Пентагонът е придобил значителен дял в малко известна частна петролна компания, която ще контролира запаси от суров нефт, по-големи от глобалния портфейл на ExxonMobil, ако сделката на Доналд Тръмп във Венецуела се увенчае с успех, съобщава CNBC.

Новината за нея дойде осем месеца след като Вашингтон свали бившия президент Николас Мадуро чрез военен удар и превзе останалата част от режима, водена от сегашния временен президент Делси Родригес.

Нейното правителство е предоставило на North American Blue Energy Partners (NABEP) със седалище в Барбадос концесии за 17 нефтени находища във Венецуела за срок от един век. Изпълнителният директор на NABEP, Алехандро Бетанкур, е противоречива фигура, срещу когото са водени разследвания.

От своя страна NABEP е предоставила на „Офиса за стратегически капитал“ на Пентагона 35% дялово участие, без никакви разходи за американските данъкоплатци, става ясно в подробности по сделката, оповестени от Белия дом.

Администрацията на Тръмп придобива дялови участия с безпрецедентно темпо, особено за републиканци, извън големи кризи като световните войни, Голямата депресия и рецесията. Тя твърди, че такива сделки са необходими за осигуряване на ресурси, които са от критично значение за националната сигурност.

Но е трудно да се намери исторически прецедент, при който правителството на САЩ да придобие пряко участие в нефтена компания, да не говорим за такава, която ще експлоатира находища в чужда държава, заявява Тайлър Прайст, историк на нефтената индустрия в Университета на Айова.

Сделката дава на САЩ мажоритарен контрол над 65 милиарда барела доказани запаси от суров нефт във Венецуела, съобщи Белият дом. Това е около 20% от 303-милиарда барела, които се смята, че страната притежава.

Ако данните на Белия дом са точни, NABEP ще бъде втората по големина петролна компания в света по доказани запаси, след Saudi Aramco, според Патрик Рути, директор по глобална информация в Enverus. Тя ще бъде около четири пъти по-голяма от запасите на ExxonMobil.

Сделката с Венецуела изглежда безпрецедентна, допълва Прайст. САЩ са обмисляли да поемат пряк контрол над нефтена концесия в Саудитска Арабия по време на Втората световна война, но са се отказали поради съпротивата на индустрията. Конгресът почти е близо до създаване на федерална нефтена компания през 1976 г., но предложението е отхвърлено с малка разлика в гласовете.

„Фактът, че американското правителство се ангажира с съмнителен бизнесмен-концесионер в страна, известна с ендемичната си корупция, просто предизвиква всякакви тревожни сигнали“, допълва Прайст.

„Държавно предприятие“

Освен дяловото участие на Пентагона, Държавният департамент има право да придобива 20% от нефтената продукция на NABEP на себестойност, не на пазарна цена. Американската агенция има също така право на първи отказ за останалите 80 % от продукцията на NABEP.

Правителството на САЩ може да наложи вето върху назначенията в Управителния съвет на NABEP, като мнозинството от членовете трябва да бъдат американски граждани. Сделката с NABEP се урежда от американското законодателство и е подчинена на юрисдикцията на САЩ.

„Това е направо държавно предприятие. Де факто контрол върху 100% от продукцията на себестойност, това е собственост“, отбелязва Скот Лайнсиком, експерт по международно търговско право Cato Institute.

Петролът, закупен от САЩ при изгодни условия, ще помогне за попълването на Стратегическия петролен резерв и „ще осигури доставки за военни и други чувствителни нужди“, уточнява Белият дом. Администрацията на Тръмп не предвижда правото на първи отказ на САЩ по отношение на останалите 80% от производството на NABEP, заяви американски служител пред репортери по време на телефонна конференция.

Правото на първи отказ е дългосрочна застраховка, която САЩ биха използвали, когато се сблъскат с криза, допълва пред CNBC длъжностното лице, пожелало анонимност.

Сделката е „преди всичко свързана с геополитиката“. „Това беше възможност да се осигурят находища, които до голяма степен са били под влиянието на китайски и руски компании“, допълва източникът.

Петролните гиганти са нерешителни

Целта на администрацията на Тръмп е да насърчи частните инвестиции във Венецуела, като укрепи доверието на инвеститорите чрез присъствието на американското правителство, заяви в сряда в Каракас министърът на енергетиката Крис Райт пред CNBC.

Сделката с NABEP „не представлява изместване или заместване на частните компании“, допълва той. Правителството на САЩ „няма да бъде оператор или производител“ на венецуелските резерви.

Вашингтон сключи партньорство с NABEP, тъй като повечето големи американски петролни компании се колебаят да инвестират във Венецуела, след като социалистическото правителство в Каракас национализира активите на индустрията през 2007 г.

Изпълнителният директор на ExxonMobil Дарън Уудс заяви пред Тръмп, че Венецуела е „неподходяща за инвестиции“ на телевизионна среща в Белия дом през януари. ConocoPhillips не планира да се върне във Венецуела, докато не си възстанови парите, които Каракас ѝ дължи, посочи през февруари изпълнителният директор Райън Ланс. Chevron е единствената голяма американска петролна компания, която развива дейност във Венецуела. Тази седмица тя обяви отделна сделка за инвестиция от 7 милиарда долара, с която да удвои производството до 2031 г.

„Тази структура възникна поради липса на интерес от частните инвеститори към Венецуела“, коментира Лайнсиком от Cato Institute относно сделката с NABEP. „Трудно ми е да си представя откъде сега ще потече частният капитал“.

Досието на Бетанкур

Американският представител заявява, че администрацията на Тръмп е сключила партньорство с NABEP, тъй като нейният главен изпълнителен директор е „добър нефтен оператор“, който „в миналото е помагал на правителството на Съединените щати“. Но Бетанкур е бил обект на обвинения в пране на пари и корупция. Той отрича да е извършил нередности.

„Не номинирам никого за светец“, заяви американският представител пред репортери, попитан за миналото на Бетанкур. Изпълнителният директор не е обект на никакви обвинения в САЩ за нарушение на законите на страната.

„Този човек, в частност, е доказан нефтен оператор, за когото вярваме, че благодарение на познанията си в сектора може да доведе тези находища до производствен капацитет, който да осигурява нефта за генериране на приходите, от които Венецуела се нуждае, за да излезе от 20-годишния си период на криза“, заявява американският представител.

Бетанкур е увеличил производството на NABEP във Венецуела от 18 000 барела на ден до над 200 000 барела на ден. Това превръща NABEP във втория по големина частен производител на петрол във Венецуела. Компанията заяви, че сделката ще донесе инвестиции за близо 100 милиарда долара в петролния сектор на Венецуела. Краткосрочната ѝ цел е да увеличи производството си до над 1 милион барела на ден.

Правни несигурности

Партньорството на САЩ с NABEP обаче е изправено пред правна и политическа несигурност, която поражда съмнения за дългосрочната жизнеспособност на сделката.

„Както и при другите сделки за дялово участие, администрацията на Тръмп не е изложила никаква правна обосновка или аргументация как смята, че може да направи това“, заявява Питър Харел, бивш съветник по международна икономика в Съвета за национална сигурност при президента Джо Байдън.

Изявленията на американското правителство предизвикаха объркване. Преди обявяването на сделката Пентагонът заяви, че „Офисът за стратегически капитал (OSC) не придобива дялово участие в частни компании“. „Съгласно законовите си правомощия ролята на OSC е строго ограничена до предоставяне на капиталова помощ под формата на заем, гаранция по заем или техническа помощ“, заяви говорителят Шон Парнъл пред CNBC на 28 август.

Впоследствие Белият дом потвърди в понеделник, че съгласно сделката OSC ще получи 35% дял в NABEP. Американски официален представител заяви пред репортери по време на телефонната конференция във вторник, че „структурата на капиталовото участие е в съответствие със законовите правомощия, предоставени на Службата за стратегически капитал“.

Ако кандидат от Демократическата партия спечели президентските избори през 2028 г., сделката ще бъде най-малко преразгледана, а вероятно и напълно прекратена, заявява Боб Макнали, президент на Rapidan Energy. Ако следващият президент е републиканец, бъдещият режим във Венецуела може да развали споразумението.

„Целта на САЩ е да намали риска за частни дългосрочни инвестиции, но значителните политически рискове както във Вашингтон, така и в Каракас ще ограничат въздействието на плана“, допълва той.