дефекти.

Ако изследователите разберат потенциалното въздействие, те ще могат да работят върху разработването на медицински интервенции за смекчаване на евентуалните негативни ефекти.

Това не е първото изследване на концепцията за зачеване в среда с нулева гравитация. Преди три години японски учени изпращат два ембриона на мишки Международната космическа станция, за да проследят влиянието на средата върху тях. Резултатите не показват съществени отклонения.

Мишките обаче не са хора, поради което китайският експеримент води до много по-сериозен интерес в научните среди.

Допреди няколко години подобно проучване не би могло да бъде осъществено заради международните споразумения, които ограничаваха изследването на човешки ембриони in vitro до 14 дни. През 2021 г. Международното общество за изследване на стволови клетки облекчава това ограничение, при условие че екипът премине стриктен етичен преглед.

Тестваните проби са формирани в нощта преди старта и са доставени в космическата агенция 12 часа преди излитането. След приключване на петдневния период на тестване те ще бъдат замразени и върнати на Земята за детайлен анализ.

Пробите от изкуствени ембриони включват два типа модели – един, култивиран върху маточни клетки, и друг, поставен в микрофлуиден чип. Целта е да се разбере как микрогравитационната среда влияе върху ранното човешко развитие, като идентични проби се изследват едновременно и в наземни лаборатории.

Ю Лечиен, ръководител на проекта, отбелязва в официално изявление, че чрез сравняване на развитието на космическите и наземните проби екипът се надява да идентифицира факторите, които влияят върху ранния растеж. Това ще помогне за адресирането на рисковете и предизвикателствата, с които хората могат да се сблъскат по време на дългосрочно обитаване на космоса.

Въпреки че проучването е важна стъпка напред, микрогравитацията може да представлява и други фундаментални бариери пред зачеването на други планети.

До момента нито един астронавт не е признал за интимни отношения в космоса. Науката обаче показва, че физическият акт би бил много по-сложен, отколкото на Земята.

///////

Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие има равно и противоположно по посока противодействие. При липса на гравитация това би означавало, че партньорите постоянно ще се отблъскват един от друг, което изисква внедряването на някакъв вид ограничителна система.

Освен това в среда с нулева или микрогравитация кръвта е склонна да се събира в главата, което допълнително би усложнило процеса. Потта също не се стича по тялото, а полепва по кожата и се събира в малки форми, които понякога се откъсват като плаващи капки.

Дори ако зачеването и износването на плода преминат успешно, остават множество въпросителни относно бъдещето.

По време на научен панел д-р Крис Ленхард от Университета „Джордж Вашингтон“ посочва, че науката все още няма представа как ще се развие едно бебе, родено при микрогравитация или на повърхността на друго небесно тяло.

Според него въпроси като това дали костната система ще се оформи по същия начин и дали човек, роден в космоса, някога би могъл да стои изправен на Земята, остават напълно без отговор.

Експериментите на Китай могат да се окажат първата ключова стъпка към намирането на тези отговори.