23-годишната Габриела Краян, която работи в сферата на продажбите в щата Джорджия, веднъж се извинила на колегите си, че е донесла грешна поръчка за кафе – въпреки че грешката била на самото заведение.

„Чувствам, че много често казвам „съжалявам“ в ситуации, за които всъщност нямам никаква вина“, споделя пред CNN Краян. „Дори когато според мен не поемам отговорност, другите могат да решат, че го правя, само защото се извинявам.“

„Съжалявам, ако въпросът е глупав.“ „Съжалявам, че ви безпокоя.“ „Съжалявам, не разбирам.“ „Съжалявам, но не се интересувам от теб.“

Защо жените се извиняват толкова често, а мъжете не правят същото? И трябва ли?

Системата за препоръки на платформата създава коренно различни информационни балони за мъжете и жените, дори когато първоначалните им интереси са напълно еднакви, предупреждават изследователи

Алгоритмите на YouTube активно филтрират политическото съдържание според пола, сочи ново проучване

„Невъзможен набор от очаквания“

Психологът Стивън Хиншоу смята, че причината се крие в „невъзможния набор от очаквания“, поставени пред момичетата още от ранна възраст.

Професорът по психология в Калифорнийския университет в Бъркли Хиншоу провежда групи по темата и стига до извода, че върху момичетата тежи т.нар. „троен капан“. Според неговите констатации от тях се изисква едновременно да бъдат състрадателни и грижовни, амбициозни и конкурентни, както и привлекателни, като същевременно се очаква всичко това да изглежда естествено и постигнато без усилие. 

„Как можеш едновременно да бъдеш конкурентен, напълно безкористен, съпричастен и същевременно привлекателен по всички обществени стандарти? Не можеш. Това е невъзможно“, обяснява Хиншоу, който преподава и психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско  „Но ако културата очаква точно това от теб, започваш да възприемаш невъзможността да го постигнеш като личен провал.“

Според него тези очаквания се превръщат в своеобразно огледало на чуждите мнения и преценки. Погледът на околните започва да поставя под съмнение собствената ти стойност.

Днес това е по-видимо от всякога.

Когато Хиншоу е съавтор на книгата The Triple Bind: Saving Our Teenage Girls From Today's Pressures and Conflicting Expectations през 2009 г., възрастта, на която момичетата започват да проявяват симптоми на депресия, тревожност, компулсивно хранене и самонараняване, вече намалява. Оттогава насам тенденцията само се задълбочава.

„Възходът на социалните мрежи, основани на непрекъснати сравнения с другите, пандемията и нарастващото усещане за безнадеждност допълнително ускориха тези тревожни тенденции“, обяснява той.

Това показват резултатите в Годишния индекс за равновесие между половете на Лондонския мозъчен тръст OMFIF. Въпреки това обаче, „стъкленият таван“ остава недокоснат

Жените лидери във водещи финансови институции достигат рекордно висок брой

Когато няма за какво да се извиняваш

26-годишната Али Хол, изпълнителен асистент в Джорджия, също забелязва склонността си да се извинява дори когато просто иска помощ за нещо, което влиза в задълженията на другия човек.

„Чувствам се виновна, че увеличавам стреса на хората“, посочва тя. „Обръщам много внимание на околните и не искам да бъда проблем за тях. Затова се извинявам почти за всичко.“

Според експертите много жени се извиняват дори в ситуации, които изобщо не изискват извинение. Очакването те да бъдат съпричастни често се проявява именно чрез навика да поемат отговорност за емоциите на другите.

„Не е изненадващо, че жените могат да се почувстват така, сякаш не са били достатъчно състрадателни, ако са твърде настоятелни“, казва Хиншоу. „Затова често внимават дори когато проявяват напълно разумна увереност и категоричност, защото това може да наруши стереотипните очаквания към пола им.“

По-висок праг

Според социалния психолог Карина Шуман от Питсбъргския университет не е вярно, че мъжете просто отказват да се извиняват. Тя е съавтор на изследване от 2010 г., което формулира т.нар. „хипотеза за прага“. Според нея мъжете имат по-висок праг за това кое поведение считат за обидно и изискващо извинение.

„При жените повече ситуации преминават този праг и изглеждат като нещо, което заслужава извинение“, уточнява Шуман. „Но когато мъжете преценят дадено действие като обидно, те са също толкова склонни да се извинят.“

Според нея широко разпространеният стереотип, че мъжете никога не се извиняват, може да произтича от различия в начина, по който двата пола възприемат едни и същи ситуации.

В изследването участниците описват свои действия, които са наранили някого, както и случаи, в които самите те са били засегнати. Резултатите показват, че жените съобщават за повече ситуации, които възприемат като нарушения, и съответно за повече извинения. Когато обаче се сравни делът на случаите, в които действително са поднесли извинение, той е сходен при двата пола.

Когато оценяват едни и същи хипотетични ситуации, жените по-често ги определят като по-сериозни и заслужаващи извинение.

По-младите жени набират скорост в управлението на богатството, като съставляват 37,6% от регистрираните професионалисти на възраст 20–30 години. За групите между 30–40 и 40–50 години делът се колебае под 27%, показват резултатите в проучване

Най-богатите все още не се доверяват достатъчно на жените за управление на активите им

Извиненията на работното място

Независимо от пола хората, които се извиняват по-често, обикновено се възприемат като по-грижовни, топли и приятни за общуване, сочи друго изследване на Шуман от 2023 г. Това важи както за случаите, когато извинението е напълно оправдано, така и за по-неясни ситуации, в които може би не е необходимо.

Същевременно обаче тези хора често изглеждат по-малко уверени и влиятелни в очите на околните. Прекомерното извиняване често се възприема като признак на слабост, некомпетентност или дори досадно поведение.

Според Шуман това може да засяга жените по-силно, тъй като те така или иначе често са възприемани като по-малко авторитетни и решителни, особено на работното място.

Хиншоу обръща внимание и на разликите в достъпа до властови позиции. През 2025 г. едва 29% от ръководните позиции на най-високо ниво в компаниите са заемани от жени, показват данни от доклада Women in the Workplace на McKinsey & Company и LeanIn.org.

Въпреки че движението за равноправие между половете е помогнало на много жени да се чувстват по-уверени в изразяването на мнението си, според него все още има място за промяна.

„Все още съществува норма, според която жените трябва да бъдат подчинени на мъжете и да се извиняват за поведение, което повечето хора биха определили като напълно нормална увереност и себеотстояване“, коментира той пред CNN.

Според данните жените изпълнителни директори вече представляват 23% от ръководителите на публичните дружества. Освен това около 65% от компаниите имат участие на жени в своите управителни органи

Ръст на жените изпълнителни директори в България – данните показват 10% увеличение

Как изглежда истинското извинение

Шуман и Хиншоу предлагат и друга гледна точка към извиненията – като акт на смирение и съпричастност. Едно искрено извинение може да помогне за възстановяване на отношения, за изясняване на намеренията и за това другият човек да се почувства чут и разбран.

Краян си спомня, че баща ѝ още от малка я е насърчавал да казва „Извинявам се“, когато действително носи отговорност за нещо, вместо автоматичното „Съжалявам“.

Когато хората използват извиненията прекалено често в ситуации, които не го изискват, те постепенно обезценяват значението им именно в моментите, когато са наистина необходими.

За Али Хол истинското извинение не се изчерпва с думите.

„Когато непрекъснато се извиняваш за зададен въпрос или за молба за помощ, извинението започва да звучи по-малко искрено“, твърди тя.

Шуман съветва хората да се замислят преди автоматично да произнесат думите „съжалявам“.

„Бъдете внимателни кога се извинявате. Опитайте се да не го превръщате в рефлекс. Попитайте се: направих ли нещо в тази ситуация, което наистина изисква извинение?“

Хиншоу насърчава хората, независимо от пола им, да подхождат към повече ситуации със смирение.

„Това може да предотврати както прекомерното извиняване, така и обратната крайност – прекаленото самоналагане и самореклама“, казва той. „Ако всички бяхме малко по-смирени относно това колко още можем да научим от другите, това вероятно би било по-доброто решение от непрекъснатото извиняване или прекалената настоятелност.“