Кой крие истината за смъртта на един от създателите на „сините каски“
Генералният секретар на ООН Даг Хамаршьолд загива при самолетна катастрофа в Африка през 1961 г. Шест десетилетия по-късно организацията подозира, че някои държави продължават да укриват информация за инцидента
,fit(1001:538)&format=webp)
В продължение на десетилетия тази трагедия е обвита в мистерия. Самолетната катастрофа се случва на 18 септември 1961 г. край град Ндола, в тогавашната Северна Родезия (днешна Замбия). Сред загиналите е Даг Хамаршьолд.
Той произхожда от известно шведско семейство. Баща му е бил министър-председател, а самият Даг е икономист, дипломат и по онова време – генерален секретар на ООН.
Смъртта му предизвиква скандал, най-вече защото няма убедително обяснение за катастрофата. А в годините на Студената война това означава много. Появяват се всякакви подозрения. И от двете страни на Желязната завеса се питат дали наистина става дума за случайност, или за атентат.
И досега никой не може да отговори категорично на този въпрос. През последните години разследващи от ООН методично събират информация за катастрофата в търсене на обяснение.
„Заслужаваме отговори. Ако е било нападение, имаме право да знаем“, заявява наскоро Каролин Хамаршьолд, внучка на брата на загиналия, пред The New York Times.
Разследващите от ООН обаче не са оптимисти. Според ръководителя на екипа категорични изводи все още няма, защото поне три държави – САЩ, Великобритания и Южна Африка – не са разкрили цялата информация, с която разполагат.
Американският Държавен департамент отрича това. В изявлението си ведомството твърди, че е оказало пълно съдействие и е предоставило няколко хиляди страници разсекретени документи.
От ООН обаче не са удовлетворени и настояват за разкриване на цялата истина. В предговора към последния доклад генералният секретар Антониу Гутериш пише:
„Дължим го на живота и делото на Даг Хамаршьолд, както и на хората, които са го придружавали.“
Какво се знае досега?
Късно вечерта на 17 септември 1961 г. Хамаршьолд пътува към Ндола, където трябва да преговаря за прекратяване на сраженията в съседната конгоанска провинция Катанга, богата на полезни изкопаеми.
Подобна мисия е типична за него. Хамаршьолд е изключително активен на поста си. Той посредничи в преговорите между арабските държави и Израел и съдейства за освобождаването на американски военнослужещи, задържани в Китай след войната в Корея.
Той е и един от създателите на мироопазващите сили на ООН, станали известни по цял свят като „сините каски“. Заедно с канадския дипломат Лестър Пиърсън разработва концепцията за международни сили, които се изпращат в конфликтни райони, за да следят за спазването на примирието и да предотвратяват нови сражения, без да вземат страна.
Моментът е преломен за целия континент. Конго е обявило независимостта си едва година по-рано. Африканските държави една по една излизат от колониалното управление, но бъдещето им остава несигурно. Не е ясно дали ще успеят да изградят стабилни държавни институции.
56-годишният Хамаршьолд е убеден привърженик на самостоятелното управление и развитие на африканските държави. Той упорито работи за преодоляване на наследството от колониалното управление, а след смъртта си ще остане в историята и като единствения човек, получил Нобелова награда за мир посмъртно.
Той знае, че мисията в Конго е опасна. По онова време САЩ тайно подкрепят различни местни групировки. През същата година е убит и Патрис Лумумба, първият министър-председател на независимото Конго. Убийството е извършено от конгоански сили, свързани с Белгия и САЩ.
Конфликтът около Лумумба е типичен за годините на Студената война. Вашингтон се опасява, че той ще се сближи със СССР, и подкрепя неговия съперник за властта Жозеф Мобуту, който впоследствие установява диктатура.
Въпреки опасностите изглежда, че пътуването на Хамаршьолд протича гладко. Докато самолетът лети край територията на Конго, почти не се поддържа радиовръзка. Малко преди планираното кацане в Ндола обаче нещо се случва. Машината пада и се разбива.
Първата реакция на колониалните власти е да заявят, че става дума за пилотска грешка. Но бързо става ясно, че това обяснение няма да е достатъчно.
Следват десетилетия разследвания. От повече от десет години работата на ООН по случая се ръководи от Мохамед Чанде Отман, бивш председател на Върховния съд на Танзания.
Той не е коментирал публично последния доклад, но в него посочва, че САЩ и Великобритания са знаели маршрута на катастрофиралия самолет. Това поражда съмнения, че е било възможно да се подготви нападение.
Още при първоначалното разследване са разпитани свидетели, които заявяват, че са видели два самолета в небето и предполагаемо нападение на единия срещу другия. Те описват светкавица или огън преди катастрофата.
На борда на падналата машина пътуват 16 души. Петнадесет загиват непосредствено при катастрофата, а един оцелява още няколко дни. Преди смъртта си той разказва, че е имало голяма експлозия, последвана от няколко по-малки, след които самолетът е започнал да се снижава.
Разпитан е и Чарлз Саутхол, бивш офицер от американските военноморски сили, който по това време е следил радиообмена в Африка. Той твърди, че е чул радиосъобщение от белгийски пилот наемник в нощта, когато самолетът на Хамаршьолд катастрофира.
„Чуваше се как оръдието стреля – „тра-та-та“, а пилотът каза: „Уцелих го. От него излизат пламъци“, разказва Саутхол в документален филм.
Всички тези свидетелства пораждат сериозни съмнения във версията за пилотска грешка. Десетилетия по-късно ООН продължава да разглежда възможността за външна намеса и настоява, че САЩ, Великобритания и Южна Африка не са разкрили цялата налична информация.
В първите дни след катастрофата разследването се води от служители на тогавашната колониална администрация. Те отхвърлят версията за външна намеса, а свидетелските показания, които сочат друго, до голяма степен са пренебрегнати.
През 2011 г. британската историчка Сюзън Уилямс публикува книгата „Who Killed Hammarskjöld?“, която възражда интереса към случая и допринася за възобновяването на разследването на ООН през 2014 г.
Последният доклад, представен миналата седмица, е шестият подред. Ръководителят на разследването Отман твърди, че многократните му искания за допълнителна информация от САЩ и Великобритания са били отхвърлени, а проверката в Южна Африка е прекъснала без резултат.
„Основната пречка пред разследването остава непълното разкриване на информацията“, заявява той.
Темата е деликатна и защото САЩ и Великобритания са сред близките съюзници на Швеция. Но дори и в тази ситуация разследването трябва да продължи, убеден е бившият заместник генерален секретар на ООН Ян Елиасон.
Според него посланието трябва да е ясно: „Истината трябва да има предимство“.
Шведското правителство трябва да създаде специална комисия за установяване на фактите, смята Ханс Кристиан Сименсен, независим изследовател на случая. Той подозира, че е извършено престъпление.
„Възможно е да става дума и за пилотска грешка. Но нека тогава се запитаме защо информацията все още се държи в засекретени документи, ако това е една обикновена самолетна катастрофа“, казва той.
Сред загиналите е и 21-годишният шведски военнослужещ Стиг Улоф Йелте.
Неговият брат Ингемар Йелте се опитва да разкрие истината от десетилетия. Днес е на 81 години и за него няма никакво съмнение, че става дума за престъпление. Той иска „да разбере кой е издал заповедите“.
„Все още не сме открили последното парче от пъзела, а именно – истината“, казва той.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)