Екстремните горещини, засилени от климатичната криза, изсушават Европа това лято и задълбочават сушата на континента, показва нов научен анализ.

Според изследването рекордните горещи вълни са довели до силно изпарение на водата от реките, езерата, почвите и растителността. В Западна Европа подобни условия са станали 80 пъти по-вероятни заради глобалното затопляне, а в Източна Европа – 40 пъти. Екстремното изсушаване на почвите е станало пет пъти по-вероятно в западната част на континента и 11 пъти в източната вследствие на замърсяването от изкопаеми горива.

Обикновено сушите се свързват с липсата на валежи, но последната зима в Западна Европа беше влажна. Според учените климатичната криза променя самото разбиране за суша в Европа, като тази година именно високите температури са основният фактор. Днешната суша в Западна Европа е определена като „екстремна“, докато в свят без климатични промени би била класифицирана като „умерена“.

От „супер Ел Ниньо“ до горещините в Европа – инвеститорите подценяват ефекта върху храните, металите и енергията

Климатичният риск вече се търгува на пазарите на суровини

Анализът обхваща периода до края на юни, но последиците вече са сериозни. Много държави въведоха извънредни ограничения върху потреблението на вода, а в по-голямата част от Южна Англия вече е забранено използването на градински маркучи, пише The Guardian. 

Смъртоносни горски пожари опустошиха Испания и Франция, а земеделските производители са изправени пред едни от най-сухите почви, измервани някога. Очаква се Европа да загуби около 9 млн. тона зърно. Франция е на път да отчете най-слабата реколта от царевица за последните 50 години, а румънските фермери вече са загубили над един милион хектара посеви.

Реките в цяла Европа също достигат критично ниски нива, което ограничава производството на водноелектрическа енергия и затруднява товарния транспорт. Нивото на река Рейн при Лобит в Нидерландия вече е по-ниско от минималното, регистрирано през горещото лято на 1976 г. Учените предупреждават, че това може да повиши цените на храните и енергията, като най-силно ще засегне домакинствата с ниски доходи.

Изследователите подчертават, че връзката между причинената от човека климатична криза и изсушаването на европейските лета е категорична.

„Вече наблюдаваме засилена тенденция към необичайно изсушаване на почвите още през пролетта, преди лятото дори да е започнало“, казва д-р Доминик Шумахер от Швейцарския федерален технологичен институт (ETH Zurich).

Все по-екстремните огнени стихии принуждават пожарните служби да променят начина, по който реагират на бедствията

Европа не успява да се справи с новата реалност на горските пожари

„Това е резултат от собствените ни действия. С покачването на температурите атмосферата става все по-„жадна“ и изтегля влагата от реките, езерата, язовирите и почвите. Колкото по-горещ е въздухът, толкова по-бързо изсушава земята.“

По думите му сушата през 2026 г. е настъпила два месеца по-рано от тази през 2022 г. Освен това тази година условията за възникване на големи горски пожари в Западна Европа са били особено опасни.

„Когато сезонът започне сравнително влажен, а след това премине към изключително сухи условия, това създава идеалните предпоставки за тежък сезон на горски пожари, защото растителността първо избуява, а след това изсъхва и се превръща в гориво“, обяснява той.

Д-р Мариам Захария от Imperial College London, също участвала в изследването, предупреждава, че най-тревожното е, че всичко това се случва при 1,4°C глобално затопляне.

„Ако глобалните емисии доведат до повишаване на температурите с 2,8°C, както сочат прогнозите, вероятността за подобни екстремни условия на изпарение може да се удвои. Без бързо и решително намаляване на емисиите Европа се насочва към бъдеще, в което подобни горещи и сухи лета ще се повтарят отново и отново.“

Изпълнителният секретар на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл заяви, че задълбочаващите се суши са „ясен предупредителен сигнал, че планетата прегрява“.

„Докато човечеството продължава да изгаря огромни количества въглища, нефт и природен газ, тези разрушителни суши, причинени от климатичните промени, ще стават все по-тежки и все по-скъпи както за домакинствата, така и за икономиките. Решението също е ясно – много по-бърз преход към възобновяеми енергийни източници.“

Анализът е изготвен от консорциума World Weather Attribution (WWA), който използва утвърдени научни методи за оценка на ролята на климатичните промени при екстремните метеорологични явления. За Западна Европа – включително Англия, Франция, Испания, Португалия и Италия – са анализирани данни за периода април–юни, докато за Източна Европа, където валежите са под нормата вече година, изследването обхваща последните 12 месеца в 15 държави – от Белгия до Естония.

Предложените промени в схемата за търговия с емисии ще определят баланса между декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската индустрия

ЕС се готви за най-големия спор около климатичната си политика от години

Учените сравняват реалните метеорологични условия с модели на свят без 1,4°C глобално затопляне и заключават, че човешката дейност е направила сушата през 2026 г. значително по-тежка и в двата региона.

Предишно изследване на WWA показа, че горещата вълна в края на юни – най-силната, регистрирана някога в Европа – би била практически невъзможна без климатичните промени. Смята се, че високите температури са причинили смъртта на около 20 000 души на континента.

Том Ланкастър от британския Energy and Climate Intelligence Unit отбелязва, че горещите вълни това лято са показали ясно, че климатичните промени са проблем на настоящето, а не на бъдещето.

„Те засягат самите основи на начина ни на живот, а едно от най-важните неща е достъпът до сигурни и безопасни водни ресурси – както за пиене, така и за производството на храни.“