Поне на хартия американците получават това, за което отдавна настояват.

Европа, която харчи значително повече за отбрана и е много по-малко зависима от Вашингтон за собствената си сигурност. Но на Доналд Тръмп може и да не му хареса какво създава американският натиск.

В петък лидер след лидер от Европа се качваха на трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността и говореха за увеличаване на военните бюджети и за преформулиране на трансатлантическия съюз като „НАТО 3.0“.

След това обаче последваха по-твърди апели към европейския патриотизъм и призиви континентът да развива собствените си оръжейни, космически и технологични сектори, за да намали зависимостта си от външни фактори — включително от САЩ.

Подчертавайки какво предлага Европа, германският канцлер Фридрих Мерц премина на английски, за да отправи посланието си директно към американските делегати в залата.

„Скъпи приятели, членството в НАТО не е само конкурентно предимство за Европа, то е и конкурентно предимство за Съединените щати. Нека заедно възстановим и съживим трансатлантическото доверие. Ние, европейците, вършим своята част.“

В същото време европейските лидери подчертаха, че Европа ще се превърне в самостоятелна сила, способна да се противопоставя както на руската агресия, така и на американски заплахи.

„Трябва да ускорим и да осигурим всички елементи на геополитическата мощ: отбрана, технологии и дерискинг спрямо всички големи сили, за да станем по-малко зависими“, заяви френският президент Еманюел Макрон в емоционална реч, в която изтъкна предимствата на европейския модел и начина на живот.

ЕС трябва да има повече гордост, добави той, а липсата на вяра в съюза е „огромна грешка“.

Американски представители в Мюнхен подчертаха, че приветстват по-високите разходи за отбрана, докато САЩ пренасочват фокуса си към собственото си полукълбо и към Индо-Тихоокеанския регион.

САЩ искат „енергични, способни и по-самостоятелни европейски съюзници“, заяви заместник-министърът на отбраната Елбридж Колби, добавяйки, че Америка дълго време е поемала „несъразмерно голяма част“ от бремето. Той специално похвали Германия за „историческия и мащабен завой“ в разходите за отбрана.

Това е осезаема промяна спрямо миналата година, когато американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разтърси конференцията в Мюнхен с остра атака срещу европейските ценности и политика.

Сега и двете страни заявяват, че остават ангажирани с НАТО. Но изминалата година - от речта на Ванс до заплахите на Тръмп за поглъщане на Канада, пренебрежителните му коментари към съюзници, воювали редом със САЩ в Афганистан, и особено многократните му призиви за анексиране на Гренландия - е оставила следи.

Отношенията между Европа и САЩ започват да приличат на дългогодишен брак без развод — но със спане в отделни стаи, пише POLITICO.

Нова сделка

Европейците предлагат нова трансатлантическа сделка: уважавайте ни и ни третирайте като надеждни партньори, а ние ще увеличим отбраната си, ще споделим тежестта на сигурността и ще се превърнем в достоверни военни съюзници в един все по-опасен свят, в който „международният ред, основан на права и правила… вече не съществува по начина, по който съществуваше“, по думите на Мерц.

Той предупреди, че в новата ера на политика на великите сили дори САЩ няма да могат да действат сами. В същото време отправи критики и към Европа:

„Никой не ни е принуждавал към тази прекомерна зависимост от Съединените щати, в която се оказахме.“

И други европейски лидери, намеквайки за координация помежду си, подчертаха взаимните ползи от следвоенния съюз. Сред тях беше и шведският премиер Улф Кристершон.

В публикация в X той написа, че западният съюз е твърде важен, за да бъде допуснато разпадането му.

„Отношенията между САЩ и Европа са наранени, но трябва да бъдат запазени“, коментира той и добави:

„Трябва да сме честни, че връзката ни понесе удар. Това изобщо не означава, че трябва да изоставим трансатлантическите отношения.“

Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс също говори за преоформяне на западния съюз и омаловажи ефекта от заплахите на Тръмп за анексиране на Гренландия.

„Приемахме за даденост, че трансатлантическите отношения означават САЩ да присъстват в Европа и да влагат ресурсите си тук“, каза Кубилюс, като повтори призива си за европейски сили за бързо реагиране до 100 000 души, които да могат да заместят американските войници при евентуалното им изтегляне.

Европейците подчертаха също, че ще продължат да подкрепят Украйна с финанси и оръжия, докато американската подкрепа при Тръмп почти пресъхва. Макрон акцентира, че не може да има споразумение за край на войната без участието на Европа.

„Днес само Европа дава пари на Украйна“, заяви украинският президент Володимир Зеленски.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте похвали Тръмп за това, че е накарал Европа да увеличи разходите за отбрана. Той отбеляза, че е усетил промяна в нагласите на срещата на министрите на отбраната.

„Усетих промяна в мисленето — европейците не само казват: ‘Ще харчим много повече’… Промяната е, че европейците казват: ‘Трябва да поемем повече лидерство в НАТО’“, коментира той пред POLITICO.

Възможни точки на напрежение обаче остават. Европейските лидери очертаха червени линии по отношение на търговските мита и опитите на движението Make America Great Again да влияе върху европейската политика чрез подкрепа за популистки партии.

„Културната война на движението MAGA не е наша“, заяви Мерц. „Свободата на словото при нас свършва там, където започва посегателството срещу човешкото достойнство и конституцията. Ние не вярваме в мита и протекционизъм, а в свободната търговия.“

В речта си Макрон подчерта различията между Европа и САЩ под ръководството на Тръмп — от свободата на словото до регулацията на технологиите и уважението към науката.

„Тази Европа ще бъде добър съюзник и партньор на САЩ. Но ще бъде партньор, който е уважаван. Ние трябва да бъдем уважавани — направили сме много и ще направим още“, заяви Макрон.