Как възходът на „секси интелектуалците“ превърна четенето в най-модерното хоби?
Модните къщи и социалните мрежи налагат нова естетика, в която класическите романи са не просто литература, а основен аксесоар и символ на културен капитал
,fit(1001:538)&format=webp)
В момента да обичаш книгите е по-модерно от всякога. Модните къщи превръщат класическите романи в аксесоари, знаменитости основават свои литературни клубове, а социалните мрежи все по-често представят четенето като символ на добър вкус и интелектуален престиж.
Според The Guardian литературата вече не е само хоби, а част от публичния образ на младите хора. Последният пример за това е Dior, която представя нови версии на своята чантата Book Tote с корици на класически произведения като „Одисей“ на Джеймс Джойс и „Дракула“ на Брам Стокър.
По-рано тази година Coach си партнира с издателство Penguin, за да създаде миниатюрни висулки за чанти – малки, напълно четими издания на книги като „Знам защо пее птицата в клетка“ на Мая Анджелоу и „Разум и чувства“ на Джейн Остин.
Miu Miu организира собствен литературен клуб, а Chanel провежда серия литературни срещи под името Rendez-vous littéraire.
The Guardian отбелязва, че през последните години около литературата се формира нова културна естетика, в която книгите се възприемат като част от личния стил. Изданието публикува материал за нюйоркското литературно списание Whitney Review, като определя екипа му като „горещите интелектуалци, които променят литературната критика“.
Основателят на списанието описва проекта като „секси, изненадващ и непримирим“, а авторите му – като „любопитни и красиви“.
Публикацията обаче предизвиква критики в социалните мрежи. „Това е значението на 'да си повърхностен''“, коментира един потребител. Друг иронизира: „Очевидно вече няма място за непривлекателните интелектуалци – само за красивите.“
Това поражда въпроса дали четенето наистина се популяризира или се превръща в поредния визуален тренд.
Писателката и създател на дигитално съдържание Сихаам Наик свързва превръщането на книгите в символ на престиж с икономическата реалност, пред която е изправено поколението Z.
„Това вероятно е поколението, което никога няма да може да си позволи собствено жилище. Затова младите инвестират във вкус – купуват книги, албуми за изкуство и редки издания, за да покажат своята идентичност и да се отличат от останалите“, казва тя пред The Guardian.
Наик отбелязва, че литературните клубове на знаменитости също имат важна роля. Изпълнители и актриси като Дуа Липа, Кая Гербер и Рийз Уидърспун редовно препоръчват книги на милионите си последователи, често давайки публичност на автори, които иначе трудно биха достигнали широка аудитория. „Това работи изключително добре, но същевременно подсилва усещането, че съдържанието заслужава внимание само ако е представено от човек, който отговаря на традиционните стандарти за привлекателност“, смята тя.
Голямо влияние върху тенденцията имат BookTok и Bookstagram – общности в TikTok и Instagram, където милиони потребители споделят снимки на красиво подредени библиотеки, дизайнерски рафтове и колекционерски издания.
Книжният инфлуенсър Сол Ноя определя това като положителна промяна. „Дълги години читателите бяха възприемани като скучни или странни. Ако днес четенето изглежда модерно, това е добре“, казва той пред The Guardian. Той отбелязва, че обществото все още има сериозен проблем с ниската читателска активност. Данни от проучване на YouGov, проведено през януари, показват, че 40% от британците не са прочели или слушали нито една книга през предходната година.
Сол Ноя подчертава, че четенето развива критичното мислене и емпатията – качества, от които обществото има все по-голяма нужда. В същото време той предупреждава, че социалните мрежи постепенно превръщат книгите в средство за демонстрация на социален статус. „Огромната библиотека вкъщи подсказва, че разполагаш както с достатъчно средства да купуваш книги, така и с пространство, в което да ги съхраняваш“, отбелязва той. Четенето започва да се възприема като сигнал за културен капитал и финансови възможности, а не само като лично удоволствие.
В същото време част от младите хора все по-съзнателно се дистанцират от непрекъснатото онлайн присъствие. Книжният блогър Даяна Клъф смята, че това прави книгите още по-привлекателни. „Да избереш аналогово преживяване вместо телефона си е нещо, с което трябва да бъдем горди. Това показва, че четенето вече не се възприема като самотно, индивидуално занимание, а като начин човек да бъде част от културна общност“, казва тя пред The Guardian.
Тя посочва, че огромната популярност на жанра, който съчетава романтика и фентъзи, е поредно доказателство, че литературата може да бъде модерна и привлекателна. „Ако четенето е модерно, това само ще доведе до повече читатели. А това трудно може да бъде лоша новина“, смята Клъф.
Не всички обаче са убедени, че тази тенденция ще се задържи. Сихаам Наик подхожда към случващото се с известен скептицизъм. „Радвам се, че хората отново приемат четенето като нещо интересно и модерно. Въпросът е дали това ще се окаже поредната краткотрайна мода, която догодина всички ще осмиват“, казва тя.
Засега едно е сигурно: книгите все по-често излизат извън библиотеките и книжарниците и се превръщат в част от начина, по който младите поколения изразяват своята идентичност, културни предпочитания и социален статус.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)