Способността на Европейския съюз да реагира на външна военна инвазия до 2030 г. остава под въпрос заради продължаващата зависимост от САЩ и фрагментираните национални отбранителни системи. Това се посочва в доклад на официалния одитен орган на ЕС, цитиран от The Guardian.

Европейската сметна палата (ЕСП) отчита, че ЕС е много по-добре подготвен, отколкото преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Постигането на целта за отбранителна готовност до края на десетилетието обаче ще бъде трудно.

„Постигането на отбранителна готовност в ЕС до 2030 г. остава сериозно предизвикателство“, коментира Марек Опиола, член на ЕСП, ръководил прегледа на европейската отбранителна политика, публикуван в четвъртък.

„Все още има големи трудности като разпокъсаните национални системи и ограниченията в индустриалния капацитет. Освен това продължаваме да зависим от Съединените щати.“

Пред The Guardian Опиола подчертава, че ЕС все още може да постигне „значителен напредък“, ако рязко увеличи разходите за отбрана и бързо разшири производството на боеприпаси.

Между 2020 и 2025 г. държавите членки са увеличили разходите си за отбрана със 79% – реакция на заплахата от Русия и закъснял опит да бъдат изпълнени целите на НАТО за военните разходи.

През ноември 2024 г. ЕС изпълни обещанието си да предостави на Украйна 1 млн. артилерийски снаряда – осем месеца след първоначално определения срок.

В недрата на пещерата, когато врагът е близо: Как протича най-голямото учение по гражданска отбрана в Европа от Студената война насам

ЕС си постави целта да постигне отбранителна готовност до 2030 г. през миналата година, след като разузнавателните служби предупредиха, че приблизително по това време Русия може да бъде готова да води широкомащабна война в Европа.

Според финансовия надзорен орган на блока за постигането на тази цел трябва да бъдат преодолени сериозни препятствия. The Guardian цитира високопоставен одитор, който определя отбранителната готовност като наличие на „стратегическа автономност“ и „способност за самостоятелно поддържане на военни действия с висока интензивност“.

По думите му ЕС е по-добре подготвен в сравнение с 2019 г., когато е извършен подобен преглед. Фрагментираните национални отбранителни индустрии и „недостатъчното сътрудничество“ между европейските правителства обаче създават риск от дублиране на разходите, докато в същото време продължават да съществуват съществени дефицити във военните способности.

Показателен пример за тези проблеми – макар да не е споменат в доклада – е решението на Франция и Германия да се откажат от проект на стойност 100 млрд. евро за съвместен изтребител, след като водещите компании не успяха да разрешат споровете за ръководството и контрола върху програмата.

ЕС погреба проекта за изтребител за 100 млрд. евро. Какво следва?

Между спешните нужди и „Купувай европейско“

Докладът откроява и потенциалното противоречие между непосредствените нужди на бойното поле и политиката „Купувай европейско“, чиято цел е да намали зависимостта от чуждестранни доставчици.

Между февруари 2022 г. и юни 2023 г. 78% от военните поръчки на правителствата в ЕС са били направени извън блока, показва проучване, цитирано от ЕСП. Само на САЩ се падат 63%.

Според цитирания от The Guardian високопоставени одитор покупките от САЩ са се увеличили след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, „което е разбираемо, тъй като ЕС трябваше бързо да намери налични отбранителни способности“.

По думите му вече се забелязват „първи признаци на подобрение“, макар одиторите все още да не разполагат с достатъчно пълни данни, за да направят категорични заключения.

ЕС въведе изисквания общите разходи за отбрана да подпомагат европейската отбранителна индустрия или производителите от тясно свързани с блока държави като Украйна и Норвегия. Правилата обаче допускат известна гъвкавост, когато Европа не е способна да произведе навреме критично необходимо оборудване.

След тежкото лято на смъртоносни руски ракетни и дронови атаки тази седмица Украйна поиска изключение от правилата „Купувай европейско“, за да може със средства от европейския заем за подкрепа на стойност 90 млрд. евро да придобие произведени в САЩ ракети-прехващачи Patriot.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в сряда, че Украйна е поискала финансиране за противовъздушна отбрана „на стойност няколко милиарда евро“, включително за системи Patriot.

Говорител на Европейската комисия посочва пред The Guardian, че искането за ракети-прехващачи Patriot „ще изисква изключение“ от правилата, според които по-голямата част от съдържанието във военните покупки, финансирани чрез заема, трябва да бъде европейско.

„Окончателното решение е на държавите членки и, разбира се, се надяваме това изключение скоро да бъде одобрено“, казва говорителят.