В страна, известна с политическата си нестабилност, Джорджа Мелони е на път да оглави най-дълго управлявалото италианско правителство след Втората световна война. Така тя ще подобри рекорда от 1412 последователни дни, поставен от кабинета на Силвио Берлускони през 2005 г.

Мелони, която след идването си на власт през октомври 2022 г. постепенно смекчи популистките си позиции в полза на по-прагматичен подход, планира митинг на 4 септември, за да отбележи постижението. Тя представя устойчивостта на управляващата коалиция като един от основните успехи на мандата си, пише Reuters.

След 68 правителства за последните 80 години Италия демонстрира необичайна политическа устойчивост в период на глобални конфликти. За сравнение, Франция има петима министър-председатели от есента на 2022 г. насам, а Великобритания – четирима.

Но точно когато Рим изглежда е преодолял репутацията си на символ на политическа нестабилност, социологическите проучвания подсказват, че парламентарните избори през 2027 г. могат отново да доведат до по-раздробен и трудно управляем парламент.

Роберто Д'Алимонте, професор по италианска политика в университета LUISS в Рим, предупреждава за реална опасност страната да се върне към най-проблемната форма на парламентарна фрагментация.

Макар рекордът на Берлускони за най-продължително управление в рамките на един мандат да бъде подобрен, той ще остане най-дълго управлявалият италиански премиер като цяло. Между 1994 и 2011 г. Берлускони прекарва общо около девет години начело на четири правителства.

Законът за сигурността, приет от правителството на Джорджа Мелони, е подложен на обществена критика след смъртта на мароканец при полицейска намеса. И става още по-актуален след кризата в Сеута

Случаят „Факир“: Смъртта на марокански мигрант нагорещява политическата конкуренция в Италия

Бюджетната дисциплина като основен успех

На фона на опасенията от нов период на политически сътресения партньорите в коалицията изтъкват резултатите от четирите години непрекъснато управление.

Заместник-министърът на външните работи Едмондо Чириели от партията на Мелони „Италиански братя“ подчертава, че кабинетът е запазил контрола върху дефицита и държавния дълг, докато броят на заетите е нараснал с 1,2 млн. души, а безработицата е спаднала под 6%.

Анализаторите до голяма степен са единодушни, че сред най-значимите постижения на Мелони е възстановяването на доверието в италианските публични финанси, които от години са обременени от огромен държавен дълг.

Лоренцо Кодоньо, бивш главен икономист на италианското финансово министерство и настоящ ръководител на LC Macro Advisors, смята, че правителството е успяло да убеди инвеститорите в ангажимента си към бюджетната дисциплина. Кабинетът ограничи и някои от скъпоструващите политики на предишните управления, сред които програмата за жилищни ремонти Superbonus.

По отношение на фискалната отговорност резултатите са сравнително добри, но според Кодоньо почти нищо съществено не е направено за насърчаване на икономическия растеж и провеждане на структурни реформи.

Малък напредък има и при модернизирането на неефективната публична администрация, здравеопазването и образованието. Институционалните реформи на правителството, включително предложението за предоставяне на повече правомощия на министър-председателя, също не успяват да постигнат очаквания резултат.

Вероятно една от причините за политическата устойчивост на Мелони е сравнително предпазливият ѝ подход към управлението. През последните четири години тя избягва мащабни промени и решения, които биха могли да настроят значителна част от избирателите срещу нея. 

„И двете се гордеем с християнското културно наследство на Европа и искаме да го защитим“, заявяват лидерите на Италия и Дания

Нов фронт срещу нелегалните мигранти: Мелони и Фредериксен обединяват сили след кризата в Сеута

От имиграцията до разрива с Тръмп

Вместо да предприема мащабни реформи, правителството се концентрира върху сигурността и обществения ред, разширявайки правомощията на полицията и затягайки политиката срещу нелегалната имиграция – един от основните предизборни ангажименти на Мелони.

Броят на новопристигналите мигранти намалява до 66 316 през миналата година спрямо 157 651 през 2023 г. Франческо Филини, който отговаря за политическата програма на „Италиански братя“, определя промяната като нов подход към управлението на незаконната имиграция, който според него вече привлича интереса и на други европейски държави.

Мелони успява да изгради добри отношения с редица европейски лидери, но международните ѝ позиции бяха отслабени след разпадането на някога близките ѝ отношения с Доналд Тръмп. През април американският президент я обвини, че не проявява достатъчно смелост и е разочаровала САЩ във войната им с Иран.

Дипломатическият конфликт сложи край и на представата, че италианският премиер може да изпълнява ролята на посредник между Европа и Вашингтон. Той последва само няколко седмици след сериозно вътрешнополитическо поражение, когато италианците отхвърлиха водещата съдебна реформа на Мелони на референдум.

Тези неуспехи разклатиха усещането за политическа неуязвимост около управляващата коалиция. Партията на Мелони остава най-популярната политическа сила в Италия, но подкрепата за основните ѝ партньори, най-вече крайнодясната „Лига“, постепенно намалява.

С наближаването на изборите правителството предприема последен мащабен законодателен опит, насочен към промяна на изборните правила. Предложената система предвижда бонус от допълнителни места за политически блок, получил повече от 42% от гласовете.

Критиците виждат в промяната опит да бъдат увеличени шансовете на консервативния лагер да остане на власт. Мелони отхвърля това тълкуване и настоява, че целта е да се гарантира по-стабилно управление независимо от победителя.

Растящата подкрепа за Роберто Ваначи засилва конкуренцията в италианската десница

Мелони втвърдява позициите си за миграцията преди изборите

Нов играч променя политическата картина

Междувременно появата на нова крайнодясна партия, оглавявана от бившия генерал Роберто Ваначи, усложнява плановете на управляващите. Той печели подкрепа чрез твърди позиции по въпросите на имиграцията, сигурността и културните промени, използвайки значително по-остра реторика от тази на Мелони.

Проучване на BiDiMedia, публикувано на 26 август, дава общо 38,5% подкрепа на партиите от управляващата коалиция. Широкият лявоцентристки лагер, който остава дълбоко разделен по външнополитически въпроси и страда от вътрешни конфликти, се доближава до ключовата граница от 42%.

Подкрепата за Ваначи достига 8%. Тези гласове потенциално биха могли да осигурят необходимото мнозинство на Мелони, ако тя го привлече към своя съюз.

Подобен ход обаче крие сериозни рискове. Той може да отблъсне умерените избиратели и да предизвика безпокойство сред партньорите на Италия в ЕС заради крайните позиции на Ваначи. Друг вариант е Мелони да разчита на неубедителен изборен резултат и след вота да потърси споразумение с него за формиране на работещо мнозинство.

И при двата сценария перспективата за ново стабилно правителство изглежда по-несигурна. Опозицията остава разединена, но възходът на Ваначи може да превърне досега сравнително дисциплинирания консервативен съюз в далеч по-раздробен политически блок.

Според Кодоньо пазарите са оценили положително периода на стабилност и вече са свикнали с него. Но, както напомня той, става дума за Италия – и подобна устойчивост едва ли ще продължи вечно.