През лятото на 1849 г. австрийската армия пуска около 200 балона, натоварени с експлозиви, към обсадената тогава Венеция. Част от тях се взривяват преждевременно, други се отклоняват от вятъра, но резултатът е, че градът капитулира – нещо, което историците често определят като първата атака с „дронове“, която светът познава.

Повече от век и половина по-късно дроновете вече работят по различен начин. Днес те са инструмент, който променя динамиката на войната и сигурността. Украйна и Русия използват безпилотни апарати ежедневно, а във въздушното пространство на страни като Полша, Дания, Нидерландия и Белгия през тази година бяха регистрирани множество дронове. За тези случаи Русия е естественият заподозрян, въпреки че Кремъл към този момент отрича обвиненията.

В този контекст Европейският съюз и НАТО активно обсъждат създаването на „стена от дронове“ по външните граници на Европа. Както подчертава в свой анализ Анжана Ахуя - научен и технологичен колумнист на Financial Times - тук става въпрос не за физическа бариера, а за технологична мрежа, която комбинира радарни системи, акустични и инфрачервени сензори, камери, радио заглушители и дори лазерни системи.

„Амбицията на ЕС и НАТО е да бъде изграден нов модел на въздушна сигурност в епоха, в която евтини безпилотни апарати са способни да доведат до затваряне на летища или да повредят критична инфраструктура само за минути“, пише Ахуя.

Анжана Ахуя в X

Как би изглеждала една „стена от дронове“?

Тази технологична инфраструктура е изключително разнообразна, затова дроновете трудно попадат в единна категория.

„Съществуват устройства с миниатюрни размери – колкото човешка длан, но и разузнавателни машини със самолетен размах. Това, което обединява всички видове, е дистанционното управление или автономното летене. Дроновете са способни да носят взривни вещества, да удрят цели, да събират информация или просто да водят до паника, като нарушават рутината на критични системи“, пише Ахуя.

„Стената от дронове“ е замислена като последователно защитно поле. Радарите могат да засичат апарати на средна и висока височина, но под около 50 метра сигналите се губят в естествения шум от птици, дървета и сгради. Камерите и акустичните системи работят по-добре в близък диапазон, но покриването на огромната източна европейска граница би изисквало инсталирането на хиляди точки за наблюдение - което, според Ахуя, е изключително скъп сценарий.

В своя анализ тя отбелязва и още една слабост: „Дори най-добрите системи могат да станат жертва на пробиви."

„Рояци от дронове, координирани през Starlink или 5G мрежа, могат да променят маршрута си в реално време благодарение на AI алгоритми. Защитата, чийто фокус е единствено върху външни заплахи, може да пропусне операции, организирани отвътре."

Германски стартъпи подготвят договор за камикадзе-дронове заедно с Rheinmetall

Украйна е житейският опит, който Европа вече притежава

Въпреки технологичните ограничения, пред които е изправена Европа, има едно изключително предимство – опитът, който Украйна вече е натрупала. Годините на война са превърнали страната в реална лаборатория за дронови стратегии, от която европейските партньори вече черпят знания чрез общата инициатива за дронове на стойност 6 милиарда евро.

Част от този опит е умението да се разпознават заблуждаващи маневри, да се анализират подходите към стратегически точки и да се различават цели, които са там, за да отвличат вниманието, от тези, които носят реална опасност.

„Европа трябва да използва уроците от Украйна като конкурентно предимство в собствената си система за въздушна сигурност", подчертава Ахуя.

Изтекла информация: ЕС ще изгради „стена срещу дронове” до края на 2027 г.

Едва след засичането на дрон стартира реалната битка

Проблемите със сигурността не приключват с откриването на дрон. След това следва проследяване – задача, която е почти невъзможна, когато апаратът е покрит със стелт материал, двигателят се изключи или няколко устройства се движат в рояк.

Контрамерките варират от радио заглушаване, което не работи срещу дронове, свързани чрез оптични кабели, до специализирани прехващачи, мрежи или директно неутрализиране с помощта на лазерни системи като британската DragonFire. В миналото Нидерландия и Швейцария дори са тествали ловни орли като оръжие срещу дронове, въпреки че инициативата бързо отпада заради ниска ефективност.

Дроновата стена е ударена от европейската реалност

Реалната бариера е по-скоро политическа, отколкото технологична

Според специалисти, които Анжана Ахуя цитира в своя анализ, най-мащабното предизвикателство е политическо, а не инженерно. Една ефективна „стена от дронове“ би изисквала координация между държавите: общи технически стандарти, споделени разузнавателни данни, единни комуникационни протоколи и съвместни тренировъчни мисии.

Ахуя подчертава, че международното сътрудничество, необходимо за изграждането на такава система, може да се окаже по-силно възпиращо средство от самата „стена“.

"Ако Европа постигне тази степен на политическа воля, континентът може да се превърне в един от ключовите фактори за новия модел на въздушната сигурност, който светът неизбежно ще трябва да изгради през идните години."