Между външните рискове и разногласията отвътре: Какво ще стане, ако ЕС задейства клаузата за взаимна отбрана
Приета в средата на 2000-те, тя е активирана само веднъж и остава предимно на хартия. Макар че изисква страните да се притекат на помощ на други членове на ЕС в нужда, има голяма неяснота какво означава това
,fit(1001:538)&format=webp)
Разклатеното доверие на Европейския съюз в ангажимента на Вашингтон към НАТО предизвика призиви за преразглеждане на клаузата за взаимна отбрана на блока.
Заплахата на американския президент Доналд Тръмп да отнеме Гренландия от съюзника си Дания предизвика призиви за възстановяване на клаузата за отбрана, член 42.7 от европейските договори, нещо, което малцина в Брюксел бяха обмисляли преди това, отбелязва Euroactiv.
„Инцидентът с Гренландия промени мисленето за член 5 от НАТО и надеждността на САЩ. Имаме своя клауза за солидарност, която не е била привеждана в действие“, заяви Клаус Веле, бивш генерален секретар на Европейския парламент в продължение на 14 години.
Европейският съюз приема член 42.7 в средата на 2000-те, но досега той е предимно на хартия. Макар че изисква страните да се притекат на помощ на други членове на ЕС в нужда, има голяма неяснота какво означава това.
Комисарят по отбраната на ЕС Андриус Кубилиус от известно време настоява за по-ясно определение на член 42.7. През януари, след дипломатическия конфликт около Гренландия, евродепутатите също започнаха да призовават за по-голяма яснота относно целта на клаузата за отбрана.
След подобни изявления от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари, дискусията придоби политическа тежест.
Член 42.7 срещу член 5
Клаузата за взаимна отбрана на Европа оставя решението каква помощ да предостави всяка страна от ЕС на националните столици, подобно на член 5 от НАТО.
Въпреки това, експерти считат, че член 42.7 е по-задължаващ ангажимента за колективна отбрана на НАТО. От една страна, прагът за задействане е по-нисък, тъй като тя може да бъде активирана, ако страна от ЕС е обект на въоръжена агресия, като например морска блокада.
Клаузата на НАТО обаче изисква въоръжено нападение. Освен това влиза в сила само ако всички 32 държави членки са съгласни.
Държавите от ЕС са длъжни да се подкрепят взаимно „с всички средства, с които разполагат“, докато разпоредбата на НАТО изисква помощ, както всеки съюзник счете за необходимо.
Въпреки очевидно широкия обхват на споразумението за взаимна отбрана на ЕС, Веле, който в момента ръководи консултативния съвет на център-десния Мартенс Център и съветва ЕК по отбраната, заявява, че не е ясно каква ще е реакцията, ако дадена страна задейства член 42.7.
Например, ако 100 000 руски войници внезапно се появят на източната граница на една от балтийските държави и САЩ, по каквато и да е причина, дадат сигнал, че няма да се ангажират с конвенционална отбрана съгласно член 5, възникват въпроси как би реагирал ЕС, смята Веле.
„Европейците трябва изяснят какво би се случило, ако член 42 бъде активиран“, подчертава Веле.
Френският тест
Членът за взаимна отбрана е активиран само веднъж – от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г. Страните от ЕС предложиха логистична подкрепа, като Белгия и Германия споделиха разузнавателна информация, полицейска подкрепа и експерти по борба с тероризма.
Гърция също обмисляше да активира член 42.7 през 2020 г., когато се сблъска с агресивно поведение от Турция по повод морски спорове в Източното Средиземноморие.
Случаят беше счетен за по-сложен, тъй като Турция е член на НАТО и активирането на член 42.7 можеше да ескалира напрежението между съюзниците. В Брюксел също нямаше политическа воля за ескалация. По това време Атина поиска санкции срещу Анкара, които бяха отхвърлени от няколко държави, включително Германия.
Европейската автономия
С плановете на САЩ да прехвърлят по-голяма част от отбраната на Европа на европейците, все по-често се обсъжда възможността най-силният член на НАТО да остане в голяма степен извън потенциални конфликти на източната граница на континента с Русия.
Според Луиджи Скациери, експерт в Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС, трябва да се разработят „идеи какво може да направи ЕС, за да възпрепятства войната“. Такава инициатива би могла да включва съгласуване на географския обхват от правните служби според Скациери, чийто институт консултира държавите-членки по въпроси на външната политика.
Въпреки това, докато НАТО съществува, ще остане основната рамка за отбраната на Европа, отбелязва той. Според него следващата година ЕС ще се фокусира основно над въпроса как като институция може да подкрепи държавите-членки в случай на атака.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)