Финансовият министър Гълъб Донев влезе в един ден в две обяснителни кампании – едната за домашната ракия, другата за БНБ. Първата трябваше да убеди гражданите, че държавата няма да наднича през прозорците им, за да проверява какво пият. Втората – че управителят на централната банка е прекрачил границата, когато е предупредил, че данъкът върху банковите „свръхпечалби“ може да има цена за кредита, инвестициите и растежа.

Поводът за по-сериозния институционален спор е позицията на управителя на БНБ Димитър Радев срещу предложението за допълнително облагане на банковите печалби.

„Това е, според мен, излизане извън правомощията на гуверньора на БНБ. Особено финалът на неговото изказване навежда на размисли в друга посока, които са неправилни по отношение на управителя, който и да е той, на БНБ. Точно защото не трябва да е политическо, не трябва да застъпва политически тези. А той това прави“, заяви финансовият министър.

БНБ предупреди за риск пред кредита и растежа от данъка върху банковите печалби

Какво каза Димитър Радев

Позицията на управителя на БНБ беше публикувана под заглавие „За данъците, кредита и растежа“. В нея Радев изрично посочва, че БНБ не взема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, но има основание да даде професионална оценка, когато данъчна мярка може да засегне банковата система, кредита и растежа. Според него предложението за допълнително облагане на банковите печалби заслужава по-широк анализ, а не само счетоводна оценка на очакваните приходи.

Основният аргумент на Радев е, че банковата печалба не е само доход, който може да бъде обложен, а и вътрешен източник за капитал. Именно капиталът позволява на банките да поемат риск, да отпускат кредити и да абсорбират загуби при кризи. Затова, според управителя на БНБ, въпросът не е дали банковата система може да понесе допълнителния данък, а дали мярката подобрява общия икономически резултат.

Радев предупреждава и за друг канал на ефект – формално данъкът се плаща от банките, но икономическата му тежест може да бъде прехвърлена към клиентите. Това може да стане чрез по-високи лихви, по-строги кредитни стандарти, промени в депозитните условия или пренасочване на банкови активи. За домакинствата резултатът би бил по-труден достъп до финансиране, а за бизнеса – по-висока цена на капитала.

„Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, пише Радев. В позицията си той настоява преди окончателното решение да бъде направена оценка на въздействието върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране.

Данък „свръхпечалба“ не е решението

Какво чу Гълъб Донев

Финансовият министър обаче видя в тази позиция политически коментар. Донев защити мярката с аргумента, че облагането на свръхпечалбата е положителен сигнал, а не риск.

„Нормално ли е това? Нормално ли е тази свръхпечалба да бъде изнесена извън България, да не бъде реинвестирана в България, да не бъде подпомогнат българският бизнес, да не бъде подпомогнат българският фиск и всичко останало, което влече след себе си?“, заяви той.

Това е и линията на Министерството на финансите – печалбите в определени сектори са достатъчно високи, за да понесат извънреден принос към бюджета. Линията на БНБ е друга – ако този принос идва от финансовото посредничество, ефектът може да не остане само в банковите отчети.

Именно тук е сблъсъкът: за Министерството на финансите данъкът е въпрос на фискална справедливост. За БНБ – въпрос на цена, която може да се появи по-късно в кредита, инвестициите и растежа.

Донев допълни и че след качването на данъчните промени за обществено обсъждане една от водещите международни рейтингови агенции – Fitch – е повишила кредитния рейтинг на България. Аргументът е политически удобен, но не отговаря пряко на въпроса на БНБ: не дали държавата изглежда стабилна в очите на рейтинговата агенция, а дали конкретният данък няма да промени поведението на банките и цената на финансирането в икономиката.

Парадоксът на забраните: рестрикциите върху хазарта отварят терен за сивия пазар

И ракията влезе в бюджета

Днес Донев трябваше да обяснява и проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, който предизвика политически и социални реакции заради домашната ракия.

Проектът, публикуван за обществено обсъждане на 23 септември, предвижда ограничения върху съхраняването на ракия, произведена в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, когато тя се държи от лице, различно от получателя по акцизния документ или от член на неговото семейство. Според медийни публикации минималната глоба за физически лица може да достигне 1000 евро, а при повторно нарушение – 2000 евро.

Това отвори удобен терен за опозицията, която представи промяната като опит държавата да преследва хората за „чужда домашна ракия“ в хладилника или мазето.

Донев се опита да върне разговора от битовата гротеска към акцизния режим. По думите му никой няма да глобява хората, които варят ракия за лична и семейна употреба. Санкциите, твърди той, са насочени към злоупотребите – когато ракия, произведена при преференциален режим и намален акциз, влиза в търговски обекти.

„Днес цял ден се забавлявам с това да гледам мемета как ме изобразяват като контролен орган, който наднича през прозорците на хората и ги дебне дали пият домашна ракия или не“, каза той. След което уточни, че няма да бъде контролен орган на обикновените хора, а на тези, които търгуват с домашна ракия.

Според Донев около 50% от произведената ракия в България идва от дестилерии за домашна употреба – т.нар. селски казани – а част от нея стига до търговски обекти. Той посочи хотели, ресторанти, къщи за гости, както и по-колоритни примери като автосервизи и фризьорски салони. По данни, цитирани от него, от началото на годината до 31 август Агенция „Митници“ е заловила 15 000 литра домашна ракия, предлагана в търговски обекти.