Епохата на пълното единство в ЕС остана в миналото. На среща в Източна Белгия лидерите на ключови икономики като Франция, Германия и Италия подкрепиха нов модел: развитие на отделни инициативи в по-тесни групи. Този завой към „Европа на различни скорости“ е продиктуван от нарастващата тревога, че континентът губи конкурентоспособност, докато важните решения буксуват в безкрайни дебати и липса на консенсус.

В опит да дадат нов тласък на европейската икономика, лидерите на Франция и Германия загърбиха скорошните си търкания. „Трябва да действаме бързо“, заяви френският президент Еманюел Макрон, докато заедно с германския си колега призова за по-решителни политики в подкрепа на икономическия растеж в ЕС.

Разтърсен от множество геополитически кризи, блокът започва да осъзнава, че не може да се справи с тях, ако действа само когато всички 27 държави членки са съгласни. От отбраната до енергетиката и инвестициите, Европейската комисия, която създава правилата, и националните правителства, които трябва да ги прилагат, се оказват възпрепятствани. Междувременно бизнесът сигнализира, че е задушаван от бюрокрация и високи енергийни разходи, пише POLITICO.

Комбинацията от геополитически натиск и икономически заплахи принуди европейските лидери най-сетне да преминат към действия. Предизвикателствата – от заканите на Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия и несигурната му подкрепа за Украйна до стратегията на Китай да залива пазара с евтини стоки – дадоха нужния тласък.

Срещата в четвъртък, проведена само на 15 км от историческото място в Маастрихт, където през 1992 г. са положени основите на блока, се превърна в платформа за „стратегическо планиране“. По думите на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, целта е да се намерят начини как да „насърчим просперитета си, да създадем висококачествени работни места и да гарантираме достъпност“.

„Днешната дискусия внесе нова енергия и споделено чувство за спешност около тази цел“, допълни той.

На заседанието в Брюксел следващия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи своята „Пътна карта и план за действие „Една Европа, един пазар“. Документът предвижда ключови реформи за намаляване на административната тежест и мобилизиране на частен и публичен капитал в подкрепа на разрастването на европейските стартъпи. Очаква се лидерите да гласуват плана на следващата си среща преди лятото.

В случай че не се постигне пълно съгласие между всички 27 държави, ЕС ще прибегне до механизма за „засилено сътрудничество“. Това ще позволи на по-малки групи от страни членки да напредват по-бързо в определени политики. Макар и лансирана от лидери и в миналото, досега тази идея до голяма степен се избягваше, тъй като често се възприема като фактор, внасящ разделение в Съюза.

„Разговорите за засилено сътрудничество могат да бъдат мотивиращ фактор, за да се убедят държавите членки да се присъединят“, посочва дипломат от европейска страна. Той твърди, че малко столици биха искали да рискуват да изостанат от мерки, които стимулират просперитета, дори да имат резерви към някои аспекти на тези политики.

„Геополитическата реалност“

„Преди две или три години вероятно нямаше да водим подобна дискусия“, призна германският канцлер Фридрих Мерц. „Изправени сме пред напълно нова геополитическа ситуация и сме готови да се справим с тази реалност. Но Европа ще може да запази позициите си само ако е конкурентоспособна.“

Една област, в която може да се използва „засилено сътрудничество“, е Съюзът на спестяванията и инвестициите – инициативата на ЕС за създаване на капиталов пазар по модела на САЩ. Комисията иска европейски еквивалент на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ, но надзор на равнище ЕС изисква съгласието на националните столици – включително Дъблин и Люксембург, където са базирани повечето фондове и които досега са били предпазливи да се откажат от правомощията си.

Пътната карта ще постави измерими цели в области като телекомуникации, капиталови пазари, услуги и енергетика. Фон дер Лайен подчерта, че иска всички цели да бъдат постигнати до края на 2027 г.

Първото предложение ще бъде така нареченият „28-и режим“ – благоприятна за стартъпи корпоративна правна рамка на равнище ЕС, която трябва да бъде представена на 18 март. Тя ще позволи на компаниите да се регистрират изцяло онлайн в рамките на 48 часа и ще улесни разширяването им през границите на ЕС.

На срещата на върха беше постигнато съгласие по четири приоритетни направления. Първото е свързано с необходимостта от мобилизиране на спестяванията на европейските граждани и насочването им към инвестиции в ключови компании на континента. Наред с това лидерите изразиха желание за трайно намаляване на високите енергийни разходи, включително чрез подновяване на дискусиите по чувствителни теми като системата за търговия с емисии. Паралелно с енергийната сигурност, ЕС ще се стреми към нови търговски споразумения с цел диверсификация на своите зависимости. Не на последно място, нараства подкрепата за защитата на местното производство чрез принципа на „европейското предимство“ – така наречената политика на Еманюел Макрон „купувай европейското“.

Последната точка се очерта като може би най-значимият успех на срещата. Лидерите дадоха зелена светлина на Комисията да изготви подробен анализ на зависимостите по сектори, за да се определи къде европейските компании трябва да получат преференциално третиране. Целта е да се осигури стратегическа подкрепа за ключови индустрии като автомобилостроенето и фармацевтиката.

Напрежение и разделения

Разломите между големите икономики на ЕС и останалите държави станаха видими още преди началото на срещата, отбелязва POLITICO.

В навечерието на срещата държавите членки си размениха поредица от позиции и предложения, които ясно очертаха разделението между Франция и Германия. Двете страни се оказаха на противоположни мнения не само по отношение на политиката „купувай европейското“, но и по други фундаментални въпроси, свързани със задълбочаването на единния пазар.

Предварителна среща събра 19 лидери, за да обсъдят въпросите, като някои държави – включително Испания, Ирландия, балтийските страни и Словения – не бяха поканени.

Лидерите, поканени от Фридрих Мерц, италианския премиер Джорджа Мелони и белгийския им колега Барт де Вевер, бяха подбрани заради единомислието им по въпроси като намаляването на бюрокрацията и разширяването на свободната търговия, споделя европейски дипломат.

Предварителните разговори обаче се проточиха, което доведе до забавяне на официалната среща в Алден Бизен с близо час. Закъснението на ключови фигури като Мерц, Мелони и Макрон беше толкова голямо, че председателят на Европейския съвет Антонио Коща бе принуден да открие заседанието без тях.

Разделенията бяха осезаеми и в отношенията между държавите членки и Европейската комисия. Докато Германия и Италия настояваха ЕС да „се ограничи“ в създаването на нови регулации, Урсула фон дер Лайен посочи именно националните правила като основна пречка пред индустрията.

Въпреки тези търкания, Еманюел Макрон напусна срещата в отлично настроение, демонстрирайки хармония след сближаването с Берлин и постигнатия консенсус по редица въпроси. Запитан от POLITICO дали вече е в добри отношения с Мерц, с когото по-рано се появиха рамо до рамо, Макрон отговори със смях: „Да. Винаги.“