Как ЕС се огъна под натиска на тарифния валяк на Тръмп
Докато брюкселските технократи се биеха по правилата на Куинсбъри, президентът на САЩ водеше улична битка по нюйоркски
&format=webp)
Имаше нещо дълбоко иронично в това, че висшето ръководство на Европейския съюз трябваше да лети до голф курорта на Доналд Тръмп в Търнбери, Шотландия, за да подпише най-значимото търговско споразумение на блока след Брекзит. Но това пожела президентът на САЩ - и това получи.
Според коментар на POLITICO това все пак е и дългоочакван личен триумф за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Вторият ѝ мандат начело на изпълнителния орган на ЕС започна бурно - с критики от целия политически спектър и с болезнено съдебно поражение в Европейския съд. След като през последните дни очертанията на търговското споразумение между ЕС и САЩ започнаха да придобиват форма, именно тя сложи последната точка и запетая в текста по време на едночасова среща с Тръмп в неделя вечер.
За да го направи, ѝ се наложи да отлети спешно до голф курорта на Тръмп в Търнбери, където той се наслаждава на лятна почивка и тишина, далеч от глобалната сцена.
Фон дер Лайен е трябвало да изчака, докато американският президент завърши разходката си по игрището и изнесе поредната си тирада пред медиите - този път срещу „ужасите“ на вятърните турбини, отбелязва POLITICO.
В крайна сметка обаче сделката бе сключена. Когато двамата влязоха в залата в 17:40 ч. местно време, шансът за успех все още се оценяваше като „петдесет на петдесет“. Но когато разговорът най-сетне премина към същината, страховете от срив в последния момент, които висши служители споделяха през целия ден, бързо се разсеяха.
Тръмп, известен с афинитета си към хиперболата, и вече подписал подобни споразумения с Великобритания и Япония, обяви сделката с ЕС като „най-голямата от всички“.
Споразумението закрепва 15-процентно американско мито върху повечето стоки от ЕС. Така Фон дер Лайен и екипът ѝ успяват да предотвратят заплахата на Тръмп за повишение до 30 процента от 1 август. Сделката се очаква да даде тласък на европейската икономика, която изостава спрямо останалата част от света и все още се възстановява от последиците от пандемията от COVID-19.
„Трябваше да свършим тежка работа - но го направихме“, заяви фон дер Лайен, преди да отлети обратно за Брюксел.
Двуседмична патова ситуация
„Голфът беше прекрасен“, каза Тръмп пред репортери. „Въпреки че игрището е мое, вероятно е най-доброто в света. А на хоризонта - девет вятърни турбини точно до 18-а дупка. Колко жалко, нали?“
„Те ни убиват“, каза още Тръмп за вятърните турбини пред репортери в Търнбъри. „Погубват красотата на нашите пейзажи, нашите долини… Почти всички са произведени в Китай. Когато започнат да ръждясват и гният след 8 години, не можеш просто да ги изключиш. Не можеш и да ги заровиш.“
Президентът на САЩ обяви, че ЕС се е съгласил да купи енергийни продукти от САЩ на стойност 750 милиарда долара, както и да инвестира допълнителни 600 милиарда долара в американската икономика.
Фон дер Лайен уточни, че 15-процентното мито ще представлява таван, който ще се прилага за автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници. Все още няма финално решение относно митата върху алкохолните напитки.
Тя допълни, че Европа ще замени руския газ с американски, купувайки енергия на стойност 250 милиарда долара годишно до края на мандата на Тръмп.
Тръмп заяви още, че митата от 50 процента върху стомана и алуминий остават в сила. Фон дер Лайен добави, че Вашингтон и Брюксел ще работят заедно, за да въведат защитен механизъм срещу глобалното свръхпредлагане в тези сектори.
Преговорите последваха двуседмична патова ситуация, започнала след като Тръмп изпрати писмо до фон дер Лайен със заплаха за нови мита, ако сделката не бъде финализирана до края на юли.
Този ход изненада европейските преговарящи, които бяха останали с впечатлението, че предварително споразумение е на една крачка разстояние.
Междувременно, Тръмп подписа други сделки - включително с Япония, където бе договорено 15-процентно базово мито, но с облекчения за автомобилния сектор. Наблюдатели го възприеха като задаване на нова рамка.
ЕС не остана безучастен - блокът активира план за ответни мита върху американски стоки за 93 милиарда евро, покриващ самолетна техника, автомобили, соя и дори бърбън от Кентъки. Ответните мита трябваше да влязат в сила на 7 август, при липса на споразумение.
„Равновесие, но с отворена търговия“
Фон дер Лайен подчерта значението на трансатлантическите търговски отношения, оценени на 1,7 трилиона долара - най-големите в света.
„Двете най-големи икономики трябва да имат добър търговски поток помежду си. Смятам, че постигнахме точно баланса, който търсехме - да възстановим равновесието, без да ограничим търговията. Това означава повече работни места и просперитет от двете страни на Атлантика, а това бе важно за нас.“
Единство и приятелство
Тръмп, който по-рано бе казал, че е в „лошо настроение“, остана доволен от резултата:
„Ще донесе много единство и приятелство. Ще се получи много добре“, заяви той.
Фон дер Лайен беше придружена в Търнбери от комисаря по търговия Марош Шефчович, началника на кабинета ѝ Бьорн Зайберт и старшите служители Сабине Вайанд и Томас Баерт. От американска страна присъстваше министърът на търговията Хауърд Лътник.
Това бе първата среща на най-високо равнище между ЕС и САЩ след като Тръмп наложи масови мита през април.
Лътник информира, че в следващите две седмици се очакват резултатите от разследване на полупроводниковата индустрия, което може да доведе до нови секторни мита.
По-труден съперник от Япония
Постигането на споразумение с ЕС се оказа по-трудно за екипа на Тръмп, отколкото с Япония и други партньори - доказателство за икономическата мощ на блока с 450 милиона потребители.
Начинът, по който ЕС води търговската си политика - чрез Европейската комисия, която преговаря от името на 27-те държави членки - затрудняваше типичния за Тръмп стил на директна и силова дипломация, с който той разклати следвоенната мултилатерална търговска система.
Нито съвместно изявление, нито окончателен текст на сделката бяха публикувани веднага. Източник, близък до европейския преговорен екип, заяви, че бързото стабилизиране на писмено споразумение е от ключово значение.
Комисията трябва да информира посланиците на ЕС за сделката в понеделник сутринта в Брюксел.
Облекчението сред европейските политици, че е избегната незабавна трансатлантическа търговска война, е съпроводено с известна горчивина и въпроса можеше ли ЕС да извоюва по-добри условия, ако не беше отстъпил толкова рано?
Георг Рикелес, бивш служител на Комисията, участвал в преговорите по Брекзит, казва пред Financial Times, че последната заплаха на ЕС да наложи ответни мита на стойност 93 милиарда евро срещу американски стоки е дошла твърде късно.
„От днешна гледна точка, щеше да е по-добре ЕС да реагира енергично още през април - съвместно с Китай, който веднага отвърна на митата на САЩ. Това остави пазарите и Тръмп шокирани“, посочва Рикелес, който сега работи в Европейския политически център.
Тръмп разглежда ЕС като паразит, който се храни от доходоносния американски пазар, докато затваря своя чрез регулации и стандарти.
Реакцията на ЕС след завръщането му на власт през януари бе неубедителна. Месеци планиране от специален екип, в който участваха висши търговски служители под ръководството на ветеран от преговорите около Брекзит отидоха на вятъра.
Те изготвиха триточков план, вдъхновен от подхода по време на първия мандат на Тръмп: първо, да се предложи намаляване на търговския дефицит от почти 200 милиарда евро чрез увеличени покупки на втечнен природен газ, оръжия и селскостопански продукти; второ - взаимно понижаване на митата.
Ако това не сработи, планът предвиждаше подготовка на ответни мерки и разчитане на пазарна реакция или повишена инфлация в САЩ, които да принудят Тръмп да отстъпи.
Но Тръмп действа по-бързо от очакваното и до март вече беше наложил 25-процентни мита върху стоманата, алуминия и автомобилите.
На среща в Люксембург същия месец много търговски министри изразиха гняв.
Германия, Франция и още няколко държави настояха Комисията да обмисли използването на новата си „търговска базука“ – т. нар. Инструмент за борба с принудителните действия. Създаден след първия мандат на Тръмп, той позволява на ЕС да изключва американски компании от обществени поръчки, да отнема права на интелектуална собственост и да ограничава внос и износ.
Не беше ясно обаче дали повечето държави членки подкрепят подобен ход.
Когато Великобритания сключи търговска сделка с Вашингтон през май, приемайки 10-процентното базово мито, това окуражи онези държави в ЕС, които търсеха компромис, особено Германия.
Междувременно ожесточеният търговски сблъсък между САЩ и Китай завърши с частично разбирателство, което успокои инвеститорите. Борсите достигнаха рекордни нива - въпреки високите мита и продължаващата несигурност.
Премиерът на Италия Джорджа Мелони и германският канцлер Фридрих Мерц в продължение на месеци настояваха за първоначалното предложение на ЕС: пълно премахване на индустриалните мита, ако САЩ направят същото. Вашингтон обаче ясно беше дал да се разбере, че очаква едностранни отстъпки. Берлин бе фокусиран върху договарянето на сложна компенсационна схема, която да облекчи тарифното бреме върху германските автомобилни компании, произвеждащи и изнасящи от САЩ.
Докато брюкселските технократи се биеха по правилата на Куинсбъри, Тръмп водеше улична битка по нюйоркски
Еврокомисарят по търговия Марош Шефчович бе изпращан седем пъти във Вашингтон, за да предлага зони на сътрудничество и да изнася речи за значението на трансатлантическото партньорство. В крайна сметка Шефчович води над 100 часа безплодни преговори с американските си колеги.
Договореното през юли предложение за постоянно 10-процентно „реципрочно“ мито, обсъждано с търговския представител Джеймисън Гриър и министъра на търговията Хауърд Лътник, беше отхвърлено от Тръмп. Вместо това той заплаши, че ще вдигне митата до 30 процента от август.
Заплахите му вече бяха дали резултат. Ответният пакет мита на ЕС, който беше спрян през април, бе намален от 26 на 21 милиарда евро, след лобиране от Франция, Ирландия и Италия - с цел бърбънът да бъде изключен от списъка. Ако всички искания на държавите членки бяха уважени, щяха да останат мита само върху стоки за 9 милиарда евро, споделят източници пред Financial Times.
През месеците на преговори телефонът на Шефчович звъни често. Министри призовават към предпазливост, разказва FT.
Саймън Харис, министър по търговията на Ирландия, иска да защити фармацевтичната, алкохолната и месопреработвателната индустрия на страната от американски ответни мерки - и не пропуска възможност да покаже това пред света, особено пред САЩ, чрез активност в социалните мрежи. На този фон бизнесът също настоява за сдържаност — по-добре по-ниски печалби, отколкото загуба на пазари от наказателни мита.
Вторият пакет от ответни мита срещу САЩ също е орязан - до 72 милиарда евро - преди окончателното му одобрение на 24 юли, като в комбинация с първия достига 93 милиарда евро.
Месеци на несигурност около преговорите разкриват и вътрешни разногласия в Европейската комисия. Сабине Вайанд - твърд и опитен преговарящ, успяваща често да надхитри британците по време на Брекзит - последователно настоява за твърд подход към Тръмп и използване на инструментите за ответни мерки. Това я противопоставя на по-предпазливата фон дер Лайен, разказват дипломати и служители пред FT.
Френското правителство - въпреки опитите да защити френския бизнес - също многократно призовава за по-агресивна позиция на Комисията спрямо американските мита.
Но председателят на ЕК и близките ѝ съветници смятат, че потенциалните щети от допълнителни мерки на Тръмп - включително заплахи за мита върху критични сектори като фармацията - правят риска от търговска ескалация твърде голям.
Има и опасения, че по-конфронтационна линия към Вашингтон може да засегне и други области.
Зависимостта на Европа от американските гаранции за сигурност е допълнителен аргумент срещу конфронтация - особено за източноевропейските и северните членки на ЕС. Опасенията, че Тръмп може да спре доставките на оръжие за Украйна, да изтегли войски от Европа или дори да напусне НАТО, хвърлят сянка върху преговорите.
Друг приоритет за фон дер Лайен е запазването на правото на ЕС да регулира.
Американската технологична индустрия оказва натиск върху Тръмп да настоява ЕС да разхлаби законите за онлайн речта и управлението на лични данни. Те се противопоставят и на националните дигитални данъци. Засега фон дер Лайен отказва всякакви компромиси по тези въпроси.
„Някои в дирекцията по търговия виждаха ситуацията като класически търговски спор и настояваха за ответни мерки, но фон дер Лайен трябваше да гледа по-широко - това диктуваше предпазливостта ѝ“, коментира Муджтаба Рахман, директор за Европа в консултантската компания Eurasia Group.
След като Тръмп отхвърля предложението, изготвено от собствените му служители, екипът на ЕК заключва, че няма друг избор, освен да приеме 15-процентно мито.