През 1987 г., дълго преди да стане президент, Доналд Тръмп заявява пред аудитория в Ню Хемпшир, че САЩ трябва да нанесат удар по „ужасната, ужасна страна“ Иран и да „вземат част от петрола ѝ“.

Десетилетия подобни изказвания се възприемаха като провокация. Днес обаче те са част от по-широка стратегия.

По време на втория си мандат Тръмп превръща „енергийното господство“ в основен елемент на външната и икономическата политика на САЩ. Това вече не е само лозунг, а конкретна рамка за действие, пише колумнистът от Business Insider Ноа Шахтман в свой анализ за медията.

Според него стратегията се основава на три основни принципа:

1. Максимизиране на производството на енергия в САЩ, особено на изкопаеми горива.

2. Използване на този ресурс като инструмент за геополитическо влияние.

3. Налагане на новата енергийна реалност на съюзници и конкуренти.

"В момента САЩ произвеждат повече петрол от Русия и Саудитска Арабия, взети заедно, според Министерството на енергетиката. Това променя логиката на „енергийната независимост“ – вместо да намалява зависимостта, Вашингтон използва свръхпредлагането като инструмент за политическо влияние.", пише Шахтман в своя анализ.

„Нашият петрол, нашият газ, нашите минерали, нашите въглища“, казва Рич Голдбърг, участвал в създаването на Националния съвет за енергийно господство (NEDC). Според него това означава „трилиони долари и огромна мощ за проектиране на влияние“.

Цените на петрола рязко поскъпват заради блокирания Ормуз

Иран и тестът на петролните пазари

Преди последната ескалация с Иран Тръмп публично призова за незабавно увеличаване на добива: „Увеличете добива – незабавно!“. Имаше опасения, че Техеран може да дестабилизира световния пазар чрез действия около Ормузкия проток.

Цената на петрола временно достигна 79 долара за барел, но бързо се върна около 66 долара. В администрацията това беше представено като доказателство, че „енергийното господство“ работи – САЩ и съюзниците им контролират достатъчно предлагане, за да ограничат шока.

Министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм заявява, че САЩ вече не са уязвими към събитията в Ормузкия проток. Оптимизмът обаче е предпазлив, тъй като анализатори предупреждават, че при продължителна ескалация цените могат да достигнат 100 долара.

Орбан притиска Украйна да позволи транзита на руски петрол заради иранската криза

Венецуела и ОПЕК

Според Шахтман, енергийният компонент се забелязва и във Венецуела. След действията срещу режима на Николас Мадуро администрацията сигнализира намерението си да контролира петролните потоци на страната.

Венецуела е член на ОПЕК, която контролира около половината от световния петролен пазар. Някои анализатори предполагат, че Вашингтон може да упражнява индиректно влияние върху картела чрез Каракас.

"След новата ескалация с Иран държавите от ОПЕК увеличават производството си – традиционен механизъм за охлаждане на цените. Дори Русия, съюзник на Иран, се съгласява на допълнителен добив.", пише колумнистът от BIл

Китай

Основната стратегическа тревога за администрацията на Тръмп е Китай. Пекин доминира в соларната енергия, батериите и електромобилите. Миналата година Китай е изнесъл над 222 млрд. долара в „чиста“ енергийна технология, а износът на електрически автомобили надхвърля 70 млрд. долара.

В същото време Китай остава най-големият замърсител в света и продължава да изгражда мощности на въглища. Парадоксално, страната разширява и възобновяемите източници с рекордно темпо. Според BloombergNEF соларната енергия може да осигурява над 30% от електропроизводството на Китай до 2030 г.

От американска гледна точка това създава нова конкуренция – не само за енергийни пазари, но и за технологично лидерство.

Тръмп кани, TotalEnergies отказва: Защо петролните гиганти са скептични за Венецуела

AI и енергията

Основният аргумент на администрацията е, че енергийното господство е необходимо в ерата на изкуствения интелект.

"Центровете за данни изискват големи количества постоянна електроенергия. Според Белия дом единственият надежден начин за осигуряване на такава мощност в мащаб са изкопаемите горива.", пише Шахтман.

Технологичните гиганти – включително OpenAI, Google и Microsoft – инвестират сериозно във възобновяеми източници на енергия. Международната енергийна агенция отчита, че 27% от глобалното потребление на центровете за данни вече идва от вятърна, водна и соларна енергия.

Компаниите следват икономическа логика: възобновяемите източници са по-евтини и се изграждат по-бързо от нови газови или ядрени мощности.

Пазарната реалност

Въпреки дерегулацията и политическата подкрепа, икономическите фактори поставят ограничения, отбелязва Шахтман от Business Insider.

Ниските цени ограничават стимулите за нови сондажи. Очаква се производството на суров петрол в САЩ да се стабилизира или дори да намалее през следващите години. Въглищният сектор продължава да се свива.

Анализаторите подчертават, че капиталовите пазари, а не политиката, определят инвестиционната динамика.

В същото време цените на електроенергията в региони с големи центрове за данни са се увеличили значително през последните години, според анализ на Bloomberg.

Глобалните пазари под натиск: Индексите надолу, енергия и злато нагоре

Какви са рисковете?

Критиците предупреждават, че агресивната стратегия може да забави инвестициите и да задълбочи международното напрежение. Някои съюзници възприемат натиска за увеличени покупки на американски газ като икономическо принуждение.

Въпреки това в своя анализ, Шахтман заключва, че „енергийното господство“ остава централен стълб на икономическата визия на Тръмп. То съчетава геополитика, вътрешна индустриална политика и технологична надпревара с Китай.

Дали този модел ще консолидира американското лидерство или ще генерира нови стратегически рискове, ще стане ясно в следващите години. Според колумнистът едно е сигурно към момента: в ерата на AI и глобална конкуренция енергията отново е най-мощната валута на властта.