Ренесансът на часовникарството: Поколението Z създава аналоговото изкуство на бъдещето

Днес, когато почти всички гледаме часа на телефоните си, професията на „часовникаря“ звучи като отдавна забравена мода. Бавна, изискваща прецизност и търпението на монах, за този занаят сякаш липсва място в забързаното дигитално ежедневие, пише CNN.

Парадоксално, именно това превръща часовникарството в желана кариера за поколението Z, което търси смисъл, ритъм и връзка с реалността, далеч от сините екрани.

През последните десетилетия индустрията предупреждава за недостиг на кадри – майсторите се пенсионират, а интересът към професията изглежда като изчезваща рядкост.

Днес ситуацията изглежда по различен начин.

„Младите могат да се окажат спасението на часовникарството“, казва Йохан Кунц-Фернандес, директор на WOSTEP – Швейцарската програма за обучение на часовникари.

Най-сложният часовник на света идва с 1521 компонента в 45 мм иновация

Все повече нови лица се появяват на престижния панаир Watches and Wonders в Женева. В TikTok вече не са на мода само танци и рецепти – съществуват цели канали, посветени на разопаковане на винтидж часовници, показване на майсторски детайли и продажба на редки механизми.

Зад този подем се крие нещо повече от носталгия по аналоговото. Поколението Z е известно с това, че се впуска надълбоко в търсенето на устойчиви практики, лично изразяване и усещане за стойност. Часовникът, особено механичният, въплъщава всичко това.

Финландското училище Kelloseppäkoulu обучава часовникари още от 1944 г., но никога досега не е получавало такъв интерес на международно ниво. За пръв път в историята си те предлагат курс на английски език, с кандидати от Канада, Турция, Южна Корея, Иран и САЩ.

Директорката Хана Харилайнен вярва, че именно микробрандовете – често основавани от млади занаятчии – са причината за този интерес. „Младите не искат нищо евтино и еднократно. Те имат нужда от нещо свое, което ще остане във времето“, казва тя.

Дори в Twitch има стриймъри, които сглобяват часовници на живо. Един от завършилите Kelloseppäkoulu вече е съосновател на успешен бранд и има хиляди последователи.

„Новите поколения търсят смисъл“, казва Орели Страйт, вицепрезидент на швейцарската фондация Haute Horlogerie. „Искат да работят с ръцете си, да виждат какво създават и да усещат резултатите.“

Точно такъв е и пътят на Бернхард Ледерер – човек, който става часовникар в средата на 70-те, по време на т.нар. „кварцова криза“, когато масовото производство на евтини батерийни часовници срива индустрията.

„Хората ме гледаха като извънземен. Но за мен това е най-красивата професия, която мога да си представя“, казва днес Ледерер. Неговите часовници, изработвани в продължение на месеци и дори години, се продават за над $150 000.

Също като него, младите Йоханес Калиних (32) и Тибо Клейс (28) поемат по „аналогов“ път в дигиталния свят. След като се срещат в луксозната немска марка A. Lange & Söhne, двамата основават собствена марка – Kallinich Claeys.

Те обединяват традиционни материали като немско сребро с неръждаема стомана и създават първия часовник в света с индикатор за енергийния резерв върху страничната част на корпуса – а не на циферблата, както се случва обичайно.

„Хората ще го купят само ако им харесва визуално“, казва Клейс. Те произвеждат едва около 12 часовника годишно, тъй като процесът изисква прецизност до милиметър и настояват, че човешката ръка не може да бъде заменена.

„Нито една машина не влага в работата си сърце. Това не са просто уреди за отмерване на времето – това са малки произведения на изкуството“, казва той.

Том Брейди сменя терена, но не и лукса – часовникът му за $740 000 привлече всички погледи

Но този занаят не е привлекателен само за младите таланти. Все повече хора откриват пътя към тази професия, дори и малко по-късно в живота си. Причините за това могат да бъдат много и различни – било то бягство от корпоративната рамка или възраждане на стара забравена мечта.

Кунц-Фернандес си спомня за кандидат, записал се на курс след 40 години работа в банковия сектор. „Общото между всички тях е моментът, в който си казват: Какво всъщност правя с живота си?“

Сред тях е и Тиина Виртанен, която тази пролет завършва Финландското училище по часовникарство след 18 години като инженер.

„Не исках да прекарам остатъка от кариерата си пред екран. Мечтаех да работя с ръцете си“, споделя тя.

След дипломирането си Виртанен планира да се премести в Норвегия и да работи в сервиз за часовници.

Нейната съученичка Ята Бергрен също променя посоката – от предприемачество в текстилния и занаятчийския сектор към мечтата да стане часовникар. „С годините занаятът отстъпи място на технологиите. Тогава взех решението, че е време да сбъдна мечтата си.“

Бергрен, която е на 39, вижда в часовникарството една прекрасна симбиоза между старото и новото – занаят, който има нужда от хора с различен опит и на различна възраст, за да се развива и да устои във времето.

Учени създават най-точния часовник в света. Това може да е повратна точка за човечеството

И двете жени са част от малцинството в индустрията – часовникарството все още е доминирана от мъжете. Тенденцията обаче се променя. Една трета от кандидатите за прием в Kelloseppäkoulu тази година са жени – нещо невиждано досега.

Исторически погледнато, жените винаги са присъствали в часовникарската индустрия – макар и често на по-ниски позиции, като оператори в производството. Фондацията Haute Horlogerie отчита относително равенство по брой жени и мъже в заводите още през 60-те години, но титлата „часовникар“ дълго време е била запазена само за мъжете.

Днес обаче млади таланти като Шона Тейн разбиват бариерите. Само на 27 години тя се превръща в първата жена и най-младият член, приет в Académie Horlogère des Créateurs Indépendants – престижна организация на независими часовникари.

Тейн открива призванието си още като дете, вдъхновена от астрономическия часовник в Прага. На 15 започва обучение, а на 22 създава своя собствена компания – защото, по нейните думи, „никой не би ми дал свободата да реализирам всичките часовници, които имам в ума си.“

Първият ѝ модел, Khemea (от гръцки: алхимия), отнема три години разработка и се продава за 89 000 швейцарски франка.

Дизайнът включва поетичен механизъм: стих, вграден в зъбните колела, се подрежда в четим ред само няколко пъти в годината – когато лунният цикъл съвпада с Грегорианския календар. За да се прочете изцяло, часовникът трябва да се разглоби.

„Не измисляме колелото наново – просто го сглобяваме по нов начин“, казва Тейн.

Rolex, LVMH, Hermès Birkin: Компания разпродава съкровища от изгубени куфари

Според нея, часовникарството днес не е въпрос на необходимост, както някога – но точно затова позволява много повече артистична свобода.

„Днес то е по-скоро форма на изкуство – и социалният статус на луксозен, нефункционален предмет ни позволява да бъдем по-дръзки, по-лични, по-изразителни.“

Тейн не се притеснява от факта, че е жена в мъжка професия.

„За мен това е готино. Но понякога клиентите са скептични – малките забележки, с които просто трябва да се справяш и да продължаваш напред“, казва тя.

И въпреки че признава, че обществото все още не е напълно убедено в това, че една жена може да бъде също толкова добра в прецизното инженерство, колкото и мъжете, Тейн е сигурна в едно:

„Времето на жените часовникари ще дойде. Всъщност, то вече е тук.“