Европейският съюз е изправен пред труден избор в надпреварата за изкуствен интелект. Блокът се нуждае от по-висок икономически растеж, за да финансира социалния модел, отбраната и енергийния преход, но едновременно с това иска да запази контрол върху ключовите технологии и да избегне концентрацията на богатство и власт, която съпътства технологичния сектор в други части на света.

Според бившия президент на Европейската централна банка и бивш италиански премиер Марио Драги AI поставя и трите цели едновременно на изпитание.

В коментар за Financial Times той предупреждава, че производителността в Европа продължава да изостава сериозно от тази в САЩ. По една от оценките разликата между еврозоната и американската икономика се е увеличила от 9 долара произведена стойност на час през 2018 г. до 21 долара през 2025 г.

Европа може да търси растеж чрез премахване на бариерите във вътрешния си пазар, но според Драги широкото внедряване на AI предлага един от най-големите потенциални ефекти.

Симулации на ЕЦБ показват, че бързото навлизане на технологията може да добавя между 0,3 и 0,4 процентни пункта годишно към ръста на общата факторна производителност - показател за по-ефективното използване на труда и капитала, който в еврозоната практически не расте от 2022 г.

Проблемът е, че Европа контролира твърде малка част от технологичната верига.

„Това не е обикновена зависимост. Ако достъпът до AI бъде прекъснат, след като икономиката вече разчита на него, ефектът би бил сравним с изключване от американската финансова система. Последиците биха били катастрофални“, пише Драги.

Според него този риск променя и отношенията на Европа със САЩ и Китай. В бъдеще американска администрация би могла например да обвърже достъпа до най-модерните AI модели с промени в европейските дигитални правила или данъци. Китай също би могъл да използва лицензите за свои модели като инструмент в търговски спорове.

Затова Европа трябва да контролира поне част от инфраструктурата, върху която ще се изгражда AI икономиката.

Европейските производители се опасяват, че ЕК не осъзнава напълно щетите от „канибализирането“ на техните индустрии от Китай, който се вгражда във веригите за доставки чрез продажба на компоненти

„Колонизирана индустрия“: Европа може да загуби 300 000 работни места в производството до края на годината

Данните са най-силният европейски актив

Според Драги възможностите Европа да постигне технологична самостоятелност са ограничени. Европейските компании засега не могат да се конкурират финансово с водещите американски и китайски AI лаборатории, а производството на най-модерните чипове също изостава значително.

Има обаче една област, в която Европа разполага със сериозно предимство - данните.

„Данните са единствената сфера, в която Европа все още може да бъде суверенна, и едновременно с това областта с най-голям потенциал за генериране на растеж“, твърди Драги.

Две години по-късно блокът е изпълнил едва 15,7% от препоръките на бившия италиански премиер

ЕС бави рецептата на Марио Драги за по-конкурентна икономика

Европейските държави разполагат с огромни масиви от публична информация, включително десетилетия здравни записи и статистически данни. Силно автоматизираната промишленост също генерира големи количества информация, която може да се използва при обучението и внедряването на AI системи.

Европейската комисия очаква стойността на европейската икономика на данните да надхвърли 800 млрд. евро до 2030 г., което би представлявало повече от 5% от БВП на ЕС.

Използването на този ресурс обаче изисква Европа да разполага и с инфраструктурата, върху която данните да се съхраняват и обработват.

Твърде малко изчислителен капацитет

ЕС разполага с под 5% от световния изчислителен капацитет за AI, докато делът на САЩ достига 75%, посочва Драги. Дори при обикновените центрове за данни разликата между търсенето и наличния капацитет в Европа се оценява на около 3 гигавата - приблизително една четвърт от сегашния общ капацитет на континента.

До 2030 г. този недостиг може да достигне 14 гигавата.

„С нарастващото значение на суверенитета този недостиг на собствен капацитет ще започне да се усеща все по-силно. Голяма част от инфраструктурата, която обработва и съхранява европейски данни, ще трябва да се намира на европейска територия. Американските оператори могат да осигурят значителна част от този капацитет чрез т.нар. суверенни облачни услуги, опериращи от Европа, но оставащи американска собственост. Най-чувствителните приложения обаче ще трябва да бъдат под европейски контрол“, пише Драги.

Ако необходимият капацитет не бъде изграден, според него има два основни риска.

Европейските компании могат да забавят внедряването на AI, ако не могат да съхраняват данните си на територията на Европа. Другата опасност е изчислителният ресурс да остане прекалено скъп за масово използване. Amazon например вече начислява с около 15% повече за своята суверенна облачна услуга в Германия спрямо стандартната си услуга.

Драги признава и опасенията около екологичната цена на центровете за данни. Според него те могат да бъдат ограничени чрез използване на чиста енергия, повторно използване на отпадната топлина и изграждане на съоръженията далеч от райони с недостиг на вода и електроенергия, като операторите поемат справедлив дял от разходите за мрежата.

Технологичният гигант прави най-голямата си единична инвестиция в Европа, докато достъпът до земя и електроенергия превръща Финландия в една от най-търсените локации за центрове за данни на фона на AI бума

Финландия се превръща в „Тексас на Европа“: Google инвестира рекордните 15 млрд. долара в AI инфраструктура

Строителството е бавно, но по-големият проблем е търсенето

Изграждането на центрове за данни в Европа също е по-бавно и по-скъпо.

В САЩ един такъв проект отнема средно около 24 месеца, докато в Германия са необходими приблизително 42 месеца заради по-дългите процедури по издаване на разрешителни и присъединяване към електропреносната мрежа.

В части от Европа по-високите цени на електроенергията могат да направят изграждането и експлоатацията на център за данни два пъти по-скъпи, отколкото в Китай. Разликите между отделните европейски държави обаче са големи - според Драги разходите за AI център за данни в Швеция са само с около 10% над тези в Китай.

Основният проблем според него е друг - европейското търсене е твърде раздробено.

Центровете за данни изискват огромни инвестиции, а финансирането им обикновено зависи от дългосрочни договори с големи клиенти. В САЩ тази роля изпълняват технологичните гиганти и водещите AI лаборатории.

В Европа търсенето е разпръснато между милиони компании, а дори най-големите от тях често купуват изчислителен капацитет само за година напред.

Резултатът е парадоксален: компании, които изграждат специализирани AI центрове за данни в Европа, продават голяма част от капацитета си на американски клиенти.

Реформата трябва да привлече повече инвестиции към европейските компании, но първо Брюксел трябва да реши къде да се сключват сделките

ЕС иска единен капиталов пазар. Борсите и банките се борят за сделките

Драги предлага европейските компании да обединят търсенето си

Решението според него е големите европейски компании да събират индивидуалните си нужди в общи многогодишни договори, достатъчно големи, за да оправдаят инвестициите в нов капацитет.

Такъв модел вече се появява.

Компании като ASML, Capgemini и Amadeus са поели многогодишни ангажименти за закупуване на т.нар. European Compute Units от френската AI компания Mistral. Целта е тези договори да подкрепят изграждането на 1 гигават изчислителен капацитет до 2030 г.

Според Драги подобни консорциуми трябва да станат значително по-големи и повече на брой.

„Целта е да се създаде положителен кръг. Компаниите ускоряват внедряването на AI и създават търсенето, което финансира европейския капацитет. Този капацитет позволява на Европа да използва собствените си данни върху инфраструктура, която контролира. По-евтиният европейски изчислителен ресурс ускорява следващата вълна на внедряване“, пише бившият президент на ЕЦБ.

Натрупването на собствен капацитет би подобрило и шансовете на Европа постепенно да развива конкурентоспособни AI модели.

Драги признава, че остава и по-дълбокият страх - AI да концентрира богатство и власт в ръцете на нова технологична олигархия.

„Обединяването на търсенето чрез множество консорциуми позволява на повече доставчици да навлязат на пазара, а конкуренцията между тях ограничава концентрацията на печалбите в малко ръце“, пише той.

Според Драги прогресивното данъчно облагане също може да гарантира, че ползите от новата технология ще бъдат разпределени по-широко в обществото.

„По този начин Европа няма да бъде принудена да избира между растежа, суверенитета и собствените си ценности. Тя може да има AI без олигарси“, заключава Драги.