Бумът при пептидите и рисковете зад обещанията за дълголетие
Лабораторни изследвания, социални мрежи и липса на регулация превръщат слабо проучени съединения в следващата голяма тенденция в глобалната уелнес индустрия
,fit(1001:538)&format=webp)
Тери Робъртс е изненадан и притеснен, когато научава, че негово лабораторно изследване се цитира от онлайн инфлуенсъри като доказателство за „пробив“ в удължаването на човешкия живот.
Робъртс, молекулярен биолог в Brunel University London, е съавтор на публикация за ефектите на Епиталон – малко позната синтетична молекула, тествана върху лабораторни клетки. Това съединение е част от групата на пептидите, към която спадат и GLP-1 медикаментите за лечение на затлъстяване.
Важно уточнение е, че изследването е проведено единствено върху клетъчни култури. Няма тестове върху животни или клинични изпитвания при хора.
Въпреки това откъси от проучването се разпространяват в социалните мрежи и се представят от инфлуенсъри, включително медицински специалисти, като доказателство, че Епиталон може да удължава живота.
„Изключително необичайно е нашата работа да бъде цитирана по този начин в социалните мрежи“, казва Робъртс пред Financial Times. „Избирателно използват данните и подчертават само това, което им изнася.“
Бумът на пептидите в индустрия за 2 трилиона долара
Този случай не е изолиран, а отразява по-широка трансформация в глобалната уелнес индустрия, оценявана на около 2 трилиона долара. Все повече потребители търсят съвети в подкасти и онлайн форуми, като някои купуват нерегистрирани съединения с обещания за подобрения в съня, кожата, мускулния растеж и забавяне на стареенето.
Пептидите представляват къси вериги от аминокиселини – градивните елементи на протеините. Много от тях се срещат естествено в организма и действат като сигнални молекули, регулирайки процеси като метаболизъм и възпаление.
Някои вече се използват или се изследват като потенциални терапии при сърдечносъдови заболявания, диабет, остеопороза и определени видове рак.
Интересът към тези съединения нараства рязко след успеха на GLP-1 лекарства като семаглутид, които имитират естествен хормон и регулират апетита и кръвната захар.
Пазар, където регулации на практика няма
Днес онлайн пазарите предлагат десетки пептиди, често доставяни от Китай, които се продават като „research chemicals“ без регулаторно одобрение.
Много от тях са изследвани десетилетия наред в ранни лабораторни фази, но липсват солидни клинични доказателства при хора. Въпреки напредъка в разбирането на клетъчните механизми, човешката биология остава изключително сложна и трудно предвидима.
Епиталон: от сън до безсмъртие?
Епиталон се рекламира като средство за сън въз основа на изследвания, според които може да влияе върху производството на мелатонин – хормона, който регулира циркадния ритъм.
Някои твърдения представят Епиталон като средство против стареене. В лабораторни условия е наблюдаван ефект върху теломерите – защитните „капачки“ на краищата на хромозомите, които се скъсяват с възрастта.
Но към момента няма мащабни независими плацебо-контролирани клинични изпитвания, които да доказват ефективност при сън или удължаване на живота.
Освен това ефектите върху човешкия организъм не са достатъчно изяснени. Екипът на Робъртс установява, че макар Епиталон да увеличава дължината на теломерите в здрави клетки, той също така изглежда подпомага жизнеспособността на ракови клетки. „Има риск употребата – особено при по-възрастни хора – да ускори растежа на ракови клетки“, предупреждава той. „Някои инфлуенсъри, които цитират изследването ми, напълно са игнорирали този резултат.“
BPC-157 и ускореното възстановяване
Подобни опасения има и за друг популярен пептид – BPC-157 (body protection compound-157). Някои учени предупреждават, че той може да стимулира растежа на тумори чрез увеличен кислороден пренос към тъканите.
Предклинични проучвания при животни показват, че BPC-157 може да намалява възпаленията в мускулите и сухожилията и да ускорява зарастването на фрактури. Това го прави популярен сред бодибилдъри и атлети, които практикуват високоинтензивни спортове и съобщават за по-бързо възстановяване.
Но биохимикът Иган Пелтан, съосновател на биотехнологичен стартъп, който разработва терапии за затлъстяване по време на менопауза, призовава към предпазливост:
„По тази причина правим рандомизирани контролирани проучвания, тъй като плацебо ефектът лесно може да заблуди. Ако някой отчита бързо възстановяване, не е ясно дали причината е пептидът или естественият процес.“
GHK-Cu: половин век обещания
Интересът към GHK-Cu – човешки пептид, който се свързва с мед и намалява с възрастта – датира от 70-те години.
През 1973 г. изследвания показват, че той може да стимулира застаряваща човешка чернодробна тъкан да произвежда протеини, характерни за по-млада тъкан.
Работата е водена от биохимика Лорен Пикарт, който впоследствие комерсиализира съединението в козметиката.
Днес GHK-Cu се предлага широко като козметичен продукт против бръчки, стимулиращ производството на колаген. Някои клинични изследвания показват подобрение във външния вид на кожата, но повечето са краткосрочни – около 12 седмици – и включват под 100 участници.
Ефекти при заздравяване на рани са наблюдавани при животни, но липсват убедителни клинични доказателства при хора извън козметичната употреба.
„Съществуват много предклинични проучвания през последните 40–50 години, но нищо, което реално да е стигнало до приложение в клиничната практика“, казва Рейчъл Дикман, изследовател на потенциални пептидни лекарства в University College London пред FT.
MOTS-c: енергия и митохондрии
Друг естествен пептид – MOTS-c – се рекламира като стимулатор на митохондриалната функция, а оттам и на енергийния метаболизъм.
При мишки, независимо от възрастта, добавянето на MOTS-c води до по-добра физическа издръжливост и по-дълги пробези.
Доказателствата при хора обаче са оскъдни. Анализ на невролози от Alzheimer’s Drug Discovery Foundation заключава, че добавката „може да има подмладяващ ефект“, но това не е доказано при хора.
Не е установена и терапевтичната ѝ безопасност.
Лабораторията не е пазар
Учените подчертават, че фактът, че дадено вещество се произвежда естествено от организма, не означава, че е безопасно или ефективно при инжектиране.
„Много често обещаващи терапии в лабораторията не успяват да преминат дори до фаза на безопасност при хора, камо ли до доказана ефективност“, казва Дикман.
Допълнителен проблем е икономическият стимул. Големите фармацевтични компании рядко инвестират в скъпи клинични изпитвания за пептиди, синтезирани преди десетилетия.
„Фармацевтичната индустрия няма интерес към Епиталон – той съществува от 30 години и не може да бъде патентован“, казва Робъртс. „Няма търговска логика да се финансират такива изследвания.“
Ентусиазмът около пептидите се подхранва от комбинация от научен потенциал, маркетинг и липса на регулация.
Проблемът не е в липсата на биологичен ефект при тези молекули, а в разликата между лабораторен резултат и клинично доказана терапия.
В свят, в който социалните мрежи превръщат ранни научни данни в „пробиви“, границата между наука и маркетинг става все по-тънка. Когато става въпрос за здраве и дълголетие, цената на прибързаните заключения може да бъде висока.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)