Референдумът, който може да разклати властта на Джорджа Мелони

Дясната министър-председателка на Италия Джорджа Мелони поема сериозен риск, като свиква референдум за съдебна реформа следващия месец – ход, който може да разклати аурата ѝ на политическа непобедимост.

Засега Мелони изглежда неудържима сила както в Рим, така и в Брюксел. Тя е начело на най-стабилното италианско правителство от години насам.

Именно затова референдумът на 22–23 март е маневра с висок политически залог. Победа би затвърдила контрола ѝ върху властта и би укрепила образа ѝ на политически неуязвим лидер. Но вотът може и да се обърне срещу нея.

„Мерцони“: Прагматичният съюз, който може да пренареди европейското лидерство

В Италия референдумите лесно се превръщат във вот на доверие към правителството, а Мелони добре съзнава, че бившият премиер Матео Ренци бе принуден да подаде оставка след провала на референдума за конституционна реформа през 2016 г.

Опитвайки се да реформира съдебната система, Мелони навлиза в една от най-взривоопасните сфери на италианската политика. Така тя се излага на обвинения, че се намесва в независимата съдебна власт – институция, която десницата често обвинява в леви пристрастия, пише POLITICO.

Дебатът е ожесточен и има дълбоки политически корени. Италианската десница все още носи травмата от знаковите антикорупционни дела през 90-те години, които унищожиха политическата доминация на християндемократите. Над референдума тегне и сянката на Силвио Берлускони – бившия премиер, медиен магнат и милиардер, починал през 2023 г. Той твърдеше, че 35-те наказателни дела срещу него са били политически мотивирани от леви съдии и прокурори, които наричаше „рак на демокрацията“.

В продължение на десетилетия повечето правителства избягваха мащабни промени в съдебната система. Мелони обаче е решена да действа.

Нейните поддръжници твърдят, че реформите, предложени в референдума през март, ще модернизират съдебната система, която често е критикувана като бавна, политизирана и лишена от отчетност, и ще я доближат до други европейски модели.

На практика промените имат силно технически характер. Те регулират назначаването и кариерното развитие на съдии и прокурори, като същевременно въвеждат по-строги механизми за професионална отговорност и дисциплинарен контрол чрез разделяне на техните пътища и преструктуриране на надзорните органи.

Като превръща тези технически въпроси във водещ политически приоритет и ги изнася на референдум, Мелони трансформира реформата в пряк тест за собствената си власт.

Модернизация или реванш?

Според заместник-министъра на правосъдието Франческо Паоло Систо реформата отдавна е необходима. Отделянето на съдиите от прокурорите, твърди той, ще засили справедливостта и общественото доверие в съдилищата.

„Подсъдим, който влиза в съдебната зала със съзнанието, че съдията му няма връзки с прокурора, ще се чувства по-спокоен“, казва Систо пред POLITICO.

Критиците обаче виждат по-мрачни мотиви. Според тях реформата прилича по-малко на неутрална модернизация и повече на опит да се отслаби независимостта на съдебната власт и да се засили политическият контрол върху прокурорите.

Зад бляскавия имидж и партийната слава: Политическата реалност в Италия на Мелони

Това възприятие се засилва от все по-конфронтационната реторика на правителството спрямо съдебната система.

Министърът на отбраната Гуидо Крозето обвинява части от съдебната власт, че действат като политическа „опозиция“. Заместник-министър-председателят Матео Салвини, който неведнъж е бил обект на съдебни разследвания заради строгата си миграционна политика, често описва съдиите като политически мотивирани и откъснати от обществените настроения.

Самата Мелони също представя съдебните решения като пречка за правителствената си програма. На пресконференция през януари тя обвинява съдилищата, че подкопават усилията ѝ да въведе по-строги мерки за сигурност, като пита: „Как може човек да защитава сигурността на италианците, ако всяка инициатива в тази посока системно се отменя от някои съдии?“

За нейните опоненти подобен език подсилва подозренията, че реформата цели не толкова ефективност, колкото политическо надмощие в дългогодишния конфликт между властите.

Напрежението между политическата и съдебната система в Италия датира от разследванията Mani Pulite („Чисти ръце“) в началото на 90-те години, когато прокурори разкриват мащабна корупционна мрежа, която унищожава цяло поколение политици. За десницата това остава трайна травма и доказателство, че съдебната власт действа като неизбран политически актьор с прекомерно влияние.

Ситуацията се усложнява още повече от дългата поредица съдебни дела срещу Берлускони.

Бившият прокурор Пиеркамило Давиго, участвал в разследванията Mani Pulite, е убеден, че реформата има политически мотиви. „Това е опит да се постави съдебната власт под контрол, тъй като в Италия тя е силна и наистина независима, а не управлявана от политици“, коментира той пред POLITICO. „Тази реформа ще навреди на независимостта и ще отслаби съдилищата, като даде повече власт на правителството, което контролира дисциплинарния съд.“

Давиго отхвърля твърденията на правителството, че съдилищата възпрепятстват политиката по идеологически причини, като подчертава, че те просто прилагат закона, включително европейското право, по въпроси като плановете за изпращане на мигранти в центрове в Албания.

Опозиционните лидери също са критични. Джузепе Конте, лидер на популисткото движение „Пет звезди“, заявява, че реформата не решава хроничните забавяния в съдебната система и представлява част от по-широк опит за институционален контрол.

„Истинската цел е да се разделя и владее“, посочва Конте, обвинявайки правителството, че се стреми към съдебна система, „която вече не пречи на управляващите“.

Непобедима или уязвима?

Рискът за Мелони е не юридически, а политически. Съдебната реформа я изправя срещу влиятелна и добре организирана група с дълбоки институционални корени. Подобни предложения по време на първото правителство на Берлускони през 90-те години предизвикаха масови протести и допринесоха за разпадането на коалицията му.

Решението на Мелони не е продиктувано от натиск от Брюксел, пазарите или криза. То е свързано и с личния ѝ политически път – тя влиза в политиката след сътресенията на 90-те години и не носи личния политически багаж от тази епоха. Днес тя действа от позиция на сила, начело на стабилно правителство и с високи рейтинги.

Италия се готви да инвестира 9 милиарда евро в бойна авиация

Социологическите проучвания показват оспорвана надпревара. Последни анкети сочат леко предимство за противниците на реформата, особено при ниска избирателна активност. Проучване на YouTrend прогнозира 51% „против“ при ниска активност, но победа на поддръжниците с 52,6% срещу 47,4% при висока активност. Анкета на SWG показва 38% подкрепа, 37% против и 25% колебаещи се.

Според социолога Лоренцо Прелияско вотът представлява „безпрецедентно предизвикателство“ за Мелони. По думите му е по-лесно да се мобилизира опозиция срещу сложна реформа, отколкото да се спечели широка подкрепа за нея.

Мелони би могла да политизира референдума и да го превърне във вот за собственото си лидерство, но това носи сериозни рискове. Вместо това тя се опитва да се дистанцира от резултата и заявява, че няма да подаде оставка при евентуално поражение.

Въпреки това политическата отговорност ще бъде неизбежна.

„Ако сте министър-председател и подлагате реформа на референдум, това неизбежно е и вот за вашето правителство“, отбелязва Прелияско.

Победа би дала нов политически импулс на правителството и дори би могла да отвори път към предсрочни избори, макар Мелони да заявява, че това „не е на дневен ред“. Но поражение би съживило опозицията и би отслабило политическата ѝ аура.

„Образът ѝ на ефективен и решителен победител ще бъде разклатен, а политическият климат ще се промени“, заключава Прелияско.