Ако преди нас на Земята е имало друга развита цивилизация, бихме ли открили следите ѝ?

Когато астробиологът Адам Франк влиза в кабинета на учения от НАСА Гавин Шмит, той смята, че се кани да зададе най-необичайния въпрос: преживяват ли извънземните цивилизации климатични промени? На Шмит обаче са му нужни само няколко секунди, за да го надмине.

Франк, професор в Университета на Рочестър, който изследва признаците за живот във Вселената, се интересува дали развити цивилизации неизбежно предизвикват промени в климата, подобно на човечеството днес. Той разглежда други планети, защото, както казва на Шмит по време на срещата им през 2017 г., „знаем, че на Земята никога не е имало друга цивилизация“.

Шмит веднага го прекъсва.

„Откъде знаеш?“, пита той.

Според Франк това е момент, който напълно променя разговора и поставя началото на необичайно научно разследване. Ако преди милиони години на Земята е съществувала развита цивилизация, използвала енергия и впоследствие е изчезнала, бихме ли могли да разберем? Щеше ли да е оставила следи в геоложката история на планетата?

Двамата наричат тази идея „хипотезата на силурите“, по името на измислена раса от развити влечуги в британския сериал Doctor Who, и публикуват научна статия по темата през 2018 г.

Това е хипотеза, която едновременно поглежда към далечното минало на Земята и към нейното бъдеще, докато хората променят климата бързо и драматично чрез изгарянето на изкопаеми горива.

„Това е мисловен експеримент, но такъв, който разкрива потенциалната ни уязвимост в глобален мащаб“, посочва пред CNN атмосферният учен Катрин Хейхо от Тексаския технологичен университет, която не участва в изследването.

Хипотезата поставя фундаментални въпроси за съдбата на технологично развитите цивилизации. Всички общества, които започват да използват огромни количества енергия, обречени ли са в крайна сметка да се самоунищожат? Или съществува възможност да живеят устойчиво и да оцелеят милиони години?

„Тези въпроси са изключително актуални точно в момента, в който се намираме“, отбелязва Франк. „Тласкаме планетата към нов климатичен режим – знаем, че това се случва. И въпреки това не предприемаме достатъчно действия.“

Хиляди бягат от горските пожари във Франция и Испания, докато температурите в Южна Европа достигат екстремни стойности

Загадка отпреди 55 милиона години

Причината Шмит изобщо да размишлява върху възможността за древна цивилизация е свързана със събитие отпреди около 55 милиона години.

Тогава климатът на Земята рязко се променя. Средните глобални температури се повишават с около 8 градуса по Целзий, екосистемите се сриват, а в атмосферата попадат огромни количества въглерод.

Този период, известен като Палеоцен-еоценски термален максимум (PETM), е идентифициран през 90-те години на XX век. Възможно е да е причинен от гигантски вулканични изригвания или внезапно освобождаване на метан, но точната причина остава неизвестна.

Именно приликите между това древно събитие и днешните климатични промени привличат вниманието на Шмит.

Освен това PETM не е единственият подобен епизод. В геоложката история има и други периоди с рязко затопляне и океани, останали почти без кислород.

Най-вероятно всички те са резултат от естествени процеси. Но как бихме разбрали, ако не са?

Какви следи би оставила една древна цивилизация?

В научната си статия Франк и Шмит разглеждат какви доказателства би могла да остави една изчезнала технологична цивилизация. Днес едва около 1% от земната повърхност е урбанизирана, а човешките постройки сравнително бързо биха изчезнали под въздействието на природните процеси.

За милиони години тектоничните плочи се разместват, вулканите изригват, а ерозията непрекъснато променя повърхността на Земята. Затова колкото по-стара е една хипотетична цивилизация, толкова по-малък е шансът да бъдат открити нейни преки останки.

Дори вкаменелостите не дават особено добра надежда. Само незначителна част от всички живели организми се фосилизират, а още по-малка част от тези фосили някога биват открити.

Климатичната криза прави екстремните суши все по-вероятни в Европа

Динозаврите са господствали на Земята приблизително 180 милиона години, но учените разполагат само с няколко хиляди сравнително добре запазени скелета.

Затова цивилизация, съществувала едва около 100 000 години – миг в сравнение с над 400-милионната история на сложния живот – би могла лесно да остане незабелязана.

Химическият подпис на цивилизацията

Изследователите обръщат внимание и на химическите следи. Според Франк геоложките пластове могат да се разглеждат като архив на химическия състав на Земята през различните епохи.

„Всеки един пласт представлява смляна скала, която съхранява спомен за химията на планетата по онова време“, обяснява той пред CNN.

Ако древна цивилизация е променила химическия състав на атмосферата или океаните по начин, подобен на човечеството днес чрез отделянето на огромни количества въглероден диоксид, това би могло да остави откриваем отпечатък.

Авторите разглеждат и какви следи ще остави собствената ни цивилизация след милиони години – пластмаси, синтетични химикали, устойчиви замърсители, изкуствени хормони, използвани в земеделието, както и тежките метали от електрониката. Всички те биха могли да се превърнат в своеобразни „технофосили“.

Франк подчертава, че целта на публикацията никога не е била да докаже съществуването на древна цивилизация.

„Искахме да покажем какви точно следи трябва да се търсят с много по-висока точност, ако искаме да проверим дали някога преди нас е съществувала цивилизация“, отбелязва той.

Любопитното е, че и двамата автори не вярват, че такава цивилизация действително е съществувала. Според тях обаче науката все още не може категорично да изключи подобна възможност.

Над 10 000 извънредни смъртни случая след рекордната гореща вълна в Европа, сочат данни

Скептицизъм сред учените

През следващите години хипотезата не поражда голяма изследователска вълна, но привлича вниманието на отделни учени.

Геологът и палеонтолог Ян Заласевич от Университета в Лестър определя идеята като „прекрасна и провокираща дълбок размисъл“. Според него обаче Франк и Шмит подценяват колко силно съвременните хора са променили планетата, както и колко добре процесът на фосилизация съхранява историята на Земята.

Теоретично не можем напълно да изключим съществуването на интелигентни общества преди хората – „например динозаври, способни да пеят сложни арии, или амонити, които пишат поезия“, коментира Заласевич с известна доза хумор.

Но ако една цивилизация е строяла градове, добивала и обработвала метали, произвеждала пластмаси и е оставяла огромни количества отпадъци, тя неизбежно би оставила ясно разпознаваем геоложки отпечатък. Затова той смята, че можем уверено да изключим съществуването на цивилизация, подобна на съвременната човешка – „енергоемка, строителна, технологична и произвеждаща колосални количества отпадъци“.

Истинският въпрос

За Франк именно това е красотата на науката.

„Публикуваш статия и си казваш: „Страхотно!“, а след това някой идва и ти казва, че грешиш. Но с течение на времето новите данни или ще подкрепят дадена идея, или ще я опровергаят, докато постепенно се оформи научен консенсус.“

Европа се поти, но не пуска климатика (и това побърква американците)

Дотогава най-ценната страна на хипотезата не е дали древни цивилизации действително са съществували, а въпросът, който поставя за нашето собствено бъдеще.

Според Франк човечеството може да е достатъчно интелигентно, за да създаде технологии, но недостатъчно мъдро, за да се справи с климатичните последици от тях.

„Дали сме просто поредният експеримент на планетата, който е обречен да се провали?“ пита той.