Основните борсови индекси в САЩ приключиха разнопосочно в сряда, след като председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че допълнително понижение на лихвите през декември „не е предрешено – и е далеч от това“. Той каза това по време на пресконференция, след като централната банка на САЩ намали основната лихва с една четвърт пункт.

Индексите Dow Jones Industrial Average и S&P 500 се понижиха съответно с 0.5% и 0.2%, докато технологично ориентираният Nasdaq изтри първоначалните си загуби по време на изказването на Пауъл и малко преди края на сесията беше нараснал с 0.3%.

Пауъл заяви, че бумът на изкуствения интелект е различен от дотком балона в края на 90-те години.

„Ситуацията днес е различна по отношение на това, че компаниите, които имат толкова високи оценки, всъщност реализират печалби и реална дейност“, каза той по време на пресконференцията си след двудневното заседание на Фед. Подчерта, че инвестициите в центрове за данни и чипове, свързани с изкуствения интелект, са основен двигател на икономическия растеж. За разлика от това, по време на дотком ерата множество компании постигнаха огромни пазарни оценки, преди да фалират заради тежки загуби.

Пауъл не посочи конкретни компании, но производителят на чипове Nvidia вече се превърнал в най-скъпата компания в света, с пазарна капитализация над 5 трилиона долара. Покачването ѝ се дължи на графичните процесори, които стоят в основата на AI моделите и обработката на данни. Въпреки това, докато Nvidia реализира значителни печалби, високо оценените стартъпи OpenAI и Anthropic продължават да изразходват големи средства в процеса на развитие и разширяване на услугите си.

Доходността по 10-годишните държавни облигации се повиши до 4.07% от 4.02% преди пресконференцията на Пауъл. Индексът на щатския долар, който измерва стойността му спрямо кошница от чуждестранни валути, нарасна с 0.6% до 99.29 след изявленията на председателя на Фед, докато биткойн се търгуваше около 110 500 долара, след като по-рано бе паднал до около 109 500 долара. Фючърсите върху златото се понижиха отново под 4 000 долара за унция, а фючърсите върху суров петрол West Texas Intermediate се покачиха с 0.4% до 60.40 долара за барел.

Решението на Фед

Федералният резерв на САЩ одобри в сряда второто си поредно понижение на основния лихвен процент – ход, който беше широко очакван, въпреки ограничената видимост върху състоянието на икономиката на САЩ заради спирането на работата на правителството.

С 10 гласа „за“ и 2 „против“ Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) понижи основната овърнайт лихва до диапазона 3.75%–4%. Освен това Фед обяви, че на 1 декември ще прекрати процеса на намаляване на активите си – известен като количествено затягане (quantitative tightening).

Гуверньорът Стивън Миран отново гласува против, настоявайки за по-агресивно понижение от половин процентен пункт. Президентът на клона на Фед в Канзас Сити, Джефри Шмид, също се противопостави – но по обратната причина, тъй като предпочита лихвите да не бъдат намалявани изобщо, обобщава CNBC.

Основната лихва служи и като ориентир за множество потребителски продукти – като автокредити, ипотечни заеми и кредитни карти.

Понижението дойде въпреки че Фед напоследък действа почти „на сляпо“, поради липсата на данни за икономиката на САЩ.

Освен публикувания миналата седмица индекс на потребителските цени, всички други икономически отчети и събиране на данни са временно спрени, което означава, че ключови показатели като заетостта извън селското стопанство, търговията на дребно и редица други макроикономически индикатори не са достъпни.

В изявлението след заседанието комитетът призна несигурността, произтичаща от липсата на данни, и уточни начина, по който описва икономическите условия:

„Наличните индикатори сочат, че икономическата активност се разширява с умерено темпо. Ръстът на заетостта се забави тази година, а безработицата леко се повиши, но остана ниска до август; последните данни потвърждават тези тенденции“, се посочва в документа. „Инфлацията се повиши спрямо началото на годината и остава сравнително висока.“

Всяко от тези описания представлява лека промяна спрямо септемврийското изявление, като най-съществената разлика е в оценката на общата икономическа активност – тогава Фед заяви, че тя „се е забавила“.

Комитетът отново изразява притеснения относно пазара на труда, като отбелязва, че „рисковете надолу за заетостта са се увеличили през последните месеци“.

Дори преди правителствения блокаж, се натрупваха доказателства, че макар съкращенията да са ограничени, темпът на нови назначения е спрял да расте. В същото време инфлацията остава значително над 2-процентовата годишна цел на Фед. Миналата седмица публикуваният доклад за индекса на потребителските цени в САЩ, който беше освободен поради значението си за корекциите на социалните помощи, показа годишен ръст от 3%, подхранен от по-високи енергийни разходи и стоки, свързани пряко или косвено с митата на президента Доналд Тръмп.

Фед се стреми да поддържа баланс между пълна заетост и стабилни цени. В последно време обаче членовете посочват по-висок риск, произтичащ от пазара на труда. Наред с решението за лихвите, централната банка обяви, че процесът по намаляване на обема облигации в баланса ѝ, който възлиза на 6.6 трилиона долара, ще приключи.

Програмата, известна още като QT, е свила портфейла на Фед с около 2.3 трилиона долара в държавни облигации и ипотечно обезпечени ценни книжа. Вместо да реинвестира постъпленията от изтичащи облигации, Фед досега позволяваше да отпадат от баланса му всеки месец в ограничен размер. Наскоро обаче признаци за затягане на краткосрочните кредитни пазари породиха опасения, че този процес е стигнал достатъчно далеч.

Бележка към решението уточнява, че Фед ще започне да реинвестира постъпленията от изтичащи ценни книжа в краткосрочни държавни бонове, като по този начин ще намали средната продължителност на портфейла си. Досега централната банка реинвестираше в ценни книжа със сходни срокове на падеж.

Пазарите от известно време очакваха, че Фед ще прекрати количественото затягане през октомври или до края на годината. По време на Covid кризата Фед разшири активите си от малко над 4 трилиона до близо 9 трилиона долара. Председателят Джером Пауъл заяви, че макар централната банка да смята за необходимо да свие тези нива, не очаква те да се върнат до предепидемичните стойности.

Анализаторът от Evercore ISI Кришна Гуха коментира, цитиран от CNBC, че може да се стигне до сценарий, при който Фед дори възобнови покупките на активи в началото на 2026 г. „за целите на органичен растеж“, ако пазарните условия се променят.

Фед рядко облекчава паричната политика по време на икономически растеж и бичи пазари.