„Излизайте на слънце. Не прекалено много“: Нова книга връща стария спор за UV лъчите

Докато живее във Върмонт, писателят Роуън Джейкъбсън, който пише за наука и природа, започва да забелязва колко силно сезоните му влияят.

Летата са прекрасни, но сивите зими са безмилостни и го оставят без енергия.

„Имах чувството, че клетките ми не работят“, пише той в новата си книга In Defense of Sunlight, The Surprising Science of Sun Exposure („В защита на слънчевата светлина: изненадващата наука за излагането на слънце“), издадена от Scribner.

В по-слънчевите периоди обаче, когато успява да получи малко ранна утринна светлина, усещането е друго.

„Сякаш някакво хранително вещество се изливаше от небето“, пише Джейкъбсън.

В книгата си той предлага различен прочит на дебата за слънцето - срещу културата на пълно избягване на UV лъчите и безусловната вяра в слънцезащитните продукти с много висок SPF.

През последните десетилетия слънцето и ултравиолетовите лъчи бяха представяни основно като риск. Джейкъбсън обаче защитава друга теза.

„Науката последователно показва, че хората, които получават достатъчно слънчева светлина, живеят по-дълго и по-здравословно от онези, които не получават“, пише той.

По думите му неговото „събуждане“ идва след прочитането на доклад от 2018 г. в The Journal of Cell Science, който според него променя рамката на дебата.

Китайски изследователи в областта на неврологията установяват, че хората, които се излагат на слънце, са по-здрави и живеят по-дълго, дори когато страдат от диабет или са преживели инфаркт.

„Както повечето хора, и на мен ми беше набито в главата, че слънцето е основната причина за рак на кожата“, пише Джейкъбсън. Според тази логика единственото приемливо количество слънчева светлина върху незащитена кожа е „нула“.

Сърф в ледени води: Как изглежда границата между адреналин и измръзване

Той отбелязва, че бизнесът със слънцезащитни продукти процъфтява и се оценява на около 15 млрд. долара, до голяма степен благодарение на агресивното насърчаване на защитата срещу слънчево изгаряне и евентуален рак на кожата.

През 1979 г. силно лобиране от страна на индустрията убеждава Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) да позволи на козметичните компании да твърдят, че употребата на слънцезащитен крем може да помогне за намаляване на риска от рак на кожата. Продажбите се изстрелват нагоре, но същото се случва и с случаите на рак на кожата.

Важно е да се отбележи, че това не означава пряка причинно-следствена връзка. Други фактори също са допринесли за увеличението на диагнозите. Методите за откриване например са станали по-добри, което означава повече установени случаи. Освен това ракът на кожата се развива с години, така че диагноза днес може да е резултат от навици от преди десетилетия.

„European Journal of Dermatology публикува метаанализ на 29 проучвания за употребата на слънцезащитни продукти и рака на кожата, проведени от 70-те години насам“, пише Джейкъбсън. „Всички те показват по-висок риск от рак на кожата сред хората, които използват слънцезащитен крем.“

Това обаче не е съвсем вярно, отбелязва New York Post. Проучването, публикувано през 2018 г., всъщност показва, че няма статистически значима връзка между употребата на слънцезащитен крем и риска от рак на кожата. С други думи, на базата на анализираните данни хората, които използват слънцезащитен крем, и тези, които не използват, са изправени пред сходен риск да развият рак на кожата.

Джейкъбсън смята, че безопасното излагане на слънчеви лъчи може да понижи кръвното налягане и да подпомогне имунната система. Това обаче не означава отказ от защита. Самият автор не съветва хората да спрат да използват слънцезащитни продукти, а настоява за по-умерена и разумна употреба.

В същото време той пише, че някои слънцезащитни продукти съдържат високи концентрации на потенциално вредни химикали.

„През 2008 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) публикуваха изследване, според което 97% от американците са замърсени с оксибензон - най-разпространения и най-притеснителен сред химикалите в слънцезащитните продукти. Оказва се, че оксибензонът и други сродни химически филтри проникват през кожата“, пише Джейкъбсън.

Защо всички в кабинета на Тръмп ядат кисело зеле

Според FDA обаче не е доказано, че оксибензонът е вреден.

Авторът твърди още, че много слънцезащитни продукти съдържат фталати и PFAS - „две изключително тревожни групи химикали, които лесно преминават в тялото“. Фталатите са свързвани с неврологични нарушения, репродуктивни аномалии и метаболитна дисфункция.

Преди около четири десетилетия FDA въвежда системата SPF - слънцезащитен фактор, която измерва доколко даден продукт може да защити кожата от ултравиолетовите лъчи, причиняващи изгаряне. Продажбите на продукти за грижа за кожата, използващи тази система, рязко нарастват.

Според Джейкъбсън SPF е превърнал някои слънцезащитни продукти, които преди са имали „тежестта на вакса за сърф“, в опора на уелнес индустрията с безкрайни варианти на сила, формула и цена.

Той цитира проучване от 2014 г. на екип дерматолози от Harvard Medical School, според което слънцето има силно въздействие върху настроението при мишки.

Изследването установява, че при излагане на слънце кожните клетки произвеждат голяма молекула, наречена проопиомеланокортин (POMC), която се разделя на три съединения.

Едното задейства производството на меланин - пигментът, който предпазва кожата от изгаряне и я кара да потъмнява. Второто води до производство на кортизол, който кара клетките да работят по-бързо, създавайки усещане за повече бодрост, по-добра концентрация и способност за изразходване на повече енергия.

Третото изпълва мозъка с естествени опиоиди и създава „състояние на блаженство, подобно на ефекта от опиум или морфин“, пише Джейкъбсън.

Друг спорен елемент в процъфтяващия бизнес с грижа за кожата, отбелязва авторът, е агресивният маркетинг на добавките с витамин D.

Краят на митовете за „добрия“ и „лошия“ холестерол: Какво показват последните начуни изследвания

Те са представяни като ново „чудодейно лекарство“, което обещава да повиши нивата на витамин D при хора, за които се твърди, че не го получават достатъчно от слънцето.

Индустрията на хранителните добавки „бързо започна да произвежда хапчета с витамин D в милиарди бройки“, пише авторът. Дори онкологични фондации се включват в популяризирането им.

Продажбите скачат, но Джейкъбсън посочва публикация в New England Journal of Medicine от 2022 г., според която рутинният прием на витамин D при здрави възрастни хора не носи съществени здравни ползи.

Въпреки това, казва той пред NY Post, „витамин D остава една от най-често предписваните добавки в света, макар да е показано, че не подобрява нито едно здравословно състояние при хора, които вече имат адекватни нива на витамин D. Той не е функционален заместител на излагането на слънце.“

Публикацията в списанието обаче е редакционен материал и не изчерпва целия медицински дебат за добавките. Изводът ѝ е, че рутинният прием при здрави възрастни хора няма „важни здравни ползи“. Други изследвания разглеждат потенциалната роля на витамин D при състояния като болестта на Алцхаймер, автоимунни заболявания и процесите на стареене, както и при хора с установен дефицит.

Джейкъбсън обаче смята, че най-доброто лекарство е „точно отвън“ - самото слънце.

„Трябва да се уверите, че получавате поне няколко минути слънчева светлина на ден“, казва той. „Хората с по-тъмна кожа трябва да получават малко повече, както и онези, които живеят на по-мрачни места или в по-мрачни периоди от годината.“

Джейкъбсън не съветва хората напълно да се откажат от слънцезащитния крем, но препоръчва да го използват само когато е необходимо и да избягват продукти с фактор над SPF 30.

Не допускайте изгаряне и използвайте здрав разум, но също така не стойте постоянно на закрито и не се покривайте непрекъснато, съветва той.

„Излизайте на слънце. Не прекалено много. Излизайте навън“, казва Джейкъбсън.