За разлика от изненадващата ѝ номинация за наследник на Марио Драги през 2019 г., преждевременното напускане на ЕЦБ от страна на Кристин Лагард отдавна беше една от най-лошо пазените тайни във Франкфурт.

Още през май миналата година Financial Times разкри, че тя е обсъждала възможността да съкрати мандата си като президент, за да поеме поста председател на Световния икономически форум.

След месеци на спекулации 70-годишната Лагард най-накрая официално обяви новината в четвъртък, като заяви, че ще се оттегли през февруари – девет месеца преди края на осемгодишния ѝ мандат и преди президентските избори във Франция през април, допълва изданието.

Пред членовете на Управителния съвет на ЕЦБ, тя обяснява решението си с това, че иска да има „по-голяма свобода да изразява своите възгледи“, тъй като не може да „остане неутрална“ по отношение на събитията във Франция, която през последните месеци беше засегната от политическа нестабилност и разпродажба на облигации.

Оттеглянето на Лагард може да предизвика едно от най-мащабните размествания във висшето ръководство на ЕЦБ от създаването ѝ

Кристин Лагард ще напусне поста председател на Европейската централна банка на 7 февруари 2027 г.

Лагард е първият председател на ЕЦБ без предварително икономическо образование или опит в паричната политика и много бързо е подложена на изпитание.

Мандатът ѝ е белязан от най-тежката пандемия за последното столетие, най-кървавата война в Европа от 1945 г. най-големия инфлационен шок за едно поколение и търговска война със САЩ.

Въпреки липсата на опит в паричната политика, като цяло тя се е справила добре с предизвикателствата, според главния икономист на BNP Paribas Изабел Матеос и Лаго.

Успява да преведе Централната банка на еврозоната през всички тези сътресения „без твърдо кацане“, а пазарите „разбират и вярват на това, което казва ЕЦБ, може би дори повече, отколкото на други централни банки“, допълва Матеос и Лаго.

„Знам, че изглеждам смешно. Това не е кикбокс в Тайланд“, казва президентът на ЕЦБ, която се появява с лепенки на лицето след участието си в годишните срещи на МВФ в Банкок и допълва: „Това е малък рак на кожата, който трябваше да бъде отстранен“

„Имах малък рак на кожата“: Кристин Лагард признава, че е претърпяла операция

Още през 2019 г. първата криза за Лагард е вътрешна.

Агресивната политика на облекчаване на Драги разделя Управителния съвет на ЕЦБ. През годините на слаб растеж и инфлация, значително под 2%, Драги понижава лихвените проценти под нулата и започва масивно изкупуване на облигации. През септември 2019 г., точно преди края на мандата му, той отново ускорява програмата за облекчаване на ЕЦБ въпреки силната опозиция в УС на финансовата институция.

„Към септември 2019 г. два месеца преди Лагард да поеме поста голяма част от членовете на Управителния съвет бяха в сериозен конфликт помежду си“, заявява пред FT източник, запознат с вътрешните дискусии.

European Central Bank | Кристин Лагард, президент на ЕЦБ

Овладяването на тази ситуация е първи приоритет на Лагард. Няколко седмици след встъпването ѝ в длъжност тя завежда останалите, по това време 24 членове на УС на екскурзия в луксозен хотел в планината Таунус, северно от Франкфурт.

Донесе пури и уиски за по-възрастните господа и попита: Какво бихте направили по друг начин? Какво ви притеснява? Какво според вас работи добре?

спомня си един от участниците в срещата.

European Central Bank | Кристин Лагард

Под ръководството на Лагард Управителният съвет започва да работи като единен орган.

„Продължаваме да имаме различни мнения. Но поне има общо разбиране, че трябва да се опитаме да бъдем възможно най-единни“, заявява пред FT Луис де Гиндос, вицепрезидент на ЕЦБ от 2018 г. до май 2026 г. Повечето решения за лихвените проценти през последните години са взети единодушно.

Като юрист и бивш министър на финансите във Франция, която ръководи МВФ, преди да приеме поста в ЕЦБ, професионалният опит на Кристин Лагард първоначално предизвиква скептицизъм у някои икономисти.

Забележително е, че юрист може да стане ръководител на централна банка, докато на никого не би му хрумнало да назначи икономист за председател на Върховния съд,

заявява германската икономистка Изабел Шнабел пред Handelsblatt през 2019 г.,няколко седмици преди самата тя да бъде номинирана за член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. По-късно признава, че е „силно впечатлена“ от способността на Лагард да създава „приветлива атмосфера“.

Пандемията, енергийният шок от войната в Украйна и конфликтът в Близкия изток показаха, че устойчив банков сектор може да подкрепи реалната икономика в трудни времена, заявява зам.-председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ

Банковият сектор в новия глобален ред: Среда на устойчиви рискове, но с фокус към растеж

Ръководството на ЕЦБ „не е обикновена работа в централна банка“, заявява Матеос и Лаго, като посочва сложната система на управление. „Това изисква голяма доза дипломатически умения и деликатност“, добавя тя.

Управителният съвет се състои от 21-мата управители на националните централни банки в еврозоната и шестимата членове на Изпълнителния съвет, начело с президента.

Но уменията на Кристин Лагард ѝ печелят признание и на световната сцена.

Бившият председател на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви пред Financial Times, че тя е била „изключителен лидер“ в ЕЦБ и „надежден колега и приятел през най-трудните години, с които нашите институции са се сблъсквали, включително по време на глобалната пандемия“. „Тя се отличи с мъдра преценка, готовност да се заеме с трудни проблеми и дълбока отдаденост към обществената служба“, допълва Пауъл.

European Central Bank | Кристин Лагард с бившия председател на Фед Джером Пауъл (първият в ляво)

Наследникът на Пауъл, Кевин Уорш, който за първи път е работил с Лагард по време на световната финансова криза през 2008 г., я описва като „мъдър и стабилен лидер“.

„Тя може да погледне назад към мандат, белязан от отлични постижения и почтеност във време на големи предизвикателства“, заявява Уорш пред изданието.

Много ценя нейните съвети и приятелство. Тя има значителен и траен принос към икономическата политика и централно банкиране.

Президентът на ЕЦБ и новият председател на Фед бяха лаконични в насоките за бъдещите си действия, а той призна, че още преди 20 години я е „харесал“ като финансов министър. Днес я обожава

Банкерско хладнокръвие за лихвените политики демонстрираха Лагард и Уорш в първата си съвместна изява

Като централен банкер Лагард наистина има труден старт. Една спонтанна забележка на пресконференцията на ЕЦБ през март 2020 г., че „ние не сме тук, за да намаляваме спредовете“, предизвиква хаос на пазарите на облигации, докато тя не се отрича от коментара си.

Бавната реакция на ЕЦБ спрямо скока на инфлацията вследствие на пандемията има по-дълготрайни последици. Въпреки че годишната инфлация надхвърля средносрочната си цел от 2% още през юли 2021 г., ЕЦБ започва да повишава лихвите едва когато тя се покачва до близо 9% година по-късно.

„Още през лятото на 2021 г. имаше ясни предупредителни знаци, и то в реално време“, заявява Волкер Виланд, професор по парична икономика в университета във Франкфурт. По онова време ЕЦБ твърди, че скокът в разходите за живот е просто „временен“, въпреки че тази позиция е в синхрон с други западни централни банки, отбелязва Виланд. „Не може да се обвинява лично Лагард за тази грешка“, допълва той.

Цените на енергията „продължават да се повишават, което създава рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“, предупреждават от банката след решението

ЕЦБ запази основния лихвен процент в еврозоната без промяна

ЕЦБ предприема серия от 10 увеличения на лихвените проценти в рамките на 14 месеца, считано от юли 2022 г., като повишава разходите по заемите от историческия минимум от минус 0,5% до 4% – рекордно високо ниво. Продължава да повишава лихвите дори по време на банковата криза през март 2023 г., когато фалитът на Silicon Valley Bank и Credit Suisse предизвика шок в глобалната финансова система.

„За мен това беше най-бляскавият момент на Лагард“, заявява Виланд, като допълва, че ЕЦБ също поддържа лихвените проценти на по-високо ниво за по-дълго време, отколкото анализаторите и търговците са очаквали.

Въпреки бързото затягане на паричната политика, еврозоната не се впуска в нова дългова криза.

Лагард се подсигурява, като обявява нов инструмент за извънредно изкупуване на облигации, наречен „Инструмент за защита на трансмисията“ (TPI), за борба с „необоснованата и хаотична пазарна динамика“. Подробностите умишлено са оставени неясни и досега инструментът никога не е бил прилаган.

Profit.bg

Задълбочаващата се икономическа криза поставя ЕЦБ пред сериозна дилема

Виланд обаче вижда в TPI потенциално проблематично наследство за Лагард.

„Това създава силни очаквания, че ЕЦБ ще се намесва винаги, когато пазарите изпаднат в затруднение“, предупреждава той, като допълва, че това може да създаде пагубни стимули, тъй като „както инвеститорите, така и правителствата могат да разчитат на намесата на централната банка за помощ“.

Повишението на разходите за дългосрочно финансиране на Франция в последните месеци вече доведе до прогнози, че ЕЦБ рано или късно ще бъде принудена да се намеси чрез закупуване на френски облигации.

Президентът на централната банка на еврозоната засега отхвърля спекулациите за евентуална намеса във френската дългова криза с аргумента, че решението ще бъде вътрешно

Ще се намеси ли ЕЦБ във Франция? Ключът е фискалната политика, отговаря Лагард

Лагард оставя след себе си и други противоречия.

Тя възлага на ЕЦБ изрична роля в борбата с климатичните промени, което според критиците замъглява мандата на институцията. Настоява и за въвеждане на дигитално евро, въпреки съпротивата на повечето банки в еврозоната.

По време на пресконференцията след заседанието на Централната банка миналия месец, президентът на институцията настоятелно приканва журналистите да си купят книгата – и това се превръща в проблем

Lady First: Мемоарите на Кристин Лагард повдигат въпроси за етичните стандарти в ЕЦБ

Лагард ще има възможност да представи своето виждане за наследството си, когато през януари публикува автобиографията си Lady First. Но изборът на момента предизвика учудване в централнобанковите среди.

„Времето за писане на мемоари е след като си напуснал поста, а не докато все още изпълняваш важна длъжност начело на втората по големина централна банка в света“, заявява Дейвид Марш, председател на мозъчния тръст OMFIF.

Попитана как ще раздели публичните си задължения от промотирането на книгата, Лагард отговори, че всяка маркетингова дейност ще се ограничава до уикендите или празниците. След това, използвайки характерния си чар, тя добави: „Настоятелно ви препоръчвам да си купите книгата. В нея няма да има нищо за паричната политика“.