През септември колекционерът на часовници Джойс Солано пътува от Кънектикът до Манхатън, за да присъства на Rolliefest – най-голямото световно събитие, посветено на винтидж часовниците.

Основано през 2019 г. от Джеф Хес, ръководител на отдела за часовници в Sotheby’s, събитието привлича все повече внимание благодарение на практиката, при която най-големите колекционери в света просто оставят най-ценните си екземпляри на дълга маса, за да могат всички да ги видят. Всеки един от тези часовници струва шестцифрена сума.

Сред тях тази година само една жена показва своята колекция – и това е именно Солано.

„Чувствах се доста самотно“, признава тя пред Financial Times.

Като бранд-вицепрезидент в Capital One, Солано открива колекционерския свят през 2017 г., след като закупува първия си луксозен часовник – Rolex Datejust от 80-те.

От хоби в онлайн пространството страстта ѝ прераства в реални срещи в Сан Франциско и Ню Йорк, където днес е част от друга група – Classic Watch Club.

„Аз съм най-активната жена в групата“, разказва Солано. „Самото присъствие на жена може да се нарече постижение. Страстта ми е по-голяма от нуждата да се вписвам.“

Това отразява един вкоренен в индустрията проблем: светът на часовникарството остава доминиран от мъже – от управителните съвети на швейцарските производители до самите колекционери. Но сега балансът се измества. Според проучването Deloitte Swiss Watch Industry Study 2025 „готовността за покупка на часовник вече е еднакво висока сред жени и мъже“, което показва, че пазарът вече не се задвижва само от мъжката аудитория.

Онлайн платформата Chrono24 отчита, че жените са около 25% от потребителите ѝ – ръст спрямо 20% през 2017 г. В Sotheby’s броят на жените, които участват в търгове, е нараснал с над 70% от 2015 г., а разходите им са се удвоили от 2020 г. насам, особено в САЩ.

„За да направим общността по-инклузивна, трябва да преосмислим какво означава да бъдеш колекционер“, казва Чарити Менде – колекционер и създател на съдържание, която напуска десетилетна кариера в технологиите в Ню Йорк, за да изучава луксозния бизнес в Париж. „При жените по-важното е емоцията, преживяването, а не просто притежанието.“

Колекционерката и интериорен дизайнер от Бруклин Оливия Сон е на същото мнение.

„Колекционирането не е за цената на предметите – а за това кое чувстваш като свое“, казва тя пред FT. „Имам приятели, които носят G-Shock за стотици долари и такива, които носят Audemars Piguet за десетки хиляди – изборът е важен.“

Въпреки това Сон признава, че никога не е посещавала среща на колекционери. „Не го чувствам като нещо мое.“

Според Карин Сегеди от Deloitte подходът също е различен: „Въпреки че звучи генерализирано, жените по-рядко имат „ловния инстинкт“ за придобиване на часовник, който мъжете споделят.“ Поради тази причина часовникарските събития, посветени на жени, трябва да изглеждат по-различно от тези за мъже. „Може би още не сме открили правилната формула.“

Част от индустрията вече предприема действия в тази посока. Изпълнителният директор на Audemars Piguet Илария Реста прогнозира, че до 2030 г. почти половината купувачи на механичните модели на компанията ще бъдат жени.

Прогнозата съвпада с началото на т.нар. „най-мащабно наследяване на активи в съвременната история“, при което жените ще наследят десетки трилиони долари до 2045 г.

Откакто се присъединява към Audemars Piguet през 2024 г., след 25 години в козметичната индустрия, Реста набляга не на сегментация, а на диалог.

През октомври тя организира среща само за жени клиенти в централата на компанията в Льо Брасио – „пространство, където клиентките могат открито да споделят впечатленията си“, по нейни думи.

Други компании, които ценят изграждането на общности, също споделят идеята за диалог. През октомври в Женева Sotheby’s организира събитие, посветено изцяло на женската аудитория – комбинация от часовници, чанти, бижута и… маникюр. „Въпреки че се смеем, всички обичаме да се глезим с него“, признава специалистът Клара Кеси в разговор с FT.

Социалните мрежи също имат значителна роля. „След пандемията интересът на жените към винтидж и повторно предлагани часовници нараства“, казва Кеси. „Не брандовете движат това, а колекционери. Информацията вече е напълно достъпна – жените имат ролеви модели в онлайн пространството.“

А ефектът може да бъде забелязан и на търговете. Кеси посочва, че 20% от часовниците, продадени в последния търг „Important Watches“, първоначално са били модели за жени – нещо немислимо преди десет години.

Но мащабният ентусиазъм в онлайн пространството все още не се е пренесъл във физическата общност. Менде си е поставила за цел да промени това, като организира собствени събития и панели в САЩ и Европа, за да „преодолее пропастта между Instagram и реалността“.

Миналата година в Ню Йорк тя си партнира с Women’s Jewelry Association и ритейлъра Analog Shift за събитие „Как да започнете колекция от часовници 101“, насочено към хора, които още не притежават часовник. Целта е хобито да бъде колкото се може по-достъпно.

„Тези пространства могат да бъдат плашещи, ако не говориш „езика““, казва тя. „Искам да ги направя по-достъпни. Важно е да можеш да влезеш на всяко ниво – от напълно начинаещ до човек, който уверено показва колекцията си по време на Rolliefest.“

За Солано достъпността е лично постижение. „Не съм израснала в семейство с луксозни часовници“, казва тя. „Ние сме латиноамериканци и обичаме да работим. Аз бях първата, завършила колеж.“

За жени като нея колекционирането също се приема за личен проект. „Винаги съм обичала часовници.“ Като малка Солано се увлича по евтини Swatch модели. „Разликата е, че днес имам възможността да притежавам часовници, които са недостъпни за повечето хора.“