Европа не успява да се справи с новата реалност на горските пожари

Сесар Алкарас тъкмо е станал пожарникар в края на 90-те години, когато попада в капана на бързо разрастващ се пожар. Едва успявайки да диша и с напълно изчерпана вода в камиона, той и колегите му бягат от огнената стихия, опустошаваща района около планината Монтго в Испания, с мисълта, че началниците им е трябвало да изпратят повече подкрепления.

Близо три десетилетия по-късно обаче, вече като служител на провинциалната пожарна служба в Аликанте, Алкарас изпитва по-голямо разбиране към мъчителните решения, които командирите трябва да вземат. Когато горските пожари обхванат цял район, работата му започва да наподобява тази на лекар в спешно отделение, който разполага с твърде малко респиратори.

Това е дилема, която става все по-тежка, докато пожарите се влошават в Средиземноморието, и вече започва да засяга дори страни с по-хладен климат като Великобритания, където огънят навлиза в градове, домове и градини, пише The Guardian. 

„Не става въпрос само за това, че има повече пожари за гасене, а за риска от оперативен срив“, казва Алкарас, който работи в командния център и все по-често наблюдава едновременно избухване на няколко пожара, при това по-рано през годината. „Когато два или три пожара започнат едновременно, сме принудени незабавно да решаваме кой е с приоритет.“

Смъртоносни пожари обхванаха Западна Европа този месец – мрачно последствие от три горещи вълни, превърнали буйната растителност в суха и леснозапалима маса. Франция, Португалия и Испания отчетоха рекорден за този период от годината брой пожари, като безпрецедентно голяма площ във Франция беше обхваната от пламъци, а в Испания загинаха 13 души. Великобритания започна седмицата с 19 отделни пожара, което накара експерти да предупредят за „огнена вълна“ с невиждан досега обхват.

България също навлиза в най-рисковата част от пожароопасния сезон. Още през юни пожарите са причинили значителни щети, като според Министерството на земеделието при осем пожара в земеделски земи са изгорели 2705 декара, а при 38 пожара в горски територии – още 830 декара. Заради повишения риск държавата въведе ограничения за косене, мулчиране и почистване на храсти в най-горещите часове на деня, а пожарната, армията и горските служби засилиха координацията и превантивния контрол. Властите предупреждават, че комбинацията от високите температури, обилната растителност след влажната пролет и активната жътвена кампания създава предпоставки дори малка искра от земеделска техника или човешка небрежност бързо да прерасне в мащабен пожар. Именно човешката дейност остава основният фактор за възникването на подобни инциденти, докато горещото и сухо време ускорява разпространението на огъня към гори, земеделски площи и населени места. 

Рим свиква с „карибския климат“, Атина следи пожари от Космоса: Как Европа се адаптира към 40°C

От другата страна на Атлантическия океан димът от 100 пожара в северната част на Онтарио превърна Торонто в най-замърсения град в света в сряда, преди да премине границата със САЩ и да обхване Ню Йорк. Димът от канадските пожари се разпространява на толкова големи разстояния, че според проучване, публикувано миналата година, е причинил 82 000 преждевременни смъртни случая през 2023 г., включително 33 000 в САЩ и 22 000 в Европа. В петък европейската служба „Коперник“ съобщи, че димът през лятото е довел до предупреждения за „изключително лошо“ качество на въздуха в райони като Ню Джърси, където в неделя ще се проведе финалът на Световното първенство по футбол.

Проблемът не е само в броя на изгорелите хектари. Донякъде изненадващо, глобалната тенденция е към намаляване на общата опожарена площ, най-вече защото огромни части от африканската савана, които са били податливи на пожари, вече са раздробени от земеделски земи. Там, където възникват, пожарите обаче често са по-горещи, по-непредсказуеми и по-многобройни. Въглеродното замърсяване повишава глобалните температури, а по-силната жега изсушава растенията и позволява на малки пожари по-лесно да прераснат в страховити огнени стихии. Така пламъците достигат до райони – в гори и мочурища, но също така в градове, паркове и градини – които преди не са били толкова уязвими. Това увеличава опасността в т.нар. зона на контакт между дивата природа и населените места.

Във Франция подобни екстремни сценарии принуждават властите да разпределят ограничените ресурси. През последните три седмици френските пожарникари са се борили едновременно с между 250 и 300 пожара, коментира ръководителят на службата за гражданска защита Жулиен Марион по време на посещение в тлеещата гора Фонтенбло в четвъртък.

В Испания пожарникарите, които преди са се справяли с по няколко огнища едновременно, споделят, че изпитват затруднения заради увеличаването както на броя, така и на силата им. Ситуацията се влошава от влажните зими и пролети през последните години, които предизвикват буен растеж на растителността. Допълнителен проблем е изоставянето на земеделски земи, които някога са разделяли обширните запалими територии. В четвъртък властите съобщиха, че овладяването на голям пожар в селските райони на Арагон, един от десетките, които продължават да горят в страната, вероятно ще отнеме дни.

„В крайна сметка възможностите за реакция са ограничени“, отбелязва Хуан Кааманьо, ръководител на обучението във фондация „Пау Коста“, неправителствена организация, която помага на Северна Ирландия и други по-хладни райони в Северна Европа да се подготвят за влошаващите се пожари. „Когато се изправим пред тези огромни огнени стихии, тези екстремни събития, е все едно да поставиш пожарникари на плажа, за да спрат цунами.“

Във Великобритания, където заплахата от пожари е по-голяма при тревните площи, отколкото в горите, този месец огнища избухнаха от градове до национални паркове след изключително горещото начало на лятото. Пожарът, който премина през Уолтъмстоу в Източен Лондон миналия уикенд и за който се предполага, че е причинен от паднало дърво, ударило електропроводи над железопътна линия, наложи намесата на около 125 пожарникари. Силният вятър и сухата растителност помогнаха на огъня да се разпространи бързо.

„Едно от тревожните неща, които наблюдавах през уикенда, беше, че в големи части от страната вероятността възникнал пожар да се разпространи и да продължи да гори е достигнала 100%“, обяснява д-р Томас Смит, учен, изследващ пожарите в Лондонското училище по икономика. „Особено при тревната растителност, която изсъхва много бързо, са необходими само две-три седмици сухо време, за да бъдат достигнати тези критични прагове.“

„Климатът на XX век вече не съществува“, заявиха британски учени в сряда в доклад, според който миналата година е била най-горещата в историята на страната. Средни температури, които през 80-те години на миналия век почти не са били познати, днес вече обхващат близо една пета от територията, посочват учените, докато пожарните служби се борят с огнища от Дърам на север до Девън на югозапад. На следващия ден пожар изгори 300 хектара в националния парк „Кернгормс“ в Шотландия.

„Едновременните пожари оказват огромен натиск върху службите за спешна помощ“, коментира пред The Guardian д-р Мария Барбоса, специалист по горските пожари в Британския център за екология и хидрология. „Пожарните служби разчитат на възможността да преместват персонал, оборудване и самолети между различни райони в зависимост от условията. Но когато няколко големи пожара избухнат едновременно, тази гъвкавост е силно ограничена.“

Проучване: Горските пожари обхващат по-малки площи, но причиняват по-големи щети

Преминаването от гасене на всички пожари към избор на конкретни огнища, върху които да бъдат съсредоточени усилията, е „нещо много ново за страните в Северна Европа“, казва Смит, макар това да не важи за Средиземноморието. „Те са принудени да променят тактиката си при гасенето, докато ние все още се затрудняваме със стратегическите решения.“

В паметта на лондонските пожарникари все още е пресен пожарът, унищожил 18 къщи в село Уенингтън по време на жестоката гореща вълна през юли 2022 г. Това е най-тежкият ден за Лондонската пожарна служба, откакто германските бомбардировки подпалват града през Втората световна война. За да бъде по-гъвкава, службата оттогава е закупила четири високопроходими помощни автомобила, които могат да достигат до места, недостъпни за обикновените пожарни коли. Способни да се движат, докато изпомпват вода, пожарните автомобили 4x4 са били използвани 34 пъти тази година, включително при обикновени пожари.

Лондонската пожарна служба също така насърчава местните власти и частните собственици на земя да създават естествени противопожарни участъци чрез косене на тревата около домове и предприятия, разораване на земята за премахване на запалими материали и почистване на мъртвите листа от улуците. Това са стратегии, добре познати в Австралия, които могат да попречат на разпространението на огъня.

Подобни препоръки стават все по-важни на фона на намаляването на броя на пожарникарите. Стив Райт, генерален секретар на Съюза на пожарникарските бригади, заяви, че екипите са поставени под натиск заради съкращенията на персонала – днес във Великобритания има с 12 000 пожарникари по-малко, отколкото през 2010 г. Това забавя пристигането им на мястото на инцидентите и води до повече пожари, които излизат извън контрол. „Това само ще се влошава и правителството трябва да овладее ситуацията“, подчертава той. „Това не се случва в мочурища или пустеещи земи. Случва се в градове, малки населени места и села в цяла Великобритания.“

Натискът, който усещат местните служби, се проявява и в световен мащаб. Пожарните сезони в Северна Америка и Австралия стават по-дълги и все по-често съвпадат, което затруднява дългогодишните споразумения за споделяне на самолети и пожарникари между САЩ, Канада и Австралия. Според проучване, публикувано миналата година, до 2050 г. застъпването между сезоните в двата региона се очаква да се увеличи до между четири и 29 дни годишно.

Макар климатичните промени да са основният двигател на все по-„синхронните“ пожарни сезони по света, според изследване, публикувано през февруари, естествените климатични колебания често влошават положението. Завръщането на Ел Ниньо – цикличното климатично явление, което усилва екстремните метеорологични условия – предизвика тревога в Австралия и Индонезия заради по-големия риск от пожари. Австралийското бюро по метеорология съобщи тази седмица, че формиращият се Ел Ниньо може да бъде най-силният, откакто се водят наблюдения, и може да бъде съчетан с положителна фаза на дипола в Индийския океан – свързан климатичен модел, който заедно с Ел Ниньо е довеждал до някои от най-горещите и сухи години в Австралия. Големи части от Югоизточна Азия и Океания скоро може да бъдат обхванати от пламъци.

Приемат ли правителствата заплахата достатъчно сериозно? „Извънредната климатична ситуация убива“, посочи испанският премиер Педро Санчес по време на посещение в понеделник в командния пункт в Алмерия, откъдето миналата седмица пожарникарите овладяха един от най-смъртоносните пожари в историята на страната. „Затова всички равнища на управление и обществото като цяло трябва да отговорят на предизвикателството, пред което сме изправени.“

Въпреки това политиките за намаляване на въглеродното замърсяване в богатите държави далеч не са достатъчни, за да предотвратят затопляне на планетата с 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива до края на века. В същото време усилията за използване на огъня като инструмент за управление на земите – например чрез контролирани изгаряния, които предотвратяват натрупването на растителност, подхранваща мегапожарите – все още се възприемат като нещо ново в същите държави. Изключение правят Канада и Австралия, които полагат усилия да включат традиционните практики на коренното население за управление на огъня, вместо да разчитат единствено на потушаването му.

Екстремните жеги се превръщат в заплаха за производителността на Европа

В Европа културната промяна сред пожарникарите вече започва да намира отражение и в политиките. В края на юни държавите членки на ЕС одобриха необвързваща стратегия за управление на риска от пожари, която насърчава контролираното изгаряне, ръчното почистване на храсти и създаването на по-разнообразни ландшафти. Механизмът за гражданска защита на ЕС, който позволява на засегнати държави да поискат помощ от съседите си, беше подсилен тази година чрез предварително разполагане на пожарникари от други региони. През 2025 г. рекордните пожари, които изпепелиха 1 млн. хектара, доведоха до повече искания за помощ от всякога.

Въпреки че самият механизъм „работи отлично“, пожарникарските екипи се изпращат в екстремни ситуации, каквито никога досега не са виждали, обяснява Кааманьо. Той говори от Индонезия, където подготвя екипи за „необузданите пожари“, пред които Югоизточна Азия скоро може да се изправи.

„Имам чувството, че винаги изоставаме от извънредната ситуация“, казва той. „Извънредната ситуация управлява нас, вместо ние да управляваме нея.“