В покрайнините на румънския град Клуж-Напока, в сърцето на Трансилвания, се намира една от най-загадъчните и обитавани от духове гори на планетата – Хоя Бачу (Hoia-Baciu). Това малко парче древна гора отдавна е обект на легенди, слухове и научно необясними явления. Местните я наричат „Бермудския триъгълник на Трансилвания“, отбелязва Guardian.

Според разкази, в Хоя Бачу са изчезвали хора, животни и дори цели стада. Смята се, че в гората съществува „портал към друго измерение“ – твърдение, което продължава да привлича любопитни изследователи, ловци на духове и почитатели на паранормалното от цял свят.

Притегателна точка

Първите сведения за странни случки датират отпреди векове – гората е кръстена на местен овчар, за когото се казва, че е изчезнал в далечното минало, заедно с 200 от овцете си. Мястото придобива световна известност през 1968 г., когато военният техник Емил Барнеа заснема мистериозен обект, висящ над кръгла поляна в центъра на Хоя Бачу. Снимките му, показващи летяща чиния с форма на бутон, обикалят света и превръщат мястото в магнит за уфолози и паранормални изследователи. 

В следващите десетилетия гората става притегателна точка за йоги, шамани и изследователи на паранормални явления от цял свят, любопитни да изпитат странните енергии, отекващи в гората.  Появяват се много неясни снимки на предполагаеми свръхестествени явления и извънземни обекти. Кадрите са интригуващи, но все пак не представляват убедително доказателство, а често се оказват и пагубни за заснелите ги.  Барнеа например не получава никакво възнаграждение, въпреки че снимките му обикалят целия свят. След публикуването им той губи работата си в армията, тъй като комунистическият режим по онова време не гледа с добро око на нищо, което напомня на мистицизъм или подкопава „научното мислене“.

„Много от старите изследователи, които се опитаха да проучат гората, в крайна сметка се озоваха в психиатрични клиники,“ твърди пред Guardian екскурзоводът Мариус Лазин. „Дали режимът ги е изпратил там или наистина им се е случило нещо в Хоя Бачу?“

Отделно от това се разпространяват истории за устройства, които спират да работят при влизане в гората, и за хора, които изпадат в крайни емоционални състояния – от панически страх до екстаз. 

Една от най-известните легенди разказва за петгодишно момиче, което изчезнало по време на семеен пикник и се появило пет години по-късно, без да е остаряло, с дрехи, останали напълно чисти, и без никакъв спомен какво се е случило.

Макар това да е едно от най-известните паранормални места в света, самата гора всъщност е застрашена. Западните предградия на Клуж-Напока – модерен технологичен център с над 400 000 души, често наричан „Силициевата долина на Източна Европа“ – се разрастват. Строителните предприемачи настояват за разрешение да изсекат дърветата и да изградят жилищни блокове. С изключение на няколко хектара, където растат редки за региона средиземноморски дъбове, гората не е официално защитена.

Мариус Лазин опитва да промени това. Освен екскурзовод, той е и съосновател на компанията Hoia-Baciu Project, която цели да популяризира гората като природна и културна забележителност и да убеди властите да я защитят. Проектът предлага дневни и нощни турове, йога сесии, лекции за паранормални явления, лов на съкровища, escape игри – и дори, за особено смелите, нощувки в палатка.

Гората, която се съпротивлява на науката

Най-забележителната особеност на Хоя Бачу са нейните дървета – усукани, извити и деформирани по странен начин. Някои са изкривени като спирали, други се извиват на дъги или се издигат под неестествени ъгли. Учените предлагат различни обяснения – силни ветрове, радиация или замърсяване на почвата, но нито една теория не дава окончателен отговор.

В центъра на гората има необичайна кръгла поляна без никакви дървета – „сърцето“ на легендите. Според местни водачи именно там е заснета известната снимка на Барнеа. При обиколките, организирани от проекта Hoia-Baciu Project, посетителите получават специални уреди за измерване на електромагнитни полета и биват насърчавани да проведат собствено проучване на мястото.

 Лазин, който организира турове из гората вече повече от десетилетие, признава, че дори и след толкова години мястото не спира да го смущава. „Някои вярват, че тук има врата към друг свят. Аз просто знам, че когато си сам в тъмното, въображението ти започва да работи много активно.“

Трансилвания винаги е била земя на митове – от вампирските легенди за граф Дракула до преданията за зли, немъртви същества, които стават от гробовете си, за да тормозят местните хора. Но дори на този фон Хоя Бачу се откроява като място, където границата между реалното и въображаемото е особено размита.

Причините могат да бъдат геоложки, атмосферни или просто плод на човешкото въображение, но едно е сигурно – за тези, посетили гората, преживяването остава дълго след като светлините на фенерите угаснат.