Най-голямата изненада за филмовата индустрия през 2025 г.? Завръщането на хоръра като водещ жанр в боксофиса на Обединеното кралство. Тази година жанрът бележи впечатляващ ръст – 22% спрямо 2024 г., с общи приходи от близо 97 млн. евро във Великобритания и Ирландия, в сравнение с 80 млн. евро година по-рано.

„Миналата година нито един филм на ужасите не успя да премине границата от 11,7 милиона евро в боксофиса на Великобритания и Ирландия. Тази година пет го направиха“, казва пред Guardian Чарлз Гант, редактор на Screen International.

Сред големите хитове на 2025 г. са Weapons (около 13,3 млн. евро), Sinners (19 млн. евро), The Conjuring: Last Rites (17,5 млн. евро) и 28 Years Later (18,2 млн. евро). Всички те не само се задържат дълго на екрана, но и оставят трайна следа в съзнанието на зрителите.

Въпреки че повечето коментари в индустрията се фокусират върху уникалния стил на Weapons на Зак Крегър и постмодерната епопея Sinners на Райън Куглър, техният успех показва, че отношенията между публиката и жанра се променят.

Романът на Мери Шели оживява в нов филм, този път под режисурата на Гийермо дел Торо. На зрителя отново ще се напомни колко страшно може да бъде, когато човекът реши да си играе на Господ

„Франкенщайн“: Чудовището, от което не можеш да откъснеш поглед

„Чувала съм хора да казват: Дори и да не харесваш хоръри, това е филм, който трябва да гледаш“, споделя Лора Уилсън, ръководителка на отдела за продажби в дистрибуторската компания Altitude.

„Филми като Weapons и Sinners играят с жанра и структурата, за да създадат нещо различно – нещо, което говори на публиката по нов начин.“

Освен художествената си стойност, постоянната популярност на хоръра тази година подсказва, че той предлага на зрителите нещо, от което има истинска нужда – катарзис. „В момента има много гняв, страх и разделение, които се отразяват в киното“, коментира Майк Мънсър, водещ на подкаста The Evolution of Horror.

„Филмите на ужасите умеят да превръщат тревогите на хората в преувеличени, контролирани страхове. Така забравяш ежедневните си проблеми и насочваш вниманието си към чудовището на екрана“, допълва Кристофър Фрейлинг, автор на Vampire Cinema и Frankenstein: The First 200 Years.

На фона на новините за войната в Газа, ледените бури, възхода на крайната десница и климатичната криза, вещиците, зомбитата и отмъстителните духове започват да резонират по различен начин с публиката.

 „Четох някъде, че успехът на филмите за вампири е свързан с икономическите кризи“, пояснява Лола Кирке, една от звездите на Sinners. „Идеята е, че капитализмът изсмуква живота от хората.“

Още от зората на киното социалните сътресения влияят върху жанра. Кристофър Фрейлинг припомня бума на германския експресионизъм след Първата световна война и хаотичната атмосфера в ранната Ваймарска република, белязана от филми като The Cabinet of Dr. Caligari и Nosferatu: Symphony of Horror. След това идва Голямата депресия от 30-те години и класическите продукции на Universal Studios – Frankenstein и The Wolf Man.

„Класически пример е Dracula – Великобритания е нападната от някой от Източна Европа, който носи инфекция, разпространяваща се по всевъзможни начини и заплашваща англосаксонските герои“, отбелязва Фрейлинг. „Това отразява много от страховете, свързани с имиграцията.“

Темата за имиграцията се появява и във фолк-хоръра The Severed Sun. Сценаристът и режисьор Дийн Пъкет обяснява: „Исках да изследвам идеите около възхода на популизма – лозунги като Make Britain Great Again, които ни връщат към измислена епоха, когато всичко е било „по-добро“, но само ако си богат бял мъж. И второ – идеята, че познаваш някого, а той изведнъж казва нещо на вечеря или публикува нещо във Facebook и си мислиш: „Откъде се появи това?“

Може да се каже, че съвременната ера на социално ангажирания хорър започна с брилянтната сатира на Джордан Пийл Get Out (2017), излязла година след първия мандат на Тръмп. Тя даде тласък на ново поколение автори като Ари Астер, Осгуд Пъркинс и братята Филипу.

Наблюдавайки ужасите на пандемията и локдауна, Дани Бойл решава, че е време да се върне към култовия си хорър франчайз — за да ни напомни, че светът не е станал по-добър през последните 28 години. Нито на екрана, нито извън него

28 Years Later: Апокалипсисът се завръща, но този път ни е ужасяващо познат

„Това беше изключително вълнуващ момент“, спомня си Алис Лоу, чийто филм Prevenge (2016) – история за убийствен плод, се превърна в един от знаковите за епохата. „Мисля, че тогава хората започнаха да се отварят към по-смели, артхаус хоръри.“

Паралелно с това се наблюдава възраждане на интереса към по-малко известни заглавия в жанра. По-рано тази година в лондонския квартал Клеркенуел отвори Nickel Cinema – киносалон, посветен на ъндърграунд филми като The Greasy Strangler, The Fall of the House of Usher и римейка на Dr. Caligari от 1989 г.

Според неговия основател Доминик Хикс преоценката на този „груб и бурен“ жанр е реакция срещу алгоритмичната, стерилна продукция на Холивуд. „Днес киното е станало прекалено хладно и предсказуемо. Много от филмите на Marvel и Netflix си приличат“, смята той. „Филмите, които показваме, са различни – те са сякаш спонтанна проява на някое подсъзнание, незасегнато от корпоративна намеса.“

Хорърът винаги е бил жанр, който разклаща статуквото. „Той има странната способност да бъде едновременно старомоден и актуален“, посочва Фрейлинг. Заедно с двете предстоящи адаптации на романа на Мери Шели „Франкенщайн или съвременният Прометей“, той предвижда, че през 2026–2027 г. ще видим филми, вдъхновени от днешните страхове – за доминирането на изкуствения интелект и „вампирите, които живеят в кулата на Тръмп“.

Междувременно The Carpenter’s Son – „хорърът за Исус“, в който Николас Кейдж и FKA twigs играят Мария и Йосиф, ще излезе по-късно тази година и вероятно ще предизвика бурни реакции сред християнската десница в САЩ.

Пъкет вече работи по следващия си проект: „Това е късометражен хорър, вдъхновен от случай, в който депутат от Реформистката партия дойде на вратата ни и започна да ни говори“, разкрива той.

Заглавието? Fuck Face.