Новият министър на икономиката на Германия предупреждава, че оцеляването на тежката промишленост в страната е от жизненоважно значение за суверенитета на Европа, като призова Брюксел да одобри план за подкрепа на енергоемките германски компании.

Катерина Райхе се надява Европейската комисия да разбере необходимостта Берлин да субсидира разходите за електроенергия в сектори като химическата и стоманодобивната промишленост, за се прекрати най-дългия период на стагнация в Германия след Втората световна война.

Тя подчертава, че Берлин е решен да „си свърши домашното“, като приложи структурни реформи и стартира инвестиционен план за 1 трилион евро в инфраструктурата и отбранителната си промишленост. Но тя също така се застъпва за защитата на други производствени отрасли, подчертавайки предишните грешки, които са довели до прекомерна зависимост от Русия и Китай.

„Липсата на производство на стомана в Германия би означавала влизане в нови зависимости“, казва Райхе пред Financial Times в първото си интервю за международна медия.

„Липсата на производство на основни химикали - също.“

“Растежът в Германия е важен, за да се възстанови растежът в Европа. Комисията трябваше да ревизира надолу целите си за растеж за тази година. Затова трябва да направим всичко възможно, за да укрепим отново Германия като бизнес дестинация."

Мрачните демографски данни и кътката средна работна седмица могат да се превърнат в кошмар за най-голямата икономика в Европа

Германия работи повече, но по-малко: Парадоксите на една трудова криза

Най-голямата икономика в еврозоната е зависима от тежките промишлени отрасли, които се сблъскват с по-високи енергийни разходи, отчасти поради излизането от ядрената енергетика и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г.

Това увеличи тежестта за компаниите, ориентирани към износ, които се борят и с конкуренцията от Китай и недостига на работна ръка в страната. Сега заплахата на Доналд Тръмп за 50% мита върху вноса от ЕС може да доведе Германия до рецесия през тази година, след три години на стагнация.

Новата коалиция на консервативния канцлер Фридрих Мерц обеща да намали цените на електроенергията с най-малко пет цента на киловатчас чрез по-ниски данъци и такси за електропреносната мрежа, като част от по-широка кампания за съживяване на растежа и подкрепа на автомобилните производители в страната.

Правителството също така се ангажира да въведе специална намалена тарифа за електроенергия за отрасли като стоманодобивната, стъкларската, циментовата и химическата промишленост.

Планът рискува да влезе в противоречие с правилата на ЕС за държавните помощи, които са предназначени да предотвратят въвеждането на нелоялни предимства за икономиките на държавите членки. Тези правила обаче бяха облекчени след руската инвазия в Украйна през 2022 г., за да могат страните да подкрепят отраслите, засегнати от рекордно високите цени на газа.

„За да запазим енергоемките индустрии – но не само тях – в Германия, се нуждаем от одобрение за държавна помощ“, отбелязва Райхе.

Възобновен интерес към ядрената енергия в Европа показва как някои страни се опитват да се подсигурят в стремежа си към по-голяма независимост

Ново ядрено начало: Европа преосмисля един от най-оспорваните енергийни избори

Тя твърди, че растежът е от съществено значение за здравето на демокрацията на континента:

„Ние също сме в конкуренция между системи и Европа трябва да покаже – и ние ще покажем – че сме в състояние да реагираме бързо. Да станем по-добри и да продължим да защитаваме демократичните си процеси и да отстояваме ценностите си.“

51-годишната Райхе е една от двамата бивши изпълнителни директори, включени в кабинета на Мерц, чиято Християндемократическа партия (CDU) спечели парламентарните избори през февруари и встъпи в длъжност в началото на този месец.

Въпреки че преди това е била 17 години член на CDU в Бундестага и два пъти е заемала по-ниски министерски постове по време на мандата на Ангела Меркел, през последното десетилетие тя се е отдавала на бизнеса. Тя е била главен изпълнителен директор на Westenergie, дъщерно дружество на германския енергиен гигант Eon.

Райхе даде сигнал за разрив с предишното правителство по отношение на европейското енергийно сътрудничество. В Брюксел коалицията на бившия канцлер Олаф Шолц се противопостави на френските усилия да наложат ядрената енергия като част от кампанията на ЕС за декарбонизация. Райхе твърди, че е важно да се работи конструктивно с Париж по такива въпроси.

Берлин е дал знак на Париж, че вече няма да блокира френските усилия да се гарантира, че ядрената енергия ще бъде третирана наравно с възобновяемата в законодателството на ЕС

Ядрено сближаване: Темата за атомната енергия вече не разделя Германия и Франция

„Моят подход е да се фокусирам по-малко върху това, което ни разделя, и повече върху намирането на общи позиции“, казва тя, добавяйки, че една от областите е технологията за ядрен синтез, която за разлика от ядрения разпад не генерира дълготрайни радиоактивни отпадъци.

Райхе подчертава необходимостта от постигане на баланс по отношение на Китай, който е един от най-важните пазари за германските износители, но също така все повече се разглежда като икономическа и геополитическа заплаха за Европа.

Германия, казва тя, трябва да намали зависимостта си от китайски продукти и суровини с течение на времето, но заедно с поддържането на „разумни, добри отношения“ с Пекин.

„Това е огромен пазар, икономическа и военна сила. Нашите компании са инвестирали много там. Много добавена стойност идва от Китай.“

Райхе остро критикува последните призиви на редица германски политици, включително няколко от собствената ѝ партия, за възстановяване на газопровода „Северен поток“ между Русия и Германия.

„Да се върнем към руския газ? С режим, който бомбардира Киев всеки ден? За мен това е абсолютно немислимо“, посочва тя.

Райхе добавя, че Германия, която беше най-големият клиент на Газпром в Европа, трябва да продължи с усилията си за диверсификация на доставките си.

„Трябва да направим всичко възможно, за да се възползваме от други източници на енергия.“

Райхе, която е израснала под комунистически режим в Източна Германия, казва, че дълбоко вкоренената симпатия към Русия в някои части на региона е „чужда“ за нея.

„Родителите ми, бабите и дядовците ми имаха компюния, която беше отчуждена няколко пъти, така че отношенията ми с бившия Съветски съюз не са без напрежение“, посочва тя.

„Бях много щастлива, когато падна стената.“

„Германия се е поддала на заблуда, вярвайки, че доставките на руски газ са сигурни, независимо от това, което се случва в света. Платихме горчива цена за тази наивна нагласа.“