Премиерът на Италия Джорджа Мелони отбелязва днес рекорд по политическо дълголетие: нейната дясна коалиция, която опроверга скептиците, вече е най-дълго задържалото се на власт италианско правителство след Втората световна война.

В страна, известна с честите си политически кризи, трипартийната коалиция на Мелони е на власт вече 1413 дни – с един ден повече от второто правителство на Силвио Берлускони в началото на века и само на седем седмици от четири пълни години управление.

В петък вечер формацията организира голям празничен митинг в Бари със светлини, диджеи и реч на премиера, за да отбележи рекорда.

„Това е нещо изключително ценно“, добавя Луказели.

Мелони започва политическата си кариера още като тийнейджърка активист в неофашисткото Италианско социално движение, създадено от останали верни последователи на фашисткия диктатор Бенито Мусолини.

Днес тя отбелязва рекорда си след поредица от скорошни неуспехи, сред които сериозен разрив с американския президент Доналд Тръмп, и в навечерието на трудна битка за преизбиране през следващата година.

Стабилност, но без растеж

Опозицията твърди, че шумът около рекорда на правителството прикрива липсата на напредък по дългогодишните структурни проблеми на италианската икономика, сред които високите цени на енергията и ниската производителност.

През последните три години растежът на БВП остава под 1% и продължава да се забавя. Това превръща Италия в една от най-бавно растящите икономики в Европа въпреки близо 200 млрд. евро, получени от европейския фонд за възстановяване след пандемията, отбелязва Financial Times.

За тази година се очаква икономически растеж между 0,5% и 0,8%, докато съотношението на публичния дълг към БВП се е повишило от 134% на 138%.

Въпреки това Мелони и най-близките ѝ съюзници показват слаб интерес към структурни реформи, които биха могли да ускорят растежа. Изключение са продължителните дискусии за възстановяване на ядрената енергетика като източник на по-достъпна енергия, произвеждана в страната.

Голяма част от законодателните усилия на коалицията бяха насочени към законопроекти в сферата на сигурността. Мелони вложи значителен политически капитал и в реформа на съдебната система, която обаче беше отхвърлена на национален референдум.

Мелони се оказа много по-прагматична от очакваното

Управлението на Мелони обаче се оказа далеч по-прагматично, отколкото политическите ѝ корени предполагаха.

Според Джовани Орсина, ръководител на катедрата по политически науки в римския университет LUISS, най-голямото постижение на премиера е, че е превела Италия през период на сериозни геополитически сътресения, като е изградила работещи отношения с Брюксел, спазвала е строга фискална дисциплина и е запазила подкрепата за Украйна.

„Тя успя да задържи кораба на повърхността“, казва Орсина пред FT.

По отношение на миграцията Мелони възприе твърд подход за ограничаване на нелегалните преминавания през Средиземно море – включително чрез задържане на спасителни кораби на неправителствени организации и изграждане на центрове за мигранти в Албания.

В същото време правителството увеличи квотите за законно наемане на чуждестранни работници в опит да облекчи недостига на работна ръка.

От страхове на пазарите до 15-годишен минимум на рисковата премия

Когато Мелони пое властта, инвеститорите бяха притеснени от миналото ѝ на яростен популист, който години наред от опозиция атакуваше Брюксел и глобалните финансови елити.

Тогава доходността по 10-годишните италиански държавни облигации беше с около 220 базисни пункта над тази по германските книжа – разлика, която отразяваше значителната рискова премия, изисквана от инвеститорите за италианския дълг.

С постепенното налагане на по-предпазливата политика на Мелони кредитният рейтинг на Италия беше повишен, а спредът спрямо германските облигации устойчиво се свиваше. През февруари той достигна около 60 базисни пункта – най-ниското си ниво от 15 години, макар впоследствие отново да се разшири след американско-израелската атака срещу Иран.

„Широко признато е, че това правителство е изключително предпазливо във фискално отношение“, казва pred FT Филипо Тадеи, главен икономист за Южна Европа в Goldman Sachs. „Те преминаха през две различни енергийни кризи и успяха да управляват сравнително добре публичните финанси.“

Рохан Кана, ръководител на стратегията за европейските лихвени пазари в Barclays, смята, че Мелони е превърнала Италия в „своеобразен символ на политическата стабилност“ в Европа.

„Пазарът оцени начина, по който управляват“, добавя той.

Италианците остават по-скептични

Обикновените италианци не споделят в същата степен ентусиазма на финансовите пазари.

Макар делът на заетите сред хората на възраст между 20 и 64 години да достигна исторически връх от 67,6% през миналата година, той остава най-ниският в ЕС и значително под средното за съюза ниво от 76,1%.

Според ОИСР в началото на тази година реалните заплати в Италия са били с около 6,1% по-ниски спрямо началото на 2021 г. – показател за продължителния натиск върху доходите на домакинствата.

Въпреки това социолозите посочват, че рейтингът на Мелони остава сравнително стабилен през последната година. За това допринасят силните ѝ комуникационни умения, възприеманата от избирателите автентичност, както и традиционно ниските очаквания на италианците към техните правителства.