Дръзките рокли се определят като перли в съкровищата от наследството на Джани Версаче.

Но покойният италиански дизайнер е сътворил и някои от най-величествените копринени ризи на 90-те години, а неговият близък приятел Елтън Джон притежава по една от всички принтове.

„Те са произведения на изкуството“, споделя музикантът в промоционален видеоклип за аукционна къща Christie's миналата година, споделяйки дълбоката си привързаност към моделите на Версаче.

„Не съм обличал никога повече от половината от тях, просто исках да ги окача в гардероба си. Беше като арт инсталация с ризи и изглеждаше толкова красиво.“

Сега те получават своя момент под светлината на прожекторите.

Впечатляващата колекция от ризи с марката Versace е сред 450-те оригинални тоалета, аксесоари, скици, интервюта и фотографии, изложени в най-голямата ретроспекция на дизайнера в Обединеното кралство.

Изложбата в Arches London Bridge в британската столица ще продължи до март 2026 г. и ще представи визии, носени от принцеса Даяна, сър Елтън Джон, Кейт Мос, Джордж Майкъл, Наоми Кембъл и др., пише CNN.

Джани Версаче, който основава модната къща през 1978 г., оформя модния пейзаж през 80-те и началото на 90-те с бляскави и често провокативни модели. Влиянието му продължава да е силно застъпено в модата и културата и днес.

Нидерландско-шведският модел Маркус Шенкенберг си спомня, че първата дреха на Версаче, която е притежавал, също е цветна копринена риза в зелено и жълто. „Това беше една от любимите ми ризи“, признава той.

Името му придобива известност в края на 80-те години и е смятан за един от първите мъже супермодели. Запознава се с Джани Версаче на кастинг през 1990 г., а три години по-късно застава начело на кутюрна кампания на модната къща заедно със Стефани Сиймор, заснета от фотографа Ричард Аведон.

„Версаче е един от първите дизайнери, които сляха модата с попкултурата. По този начин направи модата бляскава, достъпна и жива по начин, така, малцина други са го правили преди.“

Макар да не е толкова видимо трансформираща, колкото някои от женските ѝ аналози, копринената риза е емблематична за пристрастието на Версаче към показния дизайн (много от шедьоврите му носят характерния принт Barocco).

Един от най-забележителните акценти на ретроспективната изложба е черна стена, украсена именно с копринени ризи.

„Това е почит към тях двамата (Версаче и Елтън Джон), към тяхното приятелство и към Лондон“, каза кураторът Саския Лубнов пред колегата си съкуратор Карл фон дер Ахе и Лиз Коравос, управляващ директор на Arches London Bridge.

От 2017 г. насам Лубнов и фон дер Ахе изграждат впечатляващ архив от творчеството на дизайнера, взет назаем от дългогодишни колекционери, а впоследствие показват ретроспективата в музеи в цяла Европа, първо в Берлин, Германия през 2018 г., наскоро в Малага, Испания.

Последната лондонска версия обаче е особено специална, не само заради разширената изложба (с 50 артикула повече от испанския си аналог), но и заради връзката на Джани Версаче с града.

През 1985 г. той организира изложба във Victoria and Albert Museum (когато модната къща е все още в начален стадий на развитие) и се обгражда със звезди от столицата, от Елтън Джон и Джордж Майкъл до модните редактори Анна Уинтур и Сузи Менкес, както и с Наоми Кембъл и Кейт Мос и, разбира се, принцеса Даяна.

„Това оказа много силно влияние върху него, а Лондон е и своеобразен мост към САЩ“, отбелязва фон дер Ахе.

Моментът на изложбата също не е случаен, тя се появява само четири месеца след като сестрата на дизайнера Донатела обяви, че се оттегля от поста главен творчески директор на модната къща, която ръководи след убийството му през 1997 г.

Новината, че за първи път начело на империята ще бъде човек извън семейството – бившият главен творчески директор на Miu Miu Дарио Витале, който пое поста през април, бележи важна нова ера за модната къща. Което прави ретроспективата още по-значима за публиката.

„Винаги е било хубаво да се работи за Джани“, продължава Шенкенберг, размишлявайки върху преживяванията си с дизайнера през 90-те години.

„Той винаги беше изключително любезен, въпреки че беше един от най-горещите дизайнери по онова време - всеки искаше да работи с него, за да изстреля кариерата си нагоре.“

Версаче играе важна роля в съчетаването на модата и известността - практика, типична за днешните стандарти, но новаторска сред колегите му по онова време.

„Елтън Джон беше на практика неговият билборд, той носеше Versace на улицата, на сцената, винаги беше реклама“, казва Лубнов. „Той направи революция в отношенията между модата и знаменитостите“, съгласява се Шенкенберг.

„Версаче беше един от първите дизайнери, които обединиха модата с поп културата. По този начин накара модата да се почувства бляскава, достъпна и жива, особено със знаменитости като Мадона, Принс, Тупак Шакур, Деми Мур и, разбира се, всички супермодели.“

Този афинитет към славата и обличането на влиятелни личности лесно може да се разглежда като предшественик на днешната култура на инфлуенсърите, а фон дер Ахе отбелязва, че Версаче има уникален подход за времето си.

„Той беше между старото и новото. Имаше задълбочени познания за създаването на мода и за италианското производство, но от друга страна, започна да отделя продукта от марката. Идваше от стария свят, но отвори вратите към новия.“

Централно място в изложбата заемат колекциите от пролет-лято 1988 г. до есен-зима 1997 г., подредени в хронологичен ред.

Версаче „се променя толкова много от колекция на колекция, но има червена нишка“, обяснява Лубнов. „Той има способността да смесва модели и цветове по доста изискан начин, и това е визията, която носи от своята култура – от майка си и шивашкия цех до уличния стил, поставяйки дънките на подиум за висша мода.“

Самият Джани Версаче коментира тази своя способност от смесване на стилове в едно от интервютата си:

„Има Версаче, който е консервативен, има Версаче, който е много луд, има Версаче, който е театрален... Все още не съм решил кой да бъда.“

„Дълбочината на това, което можете да научите от него и работата му, е невероятна“, казва фон дер Ахе. „Може да си мислите, че всичко в дръзката мода е повърхностно, но когато работите с него, разбирате много за италианската култура, история, за епохите. С Джани Версаче си спомняш за детайли, които може би си виждал само за кратко в списание, книга или по телевизията. Запомняш ги, дори и да не знаеш защо, и това е магията при него.“