Министерството на финансите на България публикува на официалния си сайт проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 година.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура се изготвят в евро при официалния валутен курс, се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова, съобщава БТА.

Според проекта бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на ниво 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 година, като същото равнище се запазва и за 2027 и 2028 година.

Според проекта за държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет са зложени приходи, помощи и дарения по КФП в размер на 31,2 млрд. евро, а разходите и трансферите (нето) се очаква да възлизат на съответно 17,6 млрд. евро и 16,2 млрд. евро.

Предложението да се повиши осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е вредно, тъй като удря директно върху разполагаемия доход на всички работещи българи, без по никакъв начин да им обещава по-висока пенсия в бъдеще

Бюджет 2026 като влакче на ужасите

Очаква се Брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7%.

При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42,8% от БВП през 2026 година и 40,5% през 2027 и 2028 година. Повишението спрямо прогнозното ниво от 39,6% за 2025 година се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 година политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 годината по реда на Закона за държавния дълг, е 10,4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".

Нивото на частни инвестиции в икономиката, наред с корупцията и недоразуменията в съдебната система, е една от основните разделителни линии с успешните страни в района на Централна и Източна Европа

Бюджет 2026: Стимули за иновации и растеж, вместо нова тежест върху труда

Държавен дълг и фискален резерв

През периода 2026–2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

Социална и осигурителна политика

От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.

Българският БНД/човек се покачва до 15 320 долара през 2024 г., а прагът за класификацията за висок доход се понижава леко до 13 935 долара, като това се дължи на силния долар през изминалата година

България вече заема по-комфортно място в категорията „висок доход“, показват нови данни

Основните социални политики за периода, са следните:

  • Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;

  • Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

  • Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

  • Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;

  • Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило“;

  • Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;

  • Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;

  • Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.

Основните параметри намират изключително труден баланс между различните икономически виждания на експертите от нашите параламентрани групи, както и между очакванията на бизнеса, синдикатите, общините и гражданите, подчерта Деница Сачева от ГЕРБ

Коалицията постигна консенсус: 620 евро ще е минималната заплата от 2026 г.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:

  • Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

  • Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;

  • Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;

  • Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;

  • Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

  • Запазване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;

  • Въвеждане на по-благоприятен режим за амортизация на електрически автомобили.

Реалният дефицит е двойно по-висок, предупреди председателят на Фискалния съвет

Симеон Дянков: Вдигането на социалните осигуровки е най-лошият възможен вариант за вдигане на данъците

Фискални цели и европейски изисквания

Параметрите на бюджетната рамка са съобразени с реформираната европейска рамка за икономическо управление, включително с фискалните правила, ограниченията и дерогациите, които предстои да бъдат транспонирани в националното законодателство.

Бюджетните политики са в съответствие с приоритетите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025–2029 г., насочени към балансирана фискална политика, финансова стабилност и въвеждането на еврото като официална валута от 1 януари 2026 г., се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.