Първият сблъсък със смалена човешка глава се помни завинаги. Това разказва веднъж Били Джеймисън, световноизвестен търговец на антики и риалити звезда от Канада.

Той си спомня, че за първи път попада на подобна находка в тропическите гори на Перу или Еквадор. При едно от пътуванията си се запознава с местния шаман Такупи от племето шуар. Този народ е известен с практиката да смалява човешки глави. Такупи, който е и воин, разказва как убивал врагове, а после ги превръщал в „цанца“ (tsantsa), за да не могат душите им да избягат и да отмъстят на убиеца.

Този ритуал е дълбоко вкоренен в културата на шуар и се практикува векове наред, въпреки че извън общността изглежда варварски. Чрез различни техники и отвари черепът се отстранява, а на мястото му се поставя малка топка, за да се запази формата.

В крайна сметка се запазват чертите на лицето, но в много по-малък размер. Това е вид мумифициране, въпреки че се различава от египетската традиция.

„Прекарах известно време с Такупи, а след като се прибрах у дома, помислих, че би било страхотно да имам такъв предмет в колекцията си. Купих си една смалена глава и се запалих по събирането им“, разказва Джеймисън в един от епизодите на поредицата Treasure Trader.

Той умира през 2011 г. и по онова време колекционирането на такива предмети е рядкост. В наши дни търговията с мумифицирани човешки останки е много по-голяма, пише PopularScience. В социалните мрежи има групи с такива интереси, където се продават части или цели мумии. Над всичко това продължава да виси заплахата от „Проклятието на мумията“ или убеждението, че всеки, който наруши покоя им, е обречен на смърт. Има ли наистина такова проклятие?

Съвременен ДНК анализ на останки в Чили отхвърля хипотезата, че вирусът е съществувал в Америка преди колонизацията. Проучването разкрива генетичните мутации, превърнали патогена в убиец на 90% от местното население

500-годишни мумии доказват европейския произход на едрата шарка

Тази легенда става популярна преди повече от 100 години. През 1922 г. любителят археолог Хауърд Картър открива гробницата на египетския фараон Тутанкамон. В следващите години той и хората от екипа му умират, включително и британският благородник лорд Джордж Карнървън, който финансира експедицията и помага на Картър.

Веднага тръгват слухове за древно проклятие. Десетилетия се дебатира дали лордът е починал заради вдишване на плесенната гъба аспергилус (Aspergillus), която е установена в гробницата. По-късно се установява, че Карнървън най-вероятно е починал от инфекция, причинена от ухапване от комар, довело до тежка пневмония.

Версията с гъбата обаче не е лишена от логика. През 1973 г. в полския град Краков е отворена гробницата на крал Кажимеж IV Ягело, за да бъде реставрирана. Десет от дванадесетте специалисти от екипа умират в рамките на няколко години след това. В гробницата е открита разновидност на същата гъба – Aspergillus flavus.

Тази гъба се храни с разлагаща се плът и може да е много опасна за хората, особено за хронично болни и такива с намален имунитет. Четири нейни разновидности причиняват тежки инфекции и при хора, и при животни.

Секвенирането на цели геноми от човешки останки в такава гореща и суха среда може да разкрие много неизвестни тайни от историята на човечеството

За първи път учени разкодираха ДНК на 7000-годишна мумия от Сахара

Именно тук се появява големият проблем при търговията с мумии и мумифицирани човешки останки. Това е черен пазар, който не се подчинява на правила. Често при размяната на артефактите се неглижират елементарни мерки за безопасност, което води до излагане на токсични вещества, използвани при мумифициране.

Ако живеехме в идеален свят, търговия с мумии вероятно нямаше да има. Те биха се съхранявали в безопасни условия в музеи и биха били с ограничен достъп.

Реалността обаче не е такава. Преди няколко месеца екип от учени от университета „Стафордшир“ публикува изследване върху онлайн групите за търговия с такива останки. Екипът установява, че в огромния процент от случаите тези останки се държат от частни колекционери. Дали знаят на какви опасности се излагат при неправилно съхранение, е загадка, както и дали имат възможност да ги съхраняват правилно.

През аукционни къщи, социални мрежи и други платформи се търгува с мумии от различни епохи. За науката е ясно, че в древността за мумифициране са използвани масла и смоли, но по-късно в арсенала на балсаматорите влизат материали като арсен, олово и живак. Комбинацията между тях и описаната гъба може да е смъртоносна.

„Популярността на мумифицираните човешки и животински останки създава сериозни предизвикателства пред тяхното съхранение. Тяхната изключителност подтиква някои хора да колекционират тези тела и части от тях“, посочва се в изводите от проучването.

Троя е разкрита при разкопките на авантюриста Хайнрих Шлиман. Век и половина по-късно Турция, Германия и Русия спорят на кого принадлежат ценностите

150-годишна одисея: Съкровището на цар Приам от Троя до Москва

Интересът към мумиите е голям. Цената на цяла може да стигне стотици хиляди долари и затова не е необичайно колекционерите да купуват части. По-важен е въпросът със съхранението. Музейните работници използват предпазни облекла, маски и ръкавици, когато работят с такива обекти. Търговците обаче често пренебрегват рисковете – дали заради незнание, или самонадеяност. Авторите на проучването призовават за по-строги правила, които да регулират търговията, така че да се въведат елементарни предпазни мерки.

„По-строгото законодателство несъмнено би затруднило участието на отделни лица в този черен пазар“, отбелязват изследователите и допълват, че трябва да се осигури запазването и на търгуваните артефакти.