В четвъртък германският министър на отбраната Борис Писториус номинира ген. Карстен Бройер за следващ председател на Военния комитет на НАТО. Ако бъде избран, той ще стане главен военен съветник на генералния секретар на алианса.

Междувременно най-високопоставеният военен на Германия бърза да подготви германските въоръжени сили за война. За 61-годишния ветеран от различни конфликти – от Косово до Афганистан – времето изтича.

Германското военно разузнаване изчислява, че в рамките на следващите три години Русия – чиито армии нахлуха в Украйна през 2022 г. – ще е натрупала достатъчно оръжия и обучени войници, за да може да започне по-широка война в Европа. Според Бройер по-малка атака може да дойде по всяко време.

„Трябва да сме готови“, казва той пред The Wall Street Journal.

Бройер е в авангарда на европейските генерали и експерти по национална сигурност, които работят за възстановяване на военните способности на континента.

Той води кампания на много фронтове, за да убеди германските политици, бизнеса, войниците и обществото да ускорят превъоръжаването на страната и да ги подготви за възможна война с Русия в защита на демократичните свободи, описва профила му WSJ.

Разходите за отбрана рязко нараснаха. А през декември парламентът прие закон, който ще изисква младите мъже да преминават медицински прегледи за оценка на годността им за военна служба – с цел насърчаване на доброволното записване. Ако армията не получи достатъчно новобранци, следващата стъпка може да бъде връщане на наборната служба, заявява правителството.

Всичко това поставя Бройер в предните редици на европейските военни ръководители, опитващи се да възстановят армиите на континента - отслабени от години на ограничени бюджети след края на Съветския съюз - на фона на нарастващата заплаха от Кремъл.

Ситуацията се усложнява от факта, че при администрацията на Тръмп САЩ – десетилетия наред най-важният съюзник на Германия и Западна Европа – все по-често се възприемат най-малкото като ненадежден партньор, а в най-лошия случай като сила, подкопаваща сигурността на континента.

Европейските представители смятат, че трябва да са готови да действат самостоятелно в случай на война с Русия – конфликт, който ще определи бъдещето на демократичния Запад.

Германия - най-голямата икономика и най-населената държава в ЕС – е абсолютно ключова за отбраната на континента. Парадоксално, силна германска армия, която се оказа проклятие за Европа през първата половина на ХХ век, днес е жизненоважна за сигурността ѝ през XXI век.

Милиарди за AI и отбрана: Европа влиза в нова технологична надпревара

Изкуството на Kriegstüchtig

Kriegstüchtig е немската дума за „готов за война“. Бройер я превърна в свой лозунг, докато прокарва промени във въоръжените сили.

Той и министърът на отбраната Писториус умишлено използват този термин, който в немския език носи особена тежест. За разлика от американската употреба, където „война“ се води срещу всичко – от наркотиците до бедността – германците използват Krieg само за армии, които се бият с армии. Думата засяга чувствителна струна в страна, все още белязана от историята си на милитаризъм.

Бройер постъпва в армията през 1984 г., когато тя е близо до своя следвоенен пик - около половин милион военнослужещи и приблизително 2000 основни бойни танка. По това време тя е гръбнакът на конвенционалните сили на НАТО в Централна Европа.

След падането на Берлинската стена и разпадането на СССР нуждата от голяма постоянна армия изглежда отминала. Германски войници продължават да участват в мисии – включително в Афганистан в рамките на стабилизационни сили на НАТО – но военните бюджети се свиват, а средствата се насочват към обединението на страната.

До първото десетилетие на новото хилядолетие армията вече е под половината от размера си от времето на Студената война, а голяма част от техниката е в лошо състояние. С течение на времето, казва Бройер пред WSJ, „страната остава с малко хора, които мислят за голяма стратегия. Неговото поколение офицери често е трябвало да се справя с недостиг – фокусирани върху „свиване и повишаване на ефективността“, но „не и на бойната способност“.

Германия се насочва към офанзивна киберстратегия срещу хибридни заплахи

Сега задачата му е да промени това.

Активността на Бройер го превърна във важна публична фигура в страна, където хората не са свикнали да виждат и слушат военни. Сега той обяснява какво е заложено на карта по телевизията, в общински зали и университети.

Посланието му е спокойно и директно: руската икономика е поставена на военни релси; страната трупа артилерийски снаряди и танкове; стреми се да увеличи армията си до 1,5 милиона души.

„Трябва да сме силно фокусирани върху възпиране и защита срещу Русия“, казва той.

Това означава да се преодолее дълбоко вкорененият германски пацифизъм – наследство от разрушителни войни и ужасите на Холокоста.

Когато германската армия е възстановена през 50-те години под строгия контрол на НАТО, войниците са възпитавани да бъдат „граждани в униформа“ и ревностни защитници на демократичните институции. Обучавани са в национално и международно право.

Официалната титла на Бройер е Генерален инспектор – звучи повече като одитор, отколкото като воин, макар да е еквивалент на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.

Сградата в Берлин, където работи, е и мемориал на германски офицери, екзекутирани за заговор срещу Хитлер. В атриума пред кабинета му има огромен килим, изтъкан като снимка на разрушения Берлин в края на Втората световна война.

„Наш дълг е да гарантираме, че това никога няма да се повтори“, казва Бройер.

Европейската отбрана като „мегатенденция“: Инвеститорите залагат на дългосрочни печалби

Политологът Клаудия Майор, специалист по германска политика на сигурност, смята, че той е идеалният посланик - обяснява опасностите без паника, но и без да ги омаловажава. И не плаши хората.

Нагласите им значително се променят след анексията на Крим през 2014 г. и мащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., което канцлерът Олаф Шолц нарече „епохален обрат“. През 2025 г. около две трети от германците виждат руската армия като заплаха.

64% смятат, че разходите за отбрана трябва да се увеличат (57% през 2024 г.), а 65% - че страната трябва да има по-голяма армия. В същото време възприемането на САЩ като надежден съюзник спада рязко – до 37% през 2025 г. спрямо 65% година по-рано.

В друг исторически ход Германия разполага бронетанкова бригада в Литва – първите постоянно базирани германски войници и танкове в чужбина след Втората световна война. Всички 5000 военнослужещи от 45-та танкова бригада трябва да бъдат разположени до края на следващата година.

Още сега германски танкове и бронетранспортьори с черния железен кръст тренират в литовската гора Руднинкай, близо до границата с Беларус – най-близкия съюзник на Русия.

Берлин влиза в режим „готови до 2029 г.“ с рекорден скок на военните разходи

Още не е война, но вече не е и мир

Според Бройер Европа се намира в междинно състояние – още не е във война, но вече не е и в мир. Правителствата се сблъскват почти ежедневно с нарушения на въздушното пространство от дронове, кибератаки и засилваща се кампания от саботажи срещу железопътни линии, комуникационни кабели и други обекти, за които обвиняват Москва.

Междувременно отвъд границата в Беларус хиляди руски войници провеждаха маневри съвместно с беларуските сили, включително планиране за съвместно използване на ядрено оръжие.

„Подложени сме на изпитание“, казва Бройер. „Те търсят къде сме уязвими.“

Той и екипът му работят с германските отбранителни компании за ускоряване на производството на оръжия. „Трябва да ускорим и съкратим цикъла на иновациите“, казва той, посочвайки примера на Украйна, където фронтовите части и производителите си сътрудничат, за да подобряват оръжията в движение.

Разочарован от темпото на промените, миналата година Бройер започва директно да предоставя средства на командири на батальони и бригади, за да могат да купуват търговски дронове и друга техника и да експериментират. В бъдеще, прогнозира той, „всеки стрелец ще трябва да бъде пилот на дрон“.

От дронове до автономни системи: Лондон и Берлин изграждат ядрото на европейската отбрана

Бройер бързо сформира и екипи за защита от дронове от по 30–35 души, оборудвани със средства за заглушаване, радари и противодронови апарати. В началото на ноември, когато имаше нарушения от дронове в Белгия, министърът на отбраната иска помощ. Бройер изпраща екип същия ден, а на следващия той вече действаше на място. Подразделение е изпратено и в Дания.

„Да има действие и то бързо, е голяма промяна“, коментира пред WSJ Роб Бауер, пенсиониран нидерландски адмирал и председател на Военния комитет на НАТО в периода 2021–2025 г. „Ако можеш да организираш нещо подобно за един ден – това е постижение. Германските въоръжени сили бяха големи, но неготови. Той работи именно върху това.“

Германия обяви първата си космическа стратегия и 35 млрд. евро за орбитална отбрана до 2030 г.

Друго предизвикателство е попълването на личния състав. В момента армията наброява около 184 000 души. Бройер цели да добави още 20 000 тази година и приблизително още 60 000 до 2035 г. Тези сили трябва да бъдат допълнени от 200 000 резервисти.

Парламентът одобри закон, който задължава всички мъже на 18 години да попълнят въпросник за военна служба; от 2027 г. се очаква да преминават и физически прегледи за определяне на годността им.

Надеждата е това да насърчи повече доброволци. Ако армията продължи да не достига необходимия брой хора, политиците казват, че може да се прибегне до задължителна военна служба, отменена през 2011 г.

Бройер редовно разговаря с млади германци. Те са сред най-трудните за убеждаване, че руската заплаха е реална, че обществото трябва да се мобилизира и трябва да са готови за военна служба – тежка задача в страна, където пацифизмът е дълбоко вкоренена ценност.

На среща в Университета в Манхайм Бройер казва на студентите, че силата е начинът да се запази мирът: „Трябва да гарантираме, че Германия не е уязвима, че не може да бъде нападната и че потенциалният агресор знае – нападението не си струва.“

По време на въпросите един студент заявява, че „в крайна сметка войната води само до смърт“ и пита дали средствата за отбрана не биха били по-полезни за „насърчаване на демокрацията или други инициативи в Русия“.

„Ако мирът е постижим, трябва да направим всичко възможно да го постигнем“, отговаря Бройер, но предупреждава, че години на диалог и германската политика за промяна чрез търговия не са успели да задържат Кремъл по мирен и демократичен път.

Най-голямото предизвикателство остава напрежението в трансатлантическия съюз. Администрацията на Тръмп критикува съюзниците, намали помощта за Украйна и демонстрира готовност за подобряване на отношенията с Русия и нейния автократичен лидер Владимир Путин.

Засега, казва Бройер, военните връзки остават силни. НАТО, под американско командване, продължава да действа както обикновено и да противодейства на руските заплахи.