Пот, сълзи и дъмбели: Когато фитнесът се превърне в отдушник

Преди началото на тренировката почти всички плачат. Може да се каже, че това е част от загрявката.

Треньорката Силвия Боровска се обръща към групата:

„Вземете най-голямата тежест, която можете да вдигнете. Представете си, че тя е на гърдите или на гърба ви. А сега направете толкова повторения, колкото време е минало от загубата на човека, за когото скърбите“.

Всъщност става дума повече за лечебен процес, отколкото за посещение във фитнеса.

Всички знаят, че тренировките влияят положително на емоционалното състояние. Физическата активност, независимо от спорта, помага за преодоляване на състояния като тревожност и депресия. Най-просто казано – кара хората да забравят ежедневните си проблеми поне за малко.

Боровска обаче отива една крачка по-напред. Нейните занимания са фокусирани директно върху емоционалното състояние на трениращия. В тези групи не е забранено да покажеш как се чувстваш. Изгубил си близък? Плаче ти се от мъка? Направи го, но с щанга или дъмбели в ръце.

Боровска води тренировки в Ню Йорк в сътрудничество с организацията Grief, Sweat & Tears, разказва CNN. Всеки месец се организират тренировъчни сесии на различни места в града, които се рекламират в социалните мрежи със слогана: 

„Мястото, на което скръбта среща фитнеса“. Цената на една тренировка е 30 долара.

Престиж, контакти, дълголетие: Защо Уолстрийт обича луксозния фитнес

Треньорката знае какво е скръб. Самата тя е загубила майка си вследствие на белодробна болест. Боровска води групови занимания с тежести от пет години, но едва наскоро се заема с тези, „посветени“ на скръбта.

Този тип занимания, в които се смесват пот и сълзи, не са рядкост. Хората все по-често избират спорта според емоционалното си състояние. Затова може да срещнете изрази като „йога за тревожност“ (anxiety yoga) или „колоездене срещу гняв“ (rage cycling).

Имат ли ефект и помагат ли наистина? Рано е да се каже, защото няма достатъчно проучвания, казва психологът и писател д-р Райън Мартин.

„Но не е необичайно поп културата да изпреварва психологията, когато става дума за такива неща“, добавя той.

Освен за тренировка, груповите занимания са и възможност за запознанства и нови приятелства. А когато са конкретно насочени, като тези на Боровска, са направо срещи на сродни души, защото на такива места попадат хора с еднакви проблеми. 

Ето защо често връзките между членовете на една група са доста силни. Такива общности са много важни за хората в тях, казва Мартин.

Причината е проста. Когато човек е в емоционална дупка, той по-трудно се съгласява да търси терапия или помощ. Ако обаче срещите с хора са с друга цел, в случая тренировка, нещата се променят.

„Това създава общност от хора, преминали през сходни проблеми. Но те не се фокусират само върху преживяното, а правят и нещо друго“, казва психологът.

„Излизайте на слънце. Не прекалено много“: Нова книга връща стария спор за UV лъчите

Именно такава общност търси и създателката на Grief, Sweat & Tears Бетси Каплан, чийто баща се самоубива преди осем години. Тя казва, че не можела да скърби у дома, а и не е искала да търси терапия, по време на която ще има натиск да споделя и разказва за себе си.

„Идваме основно за тренировката. А покрай това се запознаваме с хора, които са преживели нещо подобно“, казва тя.

По традиция трениращите всеки път казват името на човека, когото са загубили. При едно от първите събития Каплан се запознава с Джейк Монтиел, който пък е загубил майка си. Той споделя, че е бил ужасен от произнасянето на името, но е получил подкрепа от останалите в групата. Днес казва, че за него това е „безопасно място, на което човек може да се отърве от бремето си, като просто говори за онзи, когото е загубил“.

Почти на другия край на САЩ, в Колорадо, Елизабет Търстън организира парти по случай годежа си в E-motion Fitness – място за събития, което разполага с фитнес и зала за „изпускане на напрежението“ (rage room). 

„Български клекове“ и „Румънска тяга“ за дълголетие. Тренировките за седалищни мускули са новата мания на мъжете в САЩ

Гостите разбиват стъклени бутилки в стената, върху които предварително са изписали емоциите си – например гняв или страх. След това тренират 45 минути, а после се местят в друго помещение, наречено „зона за възстановяване“, с тиха музика.

Търстън казва, че целта на партито била семейството ѝ да се отърси от напрежението покрай сватбата. Много от участниците в такива събития описват именно това – облекчение от стреса след тренировката. Но психологът Мартин е предпазлив в оценката си, защото малко спорт не може да „изключи“ човешките емоции.

„Пулсът остава висок, а спокойствието настъпва, когато е нисък. Мускулите са напрегнати, което също не означава спокойствие“, казва той.

Все пак идеята да отидеш на бокс или тичане, когато си се сринал емоционално, се харесва на мнозина. Мартин обаче подчертава, че това не е за всеки.

„Бъдете внимателни, защото често кардиотренировките водят организма до състояние като това при паник атаки. За хора, предразположени към паник атаки, това може да е опасно“, казва той.

Той посочва, че учените все още нямат достатъчно данни за положителното въздействие на тренировките върху емоционалното състояние, макар че има някои проучвания, които сочат точно това.

„Хората, които искат да се включат в такива тренировки, трябва да са сигурни, че могат да спрат във всеки един момент“, съветва пък д-р Итън Крос, преподавател по психология в Мичиганския университет в Ан Арбър.

Мартин пък препоръчва да не се разчита само на тренировките. Ако човек смята, че има сериозен проблем, е добре да потърси помощ от специалист.