Украинският парламент се връща на работа с нерешени кризи около министерствата на отбраната и външните работи
Володимир Зеленски все още не е предложил титулярни ръководители на двете ключови ведомства, докато отстраняването на Михайло Федоров продължава да предизвиква протести
,fit(1001:538)&format=webp)
Украинският парламент се връща на работа във вторник след лятната си ваканция, като възобновява заседанията си в момент, когато два от най-важните ресори на правителството във военно време все още са без титулярни ръководители.
Когато на 16 юли Върховната рада гласува новия кабинет на премиера Сергий Корецки, депутатите одобриха всички назначения с изключение на две – тези на министрите на отбраната и на външните работи.
Вече месец Министерството на отбраната е без постоянен ръководител на фона на засилващите се руски атаки с балистични ракети – необичайна ситуация за страна, която повече от четири години се защитава от пълномащабна инвазия.
Според украинската конституция единствено президентът може да предлага кандидати за двата поста, тъй като и двата ресора са пряко под неговите правомощия като върховен главнокомандващ и ръководител на външната политика на страната.
Досега Володимир Зеленски не е предложил кандидат за нито едно от двете министерства.
Андрий Сибига, който оглавяваше Министерството на външните работи и преди правителствените промени, остана на поста като изпълняващ длъжността външен министър по силата на сходно решение на кабинета.
Междувременно Министерството на отбраната се ръководи от Евгений Хмара, бивш изпълняващ длъжността ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), на когото Зеленски възложи тази задача в средата на юли.
Отстраненият министър на отбраната Михайло Федоров уточнява, че Хмара не започва от нулата. В интервю за украински блогър от август той разказва, че лично е предал на своя наследник подробен „военен план“ и го е запознал с него.
„Това беше първото нещо, което направих – лично му го показах“, обяснява Федоров и допълва, че е „разяснил как логиката на военния план се разбива на обществени поръчки и разработки“. По този начин цялостната стратегия се разделя на стотици отделни проекти – от производството на оръжия до финансирането.
Междувременно уличните протести срещу отстраняването на Федоров не стихват.
На 16 август Дмитро Козятински, ветеран от войната и един от организаторите на демонстрациите, подчерта, че целта е „да напомним на президента за значението на диалога между властта и обществото, както и за факта, че самият държавен глава трябва да носи отговорност за последиците от всички спорни кадрови решения“.
Петиция, прочетена по време на последната демонстрация и впоследствие предадена на представител на президентската администрация, посочва една вече постигната от протестиращите отстъпка – решението на Зеленски да замени Олександър Сирски с Михайло Драпатий като главнокомандващ на украинските въоръжени сили. В същото време демонстрантите настояват той да обясни и други оспорвани назначения, включително преместването на Рустем Умеров начело на Службата за външно разузнаване.
Показателно е, че петицията се съсредоточава не толкова върху самия министър, колкото върху запазването на реформите, за които Федоров се застъпваше. Сред тях са антикорупционните мерки при военните поръчки, по-голямата отчетност по командната верига и усилията на Украйна да развива използването на дронове и основани на данни технологии във военните действия.
Зеленски заяви, че е предложил на Федоров „значима позиция в правителството“, съсредоточена върху технологичния сектор. Федоров обаче е отхвърлил всички алтернативни предложения и настоява, че би се върнал единствено като министър на отбраната.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)