Още преди да встъпи в длъжност, италианският министър-председател Джорджа Мелони редовно влизаше в конфликти с френския президент Еманюел Макрон.

Сега обаче американският президент Доналд Тръмп помага двамата да подобрят отношенията си. 

В четвъртък Мелони и Макрон ще се срещнат в Антиб за първата и вероятно последна двустранна среща на върха между тях. Двамата лидери най-накрая изглеждат политически на една вълна и са готови да подпишат поредица от споразумения в области като ядрената енергетика и аерокосмическата индустрия, пише POLITICO. 

Дълго време отношенията между Мелони и Макрон бяха белязани от остри сблъсъци. Още през януари италианският премиер отдаваше приоритет на отношенията с Германия. Демонстрирайки дистанция спрямо Франция, тя и германският канцлер Фридрих Мерц използваха среща в Рим, за да се представят като трансатлантически лидери, способни да бъдат мост между Европейския съюз и Тръмп.

Топлите отношения между Италия и Германия се развиха на фона на недоволство от френската съпротива срещу мащабното търговско споразумение между ЕС и страните от Южна Америка, известно като Меркосур. Според Мерц и Мелони договорът е от ключово значение за европейската индустрия.

„Тя ме молеше да се снима с мен… стана ми жал за нея“, заяви президентът на САЩ, а италианският премиер отговори светкавично: „Италия и аз никога не молим“

Тръмп и Мелони влязоха в остър сблъсък заради снимка на срещата на Г-7

Днес ситуацията е коренно различна.

След американско-израелските удари срещу Иран Мелони започна да заема по-конфронтационна позиция спрямо Тръмп. Отношенията между двамата прераснаха в публичен и силно личен конфликт през последната седмица. В съзвучие с проевропейската визия на Макрон италианският премиер изглежда все по-склонен да постави известна дистанция между Рим и Вашингтон.

На дълго подготвяната среща в Антиб близо 20 министри от Франция и Италия, придружени от водещи бизнес лидери, ще отбележат френско-италианското помирение чрез около дузина двустранни споразумения.

„Що се отнася до Тръмп, смятам, че последните събития могат допълнително да помогнат за успешна среща между Франция и Италия в Антиб“, отбелязва Сандро Гоци, евродепутат от групата Renew Europe, подкрепяща Макрон. Той обвинява Мелони, че досега е била „васал“ на Тръмп и че е заемала „антифренски“ позиции.

Години на напрежение и завръщане към основите

В продължение на години отношенията между Макрон и Мелони бяха нестабилни. Двамата се сблъскваха по редица теми – от миграцията до правото на аборт и убийството на крайнодесен активист по-рано тази година.

„Малко след избирането на Мелони през 2022 г. Макрон се опита да изгради мостове към италианския лидер, но тя не прояви особен интерес“, разказва бивш високопоставен френски служител.

Според него последният конфликт между Мелони и Тръмп създава възможност за сближаване между Париж и Рим.

Срещата на Г-7 тази седмица беше в типичния стил на френския президент: цялата историческа тежест, блясъкът и помпозността на страната бяха мобилизирани, за да впечатлят един труден партньор

Успя ли „Версайската дипломация“ на Макрон да спечели доверието на Тръмп

Освен посещение на Музея Пикасо в Антиб и обиколка на френско-италиански производител на спътници, Макрон, Мелони, министрите и изпълнителните директори ще подпишат серия от договори.

Сред тях са споразумение за гражданска ядрена енергетика с акцент върху използването на малки френски реактори, както и договор за съвместно космическо предприятие между Airbus, Leonardo и Thales.

Един от основните приоритети на срещата е укрепването на сътрудничеството в отбраната. Това се случва само дни след сериозен удар по отношенията между Франция и Германия, след като Париж и Берлин прекратиха дългогодишните преговори за съвместно разработване на изтребител от следващо поколение.

Франция и Италия ще подпишат двустранна отбранителна пътна карта за периода 2025–2031 г. и обща стратегия за сигурността в Средиземноморието. Очакват се и съобщения за производството на ракети-прехващачи Aster и за създаването на френско-италианска система за противовъздушна отбрана.

Други споразумения ще бъдат насочени към защита на регионалните хранителни продукти, развитие на инфраструктурата, включително спорната железопътна линия между Лион и Торино, опазване на морската среда и културното наследство, както и засилване на връзките между модните федерации на двете страни.

Въпреки дългогодишното икономическо съперничество, икономическите връзки между Франция и Италия продължават да се разширяват. През 2025 г. двустранната търговия достига приблизително 112 млрд. евро, което е с 6% повече спрямо предходната година. Френските преки инвестиции в Италия през 2024 г. възлизат на 100 млрд. евро – повече отколкото във всяка друга държава.

Според представител на френското президентство целта на срещата е „завръщане към основите на френско-италианските отношения“.

Последен шанс

Срещата на върха между Франция и Италия е първата от 2020 г. насам и има за цел да поправи отношенията между Макрон и Мелони само няколко месеца преди френският президент да напусне поста си.

Личното напрежение между двамата обаче трудно може да бъде пренебрегнато.

Френският президент използва комбинация от лична дипломация, стратегически аргументи и общ фронт на съюзниците, за да промени нагласата на американския лидер

Как Макрон убеди Тръмп да застане по-твърдо зад Украйна?

Докато беше в опозиция, Мелони редовно атакуваше Макрон. Тя дори го обвиняваше, че е „отнел“ от Италия суверенитета над района на Монблан и че води неоколониална политика в Африка.

Партията на Мелони гласува и против Квириналския договор, подписан през 2021 г. от Макрон и тогавашния италиански премиер Марио Драги, който поставя основите на стратегическите отношения между Париж и Рим.

След идването на Мелони на власт през 2022 г. отношенията останаха хладни. Двамата лидери често влизаха в спорове и не успяха да изградят толкова тясно партньорство, каквото Франция традиционно има с Германия. Въпреки това на министерско равнище сътрудничеството между Париж и Рим се задълбочи, а Мелони и Макрон застанаха на една страна по ключови въпроси като подкрепата за Украйна и гарантирането на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Макар Квириналският договор да предвижда ежегодни междуправителствени срещи, на Франция и Италия им бяха необходими пет години, за да организират такава, и то след поредица от отлагания и промени в последния момент.

Напоследък двамата лидери имаха разногласия и по теми като миграционните центрове извън ЕС и ограниченията за достъпа на деца до социалните мрежи.

„Не е тайна, че през последните месеци между Рим и Париж имаше търкания по редица въпроси“, казва Джанджакомо Каловини, депутат от партията на Мелони и член на парламентарната група за приятелство между Франция и Италия. 

„Но съм убеден, че предвид особено сложната международна обстановка, пред която сме изправени днес, Италия и Франция имат задължение да търсят допирни точки“, добавя той.