За онези, които смятат, че хуманитарните науки, сериозното учене и самата стойност на образованието в Харвард са под заплаха, курсът Humanities 10 дава известен повод за оптимизъм.

Всичко започва една октомврийска сутрин в Boylston Hall. Тогава Саманта Матърн, преподавателката по философия, крачи пред бяла дъска и обяснява философските основи на „Ема“ на Джейн Остин. Между другото преминава през Адам Смит и Имануел Кант, разказва The Wall Street Journal.

Преподавателката по философия поставя големи въпроси пред 90-те студенти: „Защо Остин е създала толкова трудна за харесване героиня?“, „Защо изобщо четем романи?“ И накрая, когато 75-минутната лекция приключва: „Какво ще стане с Ема – и какво ще стане с вас?“

Студентите избухват в аплодисменти.

Курсът Hum 10, както го наричат в университета, неочаквано се превърна в един от най-желаните в Харвард. И постепенно – в своеобразна институция на кампуса. Интересът расте най-вече благодарение на препоръките на бивши участници в курса, които го популяризират и в социалните мрежи.

Тази есен кандидатурите са скочили с 40%. За 90 места са се борили 180 първокурсници, като кандидатстването включва и писане на есе.

Дори преподавателите трудно обясняват откъде идва този ентусиазъм.

Курсът определено не е начин да повишиш лесно средния си успех. Студентите четат по една сериозна книга седмично и редовно пишат есета. Няма възможност за оценяване само с „издържал/неиздържал“. Дигиталните устройства са забранени, а присъствието се проверява на всяка лекция. Закъснелите получават забележки.

„Имах усещането, че много студенти чувстват, че културата като цяло вече не благоприятства задълбоченото четене, мислене или сериозната работа с писан текст“, казва пред WSJ професорът по класически науки Дейвид Елмър, един от ръководителите на Hum 10.

„Дали това е свързано с навлизането на AI и усещането, че той отнема част от автономността им като пишещи и мислещи хора – честно казано, не знам.“

Всичко в курса е подчертано старомодно

Термини като „Западна цивилизация“, „Великите книги“ или „канонът“, които днес често предизвикват спорове, изобщо не фигурират в описанието му. Но програмата започва с „Одисея“, движи се напред във времето до „Одисей“ на Джеймс Джойс и след това се връща назад, за да завърши с „Илиада“.

Между тях са Монтен, Шекспир, Спиноза, Джеймс Болдуин, Данте и Платон.

В кандидатурите и интервютата си студентите говорят за желанието някой да ги принуди да прочетат класики, към които иначе едва ли биха посегнали, за необходимостта да се преборят с разпиляното внимание и за търсенето на противоотрова срещу „машината“.

Няколко студенти разказват с раздразнение как техни познати се чудят защо просто не „пуснат книгите през Chat“ – тоест да използват AI вместо да ги четат.

Студентите споделят, че голяма част от това, което получават от този курс, е човешкият опит. Според тях единственият начин да получиш нещо от този курс е да не използваш AI.

В сърцевината на хуманитарните науки, разбира се, стои човекът.

Измислен на вечеря

Идеята за Humanities 10 се ражда през 2008 г. по време на вечеря между двама приятели – Стивън Грийнблат и Луис Менанд, известни професори по английска литература и автори на бестселъри.

Курсът е замислен като харвардски отговор на прочут старши семинар в Колумбийския университет и програмата Directed Studies в Yale, както и като начин да бъде спряно рязкото отдръпване на студентите от хуманитарните науки.

Оттогава преподавателският състав се разширява и се сменя, като в него участват някои от най-известните преподаватели на Харвард. Всеки от тях води две лекции и един седмичен семинар.

Сред преподавателите през годините са историкът Джил Лепор и писателката Намвали Серпел. Матърн и Елмър поемат ръководството през 2023 г. от Менанд и Грийнблат, които и днес продължават редовно да преподават в курса.

„Бях едновременно въодушевена и ужасена от факта, че трябва не само да изнасям лекции пред студентите, но и пред носители на „Пулицър“ от преподавателския екип, които после ще решават дали ще получа постоянна позиция“, казва Матърн.

„Непрекъснато казваме на студентите, че Hum 10 е преживяване, което ги променя. Но не променя само тях.“

За преподавателите също има много работа.

Всеки номинира по две книги за годишната програма. Всички присъстват на всяка лекция и трябва да водят семинари върху произведения, които понякога самите те никога не са чели и които могат да бъдат извън собствената им академична област.

В известен смисъл и те отново стават студенти.

„От гледна точка на преподавателя част от удоволствието е, че това не е курс, в който обикаляш една и съща писта за 150-и път“, казва Грийнблат. „Никога преди не бях преподавал „Богатството на народите“, но точно това направи четенето му толкова вълнуващо за мен.“

За старшите преподаватели, свикнали с по-цинични студенти от горните курсове, работата с първокурсници действа освежаващо.

„Има нещо наистина магическо в това да преподаваш на новоприети студенти, които са изпълнени с ентусиазъм и за които всичко е ново“, казва Грийнблат, който преподава в Харвард от 1998 г.

Неговите семинари се провеждат в музея Fogg на Харвард и започват с това студентите да изберат произведения на изкуството от колекцията, които свързват с прочетеното през съответната седмица.

Последвалите дискусии са оживени. Студентите очевидно изпитват удоволствие да спорят помежду си, често започвайки с: „Искам малко да оспоря това“ или „Изобщо не съм съгласен“.

„Ако нямаш работна дисциплина, този курс не е за теб“

„Ако нямаш необходимата работна дисциплина, според мен не трябва да записваш този курс“, казва пред WSJ студентът Джейдън Сю, който мечтае да стане оперен певец.

„Не искаше да разочароваш семинара, като бъдеш единственият човек, който не е прочел текста или чийто коментар всъщност не добавя нищо към разговора“, казва Ели Пауъл, завършила курса Hum 10 през 2025 г.

„Всички имахме усещането, че изграждаме нещо заедно. И това беше изключително чувство.“