Случаят „Факир“: Смъртта на марокански мигрант нагорещява политическата конкуренция в Италия
Законът за сигурността, приет от правителството на Джорджа Мелони, е подложен на обществена критика след смъртта на мароканец при полицейска намеса. И става още по-актуален след кризата в Сеута
,fit(1001:538)&format=webp)
Ако преди 19 юли малцина извън кръга на семейството и приятелите знаят кой е Абдерахим Факир, в късния следобед на същия ден последните мигове от живота му стават достояние на цяла Италия.
Широко разпространени в интернет видеозаписи показват как той е насилствено задържан от полицията на улица в Пиластро – квартал в североизточната част на Болоня.
Факир, 42-годишен собственик на малък бизнес, роден в Мароко, но живял в Италия от дете, е притиснат на земята от двама полицаи, докато екипи от Спешна помощ наблюдават случващото се. Мъжът многократно моли за помощ, преди тялото му да спре да се движи.
Факир е обявен за мъртъв на мястото на инцидента. Причината за смъртта все още се установява, въпреки че първоначалната аутопсия сочи компресия на белите дробове, разказва историята The Guardian.
Възмущението от случая се разпространява далеч извън Пиластро, предизвиквайки протести в Болоня и Рим и подклаждайки напрегнат национален дебат относно подхода на крайнодясното правителство към полицейската дейност и имиграцията. Той също така поставя под ново разглеждане широкообхватния Закон за сигурността, приет от кабинета на премиера Джорджа Мелони.
Случаят с Факир е първият, в който се прибягва до новия правен щит, предоставящ на държавните служители по-голяма защита от наказателно преследване, ако се докаже, че са действали в самоотбрана или в рамките на служебните си задължения.
В резултат, въпреки че прокуратурата в Болоня разследва двамата полицаи и четиримата медицински работници за непреднамерено причиняване на смърт, те няма да бъдат официално регистрирани като заподозрени в престъпление, освен ако властите не установят, че употребата на сила е приложена необосновано.
Адвокатският екип на двамата полицаи – които се върнаха на работа в понеделник, категорично отрича да е използвана прекомерна сила, като твърди, че те са спазили изцяло официалния протокол. Адвокатите на медицинските служители заявяват, че те са действали в строго съответствие с указанията за спешна помощ.
Критиците осъждат мярката, определяйки я като даваща прекалено много власт на полицията, което затруднява привличането ѝ към отговорност.
Фабио Анселмо, адвокат на семейството на Факир, смята, че законът потенциално рискува да „саботира“ разследването. „В този случай това е правило, което на практика би могло да доведе до безнаказаност“, допълва той.
В Пиластро – работнически квартал с население от около 7 000 души, от които 25% са имигранти, семейството и приятелите на Факир също се притесняват, че политиката ще се намеси в правосъдието. На транспарант, закрепен към парапета на ъгъла на улицата, на която той загива, е изписано: Истина и справедливост за Факир – държавата убива“. Подобни послания са издраскани и по автобусните спирки в Болоня.
Факир живее в друг квартал, но често се връща в Пиластро, за да види брат си Мохамед и приятели от детството, сред които сънародникът му от Мароко Майк Ел Канас. Той разказва, че в нощта преди смъртта си Факир е бил заедно с група приятели, които го описват като в добро настроение, и е пренощувал в Пиластро. „Имаше много приятели сред мароканската общност, но и сред италианците“, казва Ел Канас.
Не е ясно какво се е случило в часовете преди смъртта му.
Полицията заявява, че е реагирала на сигнали от жители за мъж, който се е държал хаотично и агресивно. Те са се обадили на здравните служби, като казали, че „преживява психиатричен пристъп“. Други видеоклипове, заснети преди намесата на полицията, показват Факир в състояние на изключителна възбуда и объркване. По-късно става ясно, че през юни той е насочен за лечение на психичното си здраве.
В писмо, публикувано от La Repubblica, Барбара Спинели – адвокат, помагала на Факир при подновяването на разрешението му за пребиваване, пише, че той се е страхувал да не бъде депортиран поради миграционния пакт на ЕС за „центрове за връщане“, въпреки нейните успокоения.
В разговор с The Guardian от Казабланка, където членове на семейството му от Италия са заминали, за да бъдат с близките си, докато чакат репатрирането на тялото му за погребение в родината му, сестрата на Факир, Хадиджа, казва, че той ѝ е споделил за трудности в личните си отношения.
Още по-голяма болка за семейството причинява начинът, по който някои крайнодесни политици и италианската дясна преса дехуманизират Факир, като се възползват от присъдите за наркотици в младостта му и го представят като поредния мигрант, който създава проблеми.
Хадиджа споделя, че не е имала сили да гледа видеозаписите, но свидетел ѝ е разказал, че Факир е бил развълнуван и е молил за помощ. „Можеха да го успокоят с нещо. Защо трябваше да се озове в ръцете на полицията по този начин?“, пита сестрата на починалия мъж.
Тя споделя, че семейството ѝ е било засипано с лавина от коментари в интернет, в които ги обвиняват, че се опитват да спечелят пари. „Бих платила 3 милиона евро, за да си върна брат ми. Всичко, което искаме, е истината и справедливостта от италианската държава. Който и да е постъпил неправомерно, трябва да плати“, допълва тя.
Хората в Пиластро са свикнали да бъдат очерняни. Кварталът попада в политическия фокус по време на кампанията за регионалните избори в началото на 2020 г., когато Матео Салвини, лидерът на крайнодясната „Лига“ и настоящ вицепремиер, позвънява на вратата на тунизийско семейство, за да ги попита през домофона дали са наркодилъри.
Политикът защити полицията във връзка със смъртта на Факир.
Пиластро вече е почувствал тежестта на Закона за сигурността, насочена срещу мирното несъгласие, след като 33 души натрупват хиляди евро глоби на протест тази година срещу изграждането на музей, който ще погълне значителна част от единствения парк в района.
Друг гражданин е бил задържан за няколко дни, защото се е покатерил на дърво.
Мнозина обаче се страхуват да изразят мнението си, още повече след смъртта на Факир. „Полицията има властта, униформата, която ги защитава, а ние сме никой“, казва Ел Канас.
Адвокат Анселмо казва, че макар по-голямата част от италианските полицаи да са добросъвестни, има и такива, които „неизбежно се влияят от политическата обстановка, в която работят“.
Тъй като Мелони се стреми да си осигури втори мандат на общите избори следващата година, като същевременно се защитава от нов крайнодесен съперник – Роберто Ваначи, се очаква обстановката да стане още по-разделяща, докато тя промотира основните си политически предложения – сигурност и имиграция, като последното е в реакцията ѝ спрямо масовото преминаване на мигранти от Мароко към испанския анклав Сеута.
„Случаят с Факир илюстрира как подобни законопроекти се отразяват на практика“, обяснява Сесилия Сотилота, доцент по политически науки в Университета за чужденци в Перуджа. „Но тези мерки за сигурност отдавна са част от плановете на италианската десница, която винаги е настоявала, че полицията трябва да има пълна свобода. Сега общата картина е много важна. Миграцията е превърната в оръжие. Това не е нещо ново, но ще го видим още повече с наближаване на изборите“, добавя доцентът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)