Изкуственият интелект има потенциал да промени коренно начина, по който произвеждаме, работим и въвеждаме иновации.

Предвижда се през 2026 г. компаниите да отделят около 10% от общите си инвестиции за изкуствен интелект, а кредитирането, свързано с него, вече е приблизително една четвърт от ръста на кредитирането на бизнесите в ЕС.

Това подчертава в речта си по време на редовното изслушване пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Според нея изкуственият интелект може значително да повиши производителността, конкурентоспособността и стандарта на живот в Европа. Но също така ще окаже влияние – и до известна степен вече оказва, върху инвестициите, пазарите на труда и инфлацията, поради което е от значение и за паричната политика, изтъква още Лагард.

Европа има реална възможност да се възползва от тази технология. Но успехът не е автоматичен. Трябва да се възползваме от ползите, като същевременно управляваме рисковете по подходящ начин.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция - не можем да повторим този опит с AI

Последните данни и перспективите за еврозоната

Въпреки неблагоприятните фактори, свързани с енергийния шок, икономиката на еврозоната се оказва устойчива, отбелязвайки солиден реален растеж на БВП за второто тримесечие на 2026 г., подчертава президентът на ЕЦБ.

Растежът е широкообхватен в повечето страни и сектори. Очаква се тази тенденция да продължава и през третото тримесечие.

Производственият сектор отбелязва стабилни резултати, подкрепен от по-високите държавни разходи за отбрана и инфраструктура. Доверието на потребителите се възстановява от ниските нива през пролетта, като спомага за възстановяването на сектора на услугите. Наблюдава се и засилена активност, свързана с изкуствения интелект, в дигиталните услуги, бизнес инвестициите и износа.

Бизнес активността в еврозоната отбелязва най-бързото си ускорение за последните 3 години

Пазарът на труда остава стабилен. Безработицата се задържа на ниво от 6,4% през юли, въпреки че растежът на заетостта и на работната сила продължава да се забавя. Производителността постепенно се повишава.

В средносрочен план потреблението следва да бъде подкрепено от постепенно спадащите цени на енергията и стабилния пазар на труда, прогнозира Лагард.

Инвестициите в бизнеса и жилищното строителство следва все повече да подкрепят растежа, докато износът да се възползва от по-силното чуждестранно търсене.

Базовият сценарий на прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември предвижда икономиката да отбележи растеж от 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г.

Общата инфлация се повишава до 3,2 % през август, спрямо 2,9% през юли. Инфлацията на енергийните продукти се повишава до 14,3%, след 10,3% през юли.

Инфлацията прегрява, пазарите в еврозоната вече се готвят за увеличение на лихвите

Лагард обяснява това повишение със значителния принос на маржовете при течните горива и по-високите цени на енергийните суровини. В същото време инфлацията на цените на хранителните продукти намалява до 1,1% през август, спрямо 1,2% през юли.

Инфлацията, без да се отчитат енергията и хранителните продукти, леко спада до 2,4% поради понижение в сектора на услугите, което е само частично компенсирано от ръста на инфлацията при стоките, допълва Лагард.

До момента заплатите не показват съществена реакция на енергийния шок. Възнаграждението на един служител, което измерва номиналния ръст на заплатите, се задържа на ниво от 3,3% през второто тримесечие, спад спрямо 3,6% през първото тримесечие.

Базовият сценарий на прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември предвижда средна обща инфлация от 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г.

За инфлацията, без да се отчитат енергията и хранителните продукти, базовият сценарий предвижда 2,5% през 2026 г., 2,6% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г.

България отчита най-силен годишен ръст на почасовите разходи за заплати и възнаграждения в ЕС през второто тримесечие

Според президента на ЕЦБ инфлационните очаквания в краткосрочен план остават на високи нива, но повечето показатели за дългосрочните се задържат около 2%, което подкрепя стабилизирането на инфлацията около целевото ниво в средносрочен план.

Перспективите продължават да бъдат обгърнати от висока несигурност, като съществуват рискове от повишение на инфлацията и рискове от забавяне на икономическия растеж.

Насоки в паричната политика на ЕЦБ

ЕЦБ, в съответствие с ангажимента да гарантира стабилизиране на инфлацията на целевото ниво от 2% в средносрочен план, на заседанието по паричната политика този месец повиши трите основни лихвени процента с 25 базисни пункта.

Лагард обяснява мотивите за това решение пред ЕП: „Когато се сблъскваме с енергийни шокове, ЕЦБ има много ясна стратегия: ние не реагираме на цените на енергията, а реагираме, ако видим риск по-високите цени да се отразят в инфлацията. Оценяваме тези рискове с цялостна оценка, основана на нашите „три критерия“:

• Първо, перспективите за инфлацията, като разглеждаме нашата прогноза за инфлацията и рисковете, свързани с нея

• Второ, динамиката на базовата инфлация, която днес се отнася предимно до това как по-високите цени на енергията се отразяват върху другите цени и заплатите.

• Трето, предаването на ефекта от нашата парична политика върху разходите по заемите и икономическия растеж.

„Ако разгледаме тези три критерия днес, виждаме, че ни очаква по-висока инфлация, но все още няма признаци, че тя се утвърждава“, предупреждава президентът на ЕЦБ.

Филип Лейн, ЕЦБ: Основният сценарий е европейската икономика да расте със стабилен, макар и скромен темп

Прогнозите за инфлацията през 2027 и 2028 г. ще бъдат по-високи, отколкото преди няколко месеца, главно поради по-високите цени на енергията. На този етап обаче Централната банка на еврозоната не вижда доказателства, че цените на енергията водят до по-високи заплати.

И макар растежът да се оказва устойчив, дългосрочните лихвени проценти отбелязват значително повишение, което ще забави растежа и ще намали ефекта на прехвърляне в по-голяма степен, отколкото прогнозите в анализа от септември.

Според Лагард това означава, че ЕЦБ продължава да следваме „умерения курс“ в паричната политика. Това означава, че макар шокът да е твърде голям, за да бъде пренебрегнат, умерена реакция е подходяща, за да се задържи инфлацията под контрол.

Бъдещите повишения на лихвите в Европа ще зависят „до голяма степен“ от цените на енергията, заяви шефът на Бундесбанк

Как изкуственият интелект може да оформи икономиката

В отчета си пред Европейския парламент Лагард излага и специален фокус върху изкуствения интелект, който според нея е „трансформираща сила“, тъй като може да преобразува производствените процеси, бизнес моделите и структурите в цялата икономика.

Неговият цялостен макроикономически ефект обаче не е сигурен, подчертава тя.

Въздействието му ще се проявява чрез няколко взаимосвързани канала, обхващащи както страната на търсенето, така и тази на предлагането в икономиката, и ще се разгръща с течение на времето.

Според нея има два канала, които ще са най-релевантни за перспективите отново влиянието на технологията върху нивата на инфлацията: производителност и инвестиции, и пазар на труда и разпределение на доходите.

Защо европейците спестяват различно от американците и как могат да преодолеят „страха“ от акции

Производителност и инвестиции

Изкуственият интелект има потенциал да помогне на компаниите да произвеждат повече, а с течение на времето по-високата производителност би могла да доведе до понижаване на разходите.

При равни други условия това би трябвало да намали инфлационния натиск в дългосрочен план. Но мащабът и темпото на този ефект ще зависят от степента на внедряване в икономиката, предупреждава Лагард.

Налице са някои обнадеждаващи признаци, но предстои и допълнителна работа.

Ново проучване на ЕЦБ показва, че към края на 2025 г. 38% от бизнесите в еврозоната отчитат поне умерено използване на AI. Все пак само 7% са отчели значително използване.

Разгръщането на пълния потенциал изисква значителни инвестиции. Европа се нуждае от инвестиции в иновации, но също така и в изчислителна мощност, центрове за данни и енергетика. Бизнесите също трябва да адаптират своите процеси и да обучават своите служители.

Млади, високообразовани, мъже: 52% от служителите в еврозоната вече използват AI за работа

Инвестициите в изкуствения интелект нарастват и се подготвят още такива за европейските компании, които обаче все още изостават от тези в САЩ. Успоредно с това европейски инициативи като InvestAI и фондът Scaleup Europe могат да помогнат за мобилизиране на инвестиции в инфраструктурата за изкуствен интелект, отбелязва Лагард и допълва:

30 милиарда евро за Gigafactories за изкуствен интелект са добро начало.

В същото време инвестиционната активност ще зависи и от това какво ще се случи на финансовите пазари, както и от това дали рисковете, свързани с бурното финансиране на изкуствения интелект ще се материализират.

ЕС стартира плана: До 30 млрд. евро за 7 гигафабрики за изкуствен интелект

Глобалните оценки на акциите са концентрирани в относително малък брой компании, свързани с AI, които бързо увеличават финансирането си чрез дълг.

Рязко преоценяване на перспективите на компаниите, свързани с AI, и устойчивостта на техния дълг може да предизвика пазарни корекции и да се отрази на инвеститорите в еврозоната и на икономиката като цяло.

Влияние върху пазара на труда и разпределението на доходите

Изкуственият интелект ще промени както задачите, които хората изпълняват, така и уменията, от които се нуждаят компаниите. Начинът, по който се разпределят ползите, ще има значение.

Над 50% от служителите вече използват AI в работата си. И досега компаниите продължават да наемат персонал. Данните от проучвания сочат, че тези, които използват AI в значителна степен, са по-склонни да наемат служители в преходния етап. Но е важно за какво използват AI. Онези, които го използват за подпомагане на научни изследвания, иновации и нови продукти, са склонни да наемат повече нов персонал, докато тези, които го използват предимно за намаляване на разходите за труд, съкращават работните места.

Следователно основният въпрос е дали – в по-дългосрочен план и за икономиката като цяло, изкуственият интелект ще допълва служителите или ще ги замести. Това от своя страна може да се отрази на доходите, търсенето и на инфлацията, но тези последици все още са неясни.

Марио Драги: Данните са шансът на Европа да запази контрол в ерата на AI

Исторически погледнато, големите технологични постижения не са водили до намаляване на заетостта, но към момента не е ясно дали изкуственият интелект ще се окаже различен.

Какво трябва да направи Европа, за да се възползва от възможностите за растеж, като същевременно гарантира своя суверенитет

• На първо място, Европа трябва да създаде условия за иновации в областта на изкуствения интелект.

Иновативните идеи и компании се нуждаят от големи и интегрирани пазари, значителен и достъпен капитал, значителна изчислителна мощност и квалифицирани служители, както и от изобилна и достъпна енергия.

Това означава да се намали фрагментацията на единния пазар, да се насърчи Съюзът на спестяванията и инвестициите и да се ускори енергийният преход. Инициативите на ЕС, включително фабриките за изкуствен интелект, също могат да помогнат идеите да преминат по-бързо от научноизследователската фаза към търговско приложение.

Има място за иновации в много области: от по-екологични чипове до по-ефективни алгоритми,

подчертава Лагард.

Финландия се превръща в „Тексас на Европа“: Google инвестира рекордните 15 млрд. долара в AI инфраструктура

• На второ място, Европа трябва да постигне по-голяма независимост.

Европа следва да укрепи недостатъчно развитите критични части от веригата на стойността в областта на изкуствения интелект. Изграждането на европейски капацитет ще гарантира също така, че можем да разчитаме на европейски технологии за чувствителни дейности – в съответствие с целта на „Пакетът за технологичен суверенитет“, отбелязва президентът на ЕЦБ.

Целта не е самодостатъчност. Тя е да се гарантира, че критичните функции могат да работят при всякакви обстоятелства.

В същото време Европа има интерес да заеме силна позиция в глобалната верига на стойността на AI, както по икономически, така и по геостратегически причини.

Френският стартъп Mistral избухва с над $400 млн. приходи, докато ЕС търси AI независимост

• Трето, Европа трябва да внедрява AI интензивно.

Въвеждането трябва да се разшири извън малката група технологични лидери. Но самото разпространение не е достатъчно. Компаниите трябва да използват AI задълбочено и ефективно. Това ще изисква целенасочена подкрепа за програми за преквалификация, за да се преодолее критичният недостиг на умения, свързани с AI, и да се гарантира, че работната сила може да се адаптира към тази трансформационна промяна, допълва Лагард.

В заключение тя отбелязва, че по отношение на паричната политика задачата е ясна:

Трябва внимателно да наблюдаваме и проучваме как изкуственият интелект влияе върху производителността, инвестициите, пазарите на труда, финансовите условия и инфлацията,

за да можем да продължим да изпълняваме мандата си за поддържане на ценовата стабилност.

За Европа посоката на развитие е също толкова ясна.

Трябва да създадем условия, при които изкуственият интелект да повиши производителността и стандарта на живот, и да гарантираме суверенитета си в тази област.

Точните последици от изкуствения интелект остават неясни. Но несигурността не е причина за бездействие, подчертава президентът на ЕЦБ, която завършва речта си пред ЕП с думите на Алън Тюринг, пионер в областта на информатиката: „Можем да виждаме на кратко разстояние напред, но там има много неща, които трябва да бъдат направени.“

Това важи в същата степен и за изкуствения интелект днес.