Идва ли краят на политическия меден месец на Джорджа Мелони?

Когато италианският премиер Джорджа Мелони присъства на първата си среща на върха в Брюксел през декември 2022 г., малцина очакваха, че четири години по-късно тя ще се превърне в един от най-ефективните политици на европейската сцена.

Всъщност малцина изобщо очакваха да е все още на поста, тъй като италианските правителства са известни с краткия си живот. Забележително е, че нейната дясна партия „Италиански братя“ изглежда също толкова стабилна в социологическите проучвания, колкото и преди четири години. Мелони вече се прицелва в рекорда за най-дълъг мандат на италиански премиер – постижение, което ще достигне през септември.

Загуба на предстоящия напрегнат референдум по сложния и противоречив въпрос за съдебната реформа на 22 и 23 март би била първият ѝ сериозен неуспех. Освен това подобен сценарий би развалил ореола на политическа неуязвимост, който тя излъчва не само в Рим, но и в Брюксел.

Мелони се утвърди на европейската сцена и се превърна в умел играч, който използва механизмите на ЕС в своя полза. Само през последните месеци тя предприе решителни действия по ключови европейски теми като руските активи, търговското споразумение с Меркосур и въглеродните пазари, използвайки тежестта на Италия, за да извоюва отстъпки в области като земеделските субсидии.

Възползвайки се от отслабването на Франция, Мелони изгражда и силно партньорство с германския канцлер Фридрих Мерц с цел да насочат политиките на съюза в подкрепа на индустрията и свободната търговия, пише POLITICO.

Референдумът, който може да разклати властта на Джорджа Мелони

Рязко приземяване

Поне за още няколко дни Мелони ще изглежда като изключително стабилен и влиятелен италиански лидер.

Никола Прокацини, евродепутат от „Италиански братя“, близък до Мелони и съпредседател на групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR), нарича дълголетието на правителството „истинска новост“ в европейския политически пейзаж.

„Доскоро Италия не можеше да се впише в динамиката на държавите, които оформят Европейския съюз – по същество френско-германската ос – защото ѝ липсваха правителства, способни да издържат дори година“, казва той. „Джорджа Мелони не е просто лидер, който се задържа на власт; тя е лидер, който оформя решенията и влияе върху посоката, в която се движим.“

Но според критиците на премиера евентуален неуспех на референдума би бил повратен момент. Съперниците ѝ най-накрая биха открили слабост и биха започнали атаки срещу управлението ѝ, особено по отношение на икономическите проблеми в страната. Посланието към останалите европейски лидери би било ясно – тя няма да бъде на власт завинаги.

Брандо Бенифей, евродепутат от опозиционната Демократическа партия, признава, че другите европейски лидери я възприемат като лидер на „изключително стабилно правителство“. Но ако загуби референдума, „неизбежно ще загуби този ореол“, подчертава той.

„Всички помнят как завърши коалицията на Ренци след загубения от него референдум“, добавя Бенифей, визирайки бившия премиер Матео Ренци, който подаде оставка след неуспешния вот през 2016 г.

Макиавелистката Мелони

Голяма част от влиянието на Мелони на европейската сцена се дължи на нейния политически опортюнизъм. В началото на годината тя умело се възползва от създалата се ситуация, като неочаквано ревизира позицията си за търговското споразумение с Меркосур – проект, който Рим традиционно подкрепя. Този ход ѝ позволи да издейства допълнителни субсидии за фермерите и да спечели доверието на мощните земеделски организации в Италия. Същевременно Мелони внимаваше да не провали окончателно сделката, за да не загуби подкрепата на ключови европейски съюзници.

Италианският лидер „умее много добре да разчита ситуацията“, отбелязва европейски дипломат.

„Мерцони“: Прагматичният съюз, който може да пренареди европейското лидерство

Тереза Коратела, заместник-ръководител на офиса на Европейския съвет за външни отношения в Рим, посочва, че Мелони притежава „политическа прозорливост“. Според нея това позволява на италианския премиер да изгражда „гъвкави коалиции“ и да намира общ език с различни европейски лидери в зависимост от конкретния дневен ред.

Една от първите ѝ победи дойде по темата за миграцията през 2023 г. Тя успя да издигне въпроса до най-високо ниво в Европейския съвет и дори да осигури посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Тунис, което в крайна сметка доведе до подписване на споразумение.

Последваха и други успехи.

Миналия декември, демонстрирайки отлично чувство за момент, Мелони неочаквано подкрепи белгийския премиер Барт де Вевер в последната фаза на преговорите. С този ход тя осуети плана за финансиране на украинската отбрана чрез замразени руски активи, настоявайки вместо това за поемане на нов общ европейски дълг.

Италиански дипломати отбелязват, че Мелони се подготвя изключително добре – винаги пристига на срещи, след като е прочела всички документи и задава точните въпроси. Това не винаги е било характерно за предишните италиански премиери.

Те допълват, че изборът ѝ на съветници, при който компетентността е поставена над политическата принадлежност, също играе важна роля. Сред тях са главният ѝ дипломатически съветник Фабрицио Саджо и посланикът към ЕС Винченцо Челесте, които не се считат за политически близки до нея.

Най-големият ѝ успех обаче е, че успява да измести Франция като основен партньор на Германия по ключови теми, като партньорството ѝ с Мерц дори получава прозвището „Мерцони“.

Хвърляне на заровете

Силната позиция на Мелони отчасти обяснява защо тя се реши на референдума.

Италианската десница от десетилетия твърди, че съдебната система е политически пристрастна вляво. Този конфликт датира още от антикорупционната кампания „Чисти ръце“ през 90-те години, която разтърси политическия елит, както и от множеството съдебни дела срещу Силвио Берлускони.

Предложението в референдума предвижда преструктуриране на съдебната система. Това обаче е високорисков ход, а мотивите за провеждането му остават донякъде неясни. Самите реформи са силно технически и дори според правителството няма да ускорят съществено бавното правосъдие в Италия.

Зад бляскавия имидж и партийната слава: Политическата реалност в Италия на Мелони

Вместо това вотът се превърна в общо гласуване на доверие към Мелони и нейното правителство. Моментът също не е благоприятен – италианците не одобряват нейния съюзник, американския президент Доналд Тръмп, и се опасяват, че войната в Иран ще повиши и без това високите цени на енергията.

Въпреки това Мелони е решена да не повтори съдбата на Ренци и настоява, че няма да подаде оставка дори при загуба.

Запитан дали евентуален неуспех би отслабил позициите на Италия в Европа, външният министър Антонио Таяни бе категоричен, че референдумът „няма абсолютно нищо общо със стабилността на правителството“.

„Това правителство ще остане на власт до следващите парламентарни избори“, добавя той.

Победа на вота ще ѝ даде силен политически тласък преди следващите избори, които трябва да се проведат до края на 2027 г., както и ще отвори пътя към други реформи – включително преминаване към по-президентска система с пряк избор на премиера.

Загуба обаче би мобилизирала опозицията, разделена между популисткото движение „Пет звезди“ и традиционната лявоцентристка Демократическа партия.

Основният риск е съперниците ѝ да насочат атаките си към икономиката. Въпреки че Италия получи значителни средства от европейския фонд за възстановяване след COVID-19, икономическият растеж остава слаб – под 1%, като през 2025 г. се очаква да достигне едва 0,5%.

„Страната все повече се насочва към стагнация и трябва да си зададем въпроса какво би се случило без подкрепата от Фонда за възстановяване“, заяви сенаторът от „Италия Вива“ Енрико Борги.

Прокацини обаче защитава управлението ѝ както по отношение на заетостта, така и на растежа.

„Може да бъде и по-добре“, признава той. „Но все пак говорим за растеж, за разлика от страни, които в този исторически момент отчитат спад – като Германия.“